Да се занимаваш с управление на бизнес е Задачата, с която автоматично се сдобиваш малко след като създадеш същия този бизнес. Да моделираш бизнеса си обаче е нещо, което далеч надхвърля стандартните процеси и процедури, по които сме свикнали да приемаме, че бизнесът се ръководи. Като бизнес психолог отделям много време да помагам на предприемача да осъзнае къде са разликите и да направи своите избори смело и информирано. Да моделираш носи рискове, но и възможности.
Предложеният материал е с обобщаващ характер и целта е да се унагледят основните разлики между двата процеса, като в никакъв случай те не се изключват взаимно, нито могат да съществуват самостоятелно. Но има съществени различия, които най-големите на пазара осмислят, за да развиват паралелно и двата процеса.
Pixabay
Проблемът на малкия бизнес е, че има твърде малък ресурс от ноу-хау, за да просперира. Наблюдавам десетки добри идеи, които намират и поддръжници, и финансиране, да колабират под тежестта си. Защото пораждат твърде много “продукт” под формата на иновации в идеи, процеси, задачи и т.н. и твърде малко “ноу-хау”, с което да бъдат управлявани и развивани.
Бизнес моделиране VS. Бизнес управление
Ако трябва да обясня с едно изречение основната разлика между двете понятия, то моето предложение е следното:
Бизнес управление е съвкупността от дейности, задачи, проекти, процедури и процеси за създаване, набавяне и управление на нужните ресурси за постигането на дадена цел и реализирането на даден продукт.
Бизнес моделирането е съвкупността от всички дейности, иснтрументи, процеси и процедури, по които се развива даден ресурс, чрез който се развива ресурс, за да се развие нов ресурс. Така, при бизнес моделирането появата на продукт на пазара не е крайна точка, а нова врата, към нова цел, която ще бъде постигната чрез новия продукт.
Ако управлението е мислене за процесите, то моделирането касае мисленето за мисленето за управление.
Стратегическото планиране използва ресурси, управлението – инструменти
Бизнес моделирането обхваща системата, модела, по който оперира една организация или най-точно казано – генералният отговор на въпроса “КАК прави бизнес този бизнес”. От друга страна, управлението е фокусирано върху реализирането на бизнес плана чрез бизнес стратегия (“КАКВО цели този бизнес”).
В бизнес моделирането ключовата дума е “стойност“, а търсенето е “КАК ще се достави тази стойност”. В бизнес управлението фокусът е върху инструментите, процедурите и процесите за създаване и доставяне на тази стойност (цели, задачи, стратегия, план, структура).
Фокусът при моделирането е върху системата, при управлението – върху целта.
pixabay
Мога да дам пример с бизнес, насочен към предоставяне на съдържание – може да бъде модел, базиран на абонамент, платено или безплатно; аудио, книги, статии, изображения (“какво”, цел). И в зависимост от желаните цели и очаквана стойност за клиентите, то човек избира подходящ инструментариум и създава единна система (“как”, система).
Системата е обобщения на стратегическите инструменти и дейности, посредством чието управление ще се достигне до целта. Както виждате и сами, системата и управлението вървят ръка за ръка, но всеки опитен мениджър знае, че мисленето за нуждите на всеки отделен процес изисква различен фокус.
Например, от гледна точка на системата се решава коя дейност ще се автоматизира и коя – не. От гледна точка на управлението се проследява самото изпълнение и се търсят начини за неговото подобряване и оптимизиране.
Днешният бизнес залага все повече на развитие на модела
За да оцелееш днес не е достатъчно да си с хубави продукти на пазара. Важното е как развиваш тези продукти, как ги комуникираш и най-вече – каква стойност дават за потребителите. Често се шегувам с колегите си предприемачи, че каквато и идея да измислят, някъде, някой азиатец вече го прави по-бързо и по-евтино от нас (а понякога и по-качествено).
Тази шега не е случайна – пазарът е пренаситен и с продукти, и с вариации в рамките на един сегмент (по качество, по цена, по бранд). Така че вече няма значение какво продаваш, смисълът е КАК го правиш. Новата валута са ценностите в бизнеса (под формата на реално измерима стойност за клиента) и успяват онези, които знаят как да ги създават, управляват и комуникират.
