Боравенето с иновации, независимо от техния характер, обикновено изисква нов поглед върху досегашните управленски модели и лично поведение. Всяка промяна, въведена чрез бизнес психология в даден бизнес, предполага наличие на определена организационна инфраструктура, за да бъде направена и контролирана по подходящ начин. Казано иначе, една организация трябва да е готова да въведе конкретна промяна. Но същото се отнася и за предприемачите и ТОП-мениджърите.
Природата на иновацията променя структурата и стратегията на бизнеса, защото предполага изобретяването на нови процеси и процедури за производство, мониторинг на процесите, доставяне до крайния потребител и комуникация с аудиториите. От друга страна, самата иновация изисква бизнес моделът да е гъвкав и да се адаптира спрямо последиците, които неизбежно съпътстват внедряването.
Уморяват ли се да бъдат иновативни предприемачите?
Често забравяме, че и предприемачите са хора като нас и далеч не са подготвени за всички изменения, които настъпват в личността им в процеса на създаване на даден бизнес. Но като бизнес психолог аз изучавам вътрешната трансформация на предприемача, проследявам пътя, по който минава и помагам да е по-леко, по-споделено и най-вече – да не се откажат когато стане истински трудно.
Съвременните предприемачи често управляват създадения от тях бизнес, което налага да еволюират в ефективни мениджъри.
Истината е, че съвременните бизнес модели изискват толкова много и различни познания, в това число техничекси и технологични, че да бъдеш предприемач се превръща в пътуването на живота, по време на което целенасочено преследваме “новото” – само така ще си гарантираме конкурентоспособност. Но и това е нещо, което идва с определена цена.
Технологиите и комуникациите се развиват толкова стремително, че е невъзможно непрекъснато да се учим и да бъдем в горните ТОП 20% “перфектни” изпълнители на всяка задача, от всяка сфера на бизнеса си. Ако говорите с начинаещ предприемач на микро бизнес например, ще се убедите много бързо, че повечето време отива по усвояване на умения за боравене с инструменти за създаване и доставяне на съдържание, както и в самото създаване на съдържание, отколкото в реална комуникация с потенциални клиенти, изграждане на мрежа от контакти и реални продажби.
Така още началният спринт демотивира и изцежда, а цялото това “ново” претоварва сензорно, умствено и емоционално и човек просто прегаря. Независимо колко иновативен е даден предприемач, липсата на умения и познания за правене на бизнес отнемат от времето, в което може реално да се развива услуга или продукт. Нещо повече, малкото парични ресурси отиват за задачи, които рядко биват усвоени в рамките на тази инвестиция и не водят директно до възвръщаемост.
Кога да делегираме и кога да правим сами?
В интерес на истината, моята стратегия е много проста – по-добре висок и сигурен старт, с бавно наместване във времето, отколкото бавно учене на всеки детайл. При модела на работа, който ползвам, предприемачът се учи в движение, защото наблюдава и анализира заедно с мен. После решава какво иска да прави сам и кое е продължи да делегира. Създаваме екип, бранд идентичност и бързо се фокусираме върху първите, лоялни клиенти, които да осигурят самото базово съществуване на бизнеса. Чак след това може да се помисли как да се верифицират в по-голям мащаб продукти и услуги – преди да се скалира бизнесът.
Колкото по-близък е продуктът, който предлагаме до инструмента, с който ще го предлагаме, толкова по-лесно и евтино е човек сам да поддържа целия си модел. Така например ако водите лекции в групи ще ви е по-трудно да отделяте време, за да промотирате и рекламирате съдържанието си онлайн, отколкото ако водите уебинари.
За мен има много повече логика “онлайн предприемачът” да развива дигиталните си продукти сам, тъй като оперира в дигитална среда и няма начин просто да успее ако не умее да борави с инструментите си. От друга страна, “офлайн предприемачът” следва да е фокусиран върху доставянето на съдържанието си във физическата група, на регулярна основа и по-малко – върху маркетинговите процеси. Иначе губи непропорционално много време в учене, за да успее да реализира групата си. Казано иначе, отнема му 3 месеца подготовка, за да проведе 1 група (спекулативно, само излюстрирам) вместо да промотира на всеки 3 месеца група.
Pixabay
Така делегирането на определен бизнес аспект по естествен начин повишава качеството на живота на предприемача, тъй като няма да се налага да учи “АБВ”-то на дигиталните инструменти за маркетинг, а ще се фокусира върху други възможности пред себе си – да започне да създава И дигитално съдържание. Като акцентът ми е върху “съдържание”, което някой друг да маркетира.
