Това е последната част от цикъла статии, посветен на баланса между личния живот и работата. В първите три части разгледах последователно три различни възгледа – на онези, които създават бизнес; на онези, които имат всичко и на онези, които нямат всичко.
Вече толкова години изучавам и търся някакъв по-универсален модел, с широко приложение, подходящ за повече хора, подходящ и за мен.
И още го търся.
Pixabay
В своите проучвания обаче стигам все повече до убеждението, че дори не става дума конкретно за баланс между личен живот и работа като някаква определена задача, която трябва да постигнем.
Става въпрос за нас.
Кои сме, какви вярваме, че сме. И какви искаме да бъдем.
Толкова много от времето си посвещаваме на това какво искаме да имаме и толкова малко отделяме за онова, което сме и можем да бъдем.
Pixabay
Дали за нас чашата е наполовина пълна или празна. Дали изобщо има значение колко пълна/празна е, а какво е съдържанието ѝ.
Дали се самоопределяме като оптимисти, реалисти или песимисти. Вярваме ли в съдбата и предначертаното или сами държим греблата на лодката си, наречена живот.
В коя част на живота си сме – дали притежаваме арогантността на младостта и вярата, че светът е в краката ни и бъдещето ни принадлежи.
Или съзряваме като майска роза, дарявайки околните с вътрешния си покой и приемането преходността и тленността на нещата.
Как се самоопределяме – като рационалист или подвластен на емоциите си. Творческият хаос или стремежът към ред диктуват деня ни.
Pixabay
Мечтател ли сме или взимаме кройката на всяка мечта, превръщайки я в цел. Кое е по-реално – плановете или мечтите? Нима и двете не принадлежат на бъдещето?!
Щастието не е статично състояние, в което потъваме само, за да бъдем.
Щастието е път.
Лутане. Въпроси и смяна на фокуса.
Днес едни неща те правят щастлив, утре вече са други.
Въпросът не е от какво трябва да се откажем, за да бъдем успешни, нито дали умеем да сме доволни от това, което имаме.
В каква степен осъзнаваме, че в ръката си не държим само едно печеливше Асо, което чакаме да изиграем в точния момент. Държим цялото тесте и всяка ръка може да бъде печеливша в дългосрочен план. И една загубена ръка не е загубена игра.
Едва ли има коловоз, по който да поемем и да ни гарантира успех и радост на всяка крачка. Но ако сме достатъчно адаптивни?
Pixabay
- Ако умеем едновременно да се отказваме от нещата със същата готовност, с която ги преследваме?
- Ако приемаме с усмивка моментните си ограничения и разбираме, че са моментни?
- Ако изживяваме всеки етап от живота си, наслаждавайки му се с ясната идея, че в момента сме там, където искаме да сме, а утре ще бъдем другаде?
- Ако балансът не е изобщо между неща извън нас, а е вътре в нас?
Това ми е работата – да задавам въпроси, да търся отговори, да тествам. И научих едно –намерен отговор поражда след себе си повече въпроси, отколкото е имало изначално в отправната точка.
Имайте смелостта да гледате на живота през повече от една призма.
В случая с баланса между мечтания и реалния живот всяка една от разгледаните три стратегии има своите позитиви и негативи. И по-важното е, че всяка една от тях работи за определен етап от живота ни и за конкретна ситуация.
Pixabay
Използвайте всичките в зависимост от това къде сте и какво се случва с вас.
С времето ще научните кое кога е най-работещо, но ви гарантирам, че адаптивността на съзнанието ви и способността да променяте ъгъла, под който изучвате даден проблем, ще ви носят повече от едно решения. И някъде там в купа ще бъде щастливото решение.
Желая ви ползотворно търсене!
Бъдете щастливи днес!
А Вие намерихте ли своето щастие?
Пишете ми или оставете своя коментар във Фейсбук!
Ваша,