Бизнесът вече е висока стойност, а не просто транзакция
Ако разгледаме пак дефиницията за бизнес моделиране (“как бизнесът прави бизнес”) то няма как да не забележите, че носителят на бизнеса НЕ Е инструментът, технологията, с които идеята се реализира. Основният ресурс е устройството ПРЕД екрана, т.е. Човекът. И като предприемач, и като потребител. Защото днес клиентите са асоциирани членове на бизнес модела ни.
Нашият бизнес не принадлежи на нас, а на пазара.
Pixabay
Да, ние създаваме стойност, ние израждаме ценностен модел. Но излезе ли на пазара, той спира да отразява НАС и започва да поглъща ТЯХ. И ако не стане техен, ако не го “купят”, ако не асимилират и не се идентифицират с нашите ценности, тогава няма никакво значение какво и на каква цена предлагаме.
Ако създадем качествена стойност обаче, която действително променя към добро живота на другия, то той сам отдава ресурсите, нужни за развитието на този ресурс (под формата на цена/транзакция). Защото нашият продукт спира да е “вещ” с цена, а става извор и инструмент за нечие чуждо развитие със стойност.
Хората днес купуват стойност.
Нещо повече, колкото по-голяма стойност субективно възприемат, че им дава даден продукт, толкова по-емоционални са решенията им. А удовлетворените потребности помагат да се привържем към даден бранд (емоционално) и да го следваме в неговото развитие (ментално).
Как психологическото бизнес консултиране подобрява бизнес модела?
Онези от вас, които следят блога вече 4 години, знаят как са си променили живота и бизнеса само с факта, че веднъж седмично отделят време да прочетат статия, за която аз отделям 2 часа седмично. Истината е, че докато бизнесът се прави от хора за хора, психологията остава и ще бъде най-мощният инструмент за промяна на поведението – както на предприемачите, така и на клиентите.
Ето как диагностицирам даден бизнес модел:
- каква е неговата реална стойност за всички, включително и за самия предприемач;
- какви са ценностите, заложени в модела и с какво не се прави компромис;
- какви материални ресурси има и какво липсва;
- какви нематериални ресурси под формата на влияние и власт са налични;
- какви умения са нужни, за да се реализира плана по модела;
- какви са рисковете от избраните стратегии;
- правилно ли е таргетиран модела;
- правилно ли се комуникират ценностите;
- правилно ли се управляват процесите и процедурите;
- може ли да се оптимизира още по дейността;
- може ли да се автоматизира част от дейността;
Pixabay
Когато бизнес моделът е свързан с производство, винаги работя с инженери например, защото думи като “ефективност”, “продуктивност”, “автоматизация” и прочие касаят техническо обезпечаване в този контекст. “Ефективността” в сектор Услуги касае инструменти и системи за управление на съдържание и проекти. При консултантите обаче “ефективността” върви ръка за ръка с продуктивността и там фокусът е върху индивидът, защото той е самата система.
Когато някои аспекти са в дигиталния свят, си каня дигитални нинджи, с които подобряваме нещата до нужното за автоматизация на дейността ниво. Когато касае сектор “Услуги”, всичко е значително по-лесно и облекчено – все пак ресурсите са минимални в сравнение с оптимизирането на производствен процес например. Не е толкова сложно да се направи промяна. Трусовете започват малко след като промяната е факт. И ако всичко е обезпечено и предвидено в допустими граници, то системата заработва относително гладко.
Да прогнозираш резултат не е същото като да дадеш резултат.
Истината е, че противно на очакванията, съм привърженик на действията, а не на планиранията. Една добра стратегия, ясен фокус, малко елементи в системата. Вярвам, че всичко се получава по-добре, когато е адаптирано към определен контекст, в малък мащаб, и когато знаем кое защо и как работи, тогава скалираме. Защото израстването е въпрос на скалиране на време-пари, а не само на планиране.