В крайна сметко всеки сам избира как да прави бизнес и как да живее, бизнес се прави всякак. Но ако човек иска бизнесът да не изземва всичките му часове, то следва да определи в какво гори, какво иска да научи и с какво иска да живее, а другото да делегира на експерти.
Не разбирам защо хората продължават да правят неща, които не обичат, когато до тях има личности, които горят в същото.
Дори няма да наблягам на факта, че емоцията е много положителна по време на работа, защото всеки се чувства доволен, вижда само положителни резултати, а пречките никак не са непреодолими – всички горят в това, което правят.
Защо да си ефективен е по-важно, отколкото да си перфектен?
Напоследък често промотирам идеята за “достатъчност” (виж тук), като условие за успех в противовес на “перфектност”. Концепцията ми е проста – не е нунжно да е перфектно, за да работи. Даже напротив, апелирам към несъвършенство, тъй като хората е осъзнават, че няма как нещо да работи еднакво добре за всички, едновременно.
Ние интерпретираме света по специфичен за начин, така и е с продукти и услуги. Стигa да работи една система, няма проблем да дава “грешки”. За мен те са вариации, които помагат да таргетираме към субгрупа правилно. Ефективността в този смисъл е ключова, тъй като е по-важно да доставяш качествено съдържание, отколкото да го правиш по перфектния начин.
Pixabay
Но в тази малка, съществена разлика се крият дългосрочни последици за предприемачите. Първата година на новия им бизнес потъва в разходи за курсове, семинари и обучения, за да се научат как да доставят продукти и услуги. Така отлагат създаването на аудитория поне с 12 месеца, тъй като платформите не стартират, липсват умения за самореклама.
Предприемачите, в търсене на своето “перфектно” знание и умение, всъщност губят време-пари, изтощени са, обезверени – на всяка крачка изникват нови и нови проблеми, които те не могат да решават сами. Така личната им ефективност спада, спада мотивацията и желанието за бизнес.
Несъзнаването на влошения живот води до загуба на желание за промяна (иновативност)
Трайната умора, с която някои предприемачи живеят, е нещо, с което не следва никой да прави компромис. Нямам идея откъде се е насложило схващането, че за да имаш собствен бизнес, трябва да си непекъснато преуморен, да се лишаваш от правото на балансиран живот и лично време.
Истината е, че много хора не се замислят дали и как могат да променят ритъма си на живот и правене на бизнес. Разглеждат нещата едностранно, по навик от типа на “още малко да понауча и съм готов да започна”, и това “започване” се забавя с месеци и години.
И картината, която ви описвам, я срещам всеки ден – и за начинаещи, и за опитни предприемачи с дългогодишен стаж. Наскоро споделих, че имам примери, при които предприемачи повече от 20 години не са се отделяли от бизнеса си за непланирани почивки, не делегират, едва намират време за спорт (а повечето не мислят и за спорта като ценност). Дори се пошегуваха с мен, че през последните 20 години нямат личен живот, защото не им е трябвал.
И целта на статията не е да критикувам хората, които се опитват да правят всички неща сами, дори когато им е твърде непосилно и времеемко. Целта ми е да покажа, че не го осъзнават, не се замислят доколко и дали наистина е техен личен избор и дали има други възможности пред тях.
Често хората са толкова свикнали с този ритъм, че не могат да си представят по-олекотен режим. Споделят, че чувстват, че все едно не правят достатъчно. Че мързелуват, а бизнесът ги чака.
https://julspsychology.com/contact/Защото дори не знаят как да използват свободното си време, за да работят чрез т.нар. “нетуъркинг” – стремеж да намираш хората, които горят в задачите, за които ти нямаш сили, време и желание. Мислят си, че защото в момента нямат пари за инвестиции, не могат да правят инвестиции в бизнеса си – а могат, чрез бартер например.
Най-ясният показател за подобно плато е когато бизнесът е в застой, а предприемачът – системно уморен. Изходът е относително лесен, отнема време – но не повече, отколкото ако човек се опитва да прави всичко сам. Ето какво правя и как точно помагам в такива моменти:
- правим заедно стратегия как да се излезе от ситуацията;
- оценяваме какви познания и умения са нужни;
- делегираме;
- фокусираме се върху реалното съдържание, което продаваме, а не върху самите инструменти;
- фокусираме се върху самите клиенти и техните нужди.
Да не осъзнаваш как сам си слагаш прът в колелата не е най-страшното, което можеш да направиш.
Най-страшното е да разбираш какво и как се случва и да не промениш нищо, с години.
InnovaCeption ти помага да чуеш себе си и да предприемеш действия за активна промяна
Споделени истории за хора и пътища:
Най-важният ресурс за своя успех си ТИ!