Защо не всяко бизнес управление включва развитие на бизнес модела?
Добър въпрос! И аз често си го задавам и може би истината е, че лидерите просто нямат познания и умения как да развиват бизнеса си, докато го управляват. Признак е, че бизнесът ви е в застой. А как да излезете от подобна ситуация и да върнете живота в бизнеса си споделих тук, тук и тук.
Ще забележите, че много сектори и браншове се развиват по сходен начин. Има някакви модни тенденции КАк го правят другите и ако сработи на килограм, започва масово да се прилага. Появяват се тонове еднакви марки/продукти, в сходен ценови клас и ето тогава настава касапницата – борба за ограничени ресурси, малък пазар.
Печелят обаче онези, които все пак еволюират непрекъснато – не само през нови продукти, но и чрез новите начини да си обслужват клиентите и да си градят име. Случва ли се това, сдобие ли се моделът с постоянно ядро клиенти, започваме да говорим за начални етапи на формиране на бранд.
Светът е пълен с продукти и услуги, за които няма място, не дават реална стойност, не се комуникира тяхната стойност и стоят в съзнанието на клиента като поредния опит да им се измъкнат пари от джоба. Добрият бранд няма нужда от реклама, за него рекламата е като подрънкването на торбата с просо сред гладни пиленца – “повикваме” ги, защото са ни забравили леко, а имаме нещо хубаво за тях.
Бизнес моделирането не е за продаването, а за даването
Pixabay
Попитайте експерт по продажби как се продава недобър продукт/услуга. Ще видите, че повечето ще ви кажат, че НЕ го продават. Защото се случва да имаш недобър продукт или услугата ти да не е изпипана както трябва. И ако чистосърдечно не мамиш клиентите си, то те могат да приемат всичко.
Във всеки бизнес стават грешки, важно е как ги отработваме
Комуникацията е основният ми инструмент, затова се налага да бъда експерт (разгледайте и този материал по темата). За мен обаче това е и процес, което изисква друг тип поглед и лична ангажираност (повече споделих тук). Знам с какво моят бизнес модел и в частност – блога – допринесе за развитието на моята бизнес среда. Старая се да комуникирам коректно неща, с които да развивате както своя личен, така и бизнес потенциал.
А знам, че съм успяла, защото ми го (по)казвате всеки ден. И макар че една статия пролет не прави, тук има вече над 200 професионални материала, които всяка седмица подготвям с хубава музика, чаша кафе и усмивка.
Моят уикенд е винаги време за усмивки
Създадох традиция статиите да се появяван ненатрапливо при вас, само с една нотификация по имейла в сряда. Все пак, идеята е да помагам, не да ви досаждам. А ето как вие ми се отблагодарихте – всяка неделя, в късния следобед, вече съм събрала няколко “благодаря”, които някой е отделил време да напише. Да разкаже какво е прочел, какво е намерил. Откъде е тръгнал като тема и как не е спрял да чете.
Понякога гледам статистиките за поведение на сайта и виждам, че не делите личен живот от бизнес, съзнание от емоции. Четете всичко, заедно, понякога по 20 минути на сесия. За някои хора моят блог се оказа “минутката за мен”-инструментът, времето, в което се оттеглят да почетат и да се развиват. И ето това е стойността, която целя да ви давам – полезно съдържание, лично, моят опит. А когато отделите 2 минути, за да ми върнете тази обратна връзка, ме мотивирате, давате ми друг ъгъл и още един казус, решен с някой от моделите ми. Това обогатява и мен самата като специалист. И ме насърчава да не спирам да пиша – за 4 години почти не се е случвало да няма нова статия поне веднъж седмично.
Моделирайки бизнеса си, моделирате и как ще живеете, с какви проблеми ще се събуждате и какъв стрес ще носите. Вашите най-слаби страни ще бъдат и слабостите на вашето бизнес управление. Инвестирайте време-пари в себе си, в модела си, в процесите и се радвайте на по-добър баланс между личен и професионален живот. Предприемачите не се провалят, те просто се отказват.
Най-важният ресурс за своя успех си ТИ!
