Като личен & бизнес психолог, в последните 10 години работя с много хора, които споделят, че животът и кариерата се превръщат за тях в своеобразен затвор. Вървят в коловозите си и все по-малко неща истински ги усмихват, все по-рядко се радват на деня си. Осъзнават, че губят смисъл от усилията си и изпитват нарастващо вътрешно напрежение. Това преживяване за загуба на контрол се пренася и навън, към най-близките и забелязват, че са станали по-изнервени, резки и нетолерантни. Зачестяват избухванията, а надежда за промяна сякаш няма. С времето спират да вярват, че има какво ценно да оставят след себе си.
Да живееш в такава мрачна кутия може да изцежда светлината на дните ти и вместо удовлетворение, в съзнанието се насажда усещане, че нещо липсва. Сякаш не успяваме да се наслаждаваме на момента и не чувстваме насрещна подкрепа. Живеем с непрекъснато неспокойствие, че нещо на нас не ни е наред. Счупваме ли се в хода на живота? Имаме ли нужда от “поправка”, за да бъдем отново щастливи?
Днешната статия е посветена на надеждата, че животът не е изтъкан само от студена абсурдност, парадокси, безсърдечие и безразличие. Някъде там, по пътя си, ще срещаме и човечност, топлота, обич и приемане. Понякога всичко, от което имаме нужда, за да се изправим и да продължи напред, е някой да вярва в нас и в смисъла от нашия живот. Отделете си 10 минути и се потопете в лъча надежда, защото аз избрах да вярвам в хората. В края ще ви оставя важните за мен принципи, които следвам в личен и професионален план в трудните мигове.
Не съществува съвършено страдание
Представям си, че има хора, на които е отредено да прескачат планини и да преплуват морета, само и само, за да имат някакъв относително по-равен шанс да живеят добре.
Pixabay
За такива хора околните говорят с променлива интонация, наричайки ги “амбициозни”, “дисциплинирани”, “отдадени”, “фокусирани”.
Какво кара един човек да вложи целия си психически и физически потенциал в преследване на цели, вместо да се отпуска и да поживява с повече лекота?
Отговорът е лаконичен и субективен – усещането за липса на възможности.
Може би несправедливостта и липсата на равноправие са двете най-големи сили, срещу които човек не може и не знае как сам да противостои. Един от начините да успеем, е като се научим да си създаваме сами нови възможности, като търсим подкрепа от другите.
Да се променяш е процес, който отнема време, енергия и усилия и води до трайна физическа, психическа и емоционална преумора. Ако питаме такива личности защо продължават да живеят на такива обороти, то отговорът винаги звучи така:
“В търсене на свобода!”
Трудно ли е да искаш нещо повече и да се бориш за нещо различно? Може би?
Засега.
Една ръка сама не пляска
Мъчително е да усещаш, че липсва обратна подкрепа от другите и газиш сам/а напред. Особено голямо е разочарованието, ако най-големите празнини са там, където очакваме най-топло и безкористно приемане – у дома.
Хората прегарят в живота си, защото усещат, че вървят сами.
Да откриеш някого, който ще протегне към теб ръка, е огромен дар.
Pixabay
Умение е да се научиш да поемаш протегнатото доверие с усмивка, благодарност и увереност, че ти трябва само малко подкрепа, за да направиш още една крачка по пътя си.
В човешкото си страдание винаги можем да намираме глътка въздух, светлина и простор, а да минаваме през трудностите си сами е личен избор.
Отнема време да се научиш да допускаш хората до себе си без страх, без колебания и с гордо вдигната глава. Трудно е да бъдеш уязвим, автентичен и проактивен, когато усещаш, че напрежението в теб те разкъсва във всички посоки. Сякаш се проваляш на всяка крачка. Причината понякога е в това, че за някои крачки ни трябва малко подкрепа, а не над всяка пропаст има мост.
Мостовете се строят от хора за хора.
Да се усмихваш на болката си
Едно от големите житейски умения е да делегираш доверие на болката си и тя да те учи на нещо важно, ценно и нужно, за да продължиш. Постигаме това умение през синергия между знания, автентично усещане за личността ни, комуникация и социална свързаност.
Pixabay
Казано по-просто, ако усещаме себе си цели и свързани с околните, дори когато животът ни прави дисфункционални, ще изпитваме готовност да продължим.
Ще се научим да не бягаме от трудното в нас, а да си създаваме нови възможности и да учим нови умения. Ще разбираме кога трябва да се борим и кога – да приемем.
Как знаем дали пътят пред нас ни учи да плуваме, да прескачаме, да се катерим или бродим?
Онова, което не ни разкъсва, ни учи как да се събираме в единно цяло.
Да се усмихваш иронично на живота, да гледаш по-просто на нещата и да подчиняваш емоциите си в служба на интелекта са трите важни лични решения, които можем да вземем, за да запазим най-ценното си – усмивката на душата си.
Какво ни спира да бъдем там, където имаме нужда да бъдем
Pixabay
В работата си използвам системен подход на анализ, за да помогна на хората да виждат по-ясно и структурирано “голямата картина” на живота си.
Да имаш план за действие е важна лична цел, защото ти помага да се събираш и да вървиш крачка по крачка. А когато знаеш, че не си сам, спираш да обръщаш внимание на слабостите си и се фокусираш върху силата на духа и интелекта си.
Отнема време да проследим къс по къс какво ни наранява отвътре и да изчистим от себе си токсичното, което ни кара да вярваме, че заслужаваме да живеем така и ни провокира да се примиряваме без борба за промяна.
Личен тренинг “Петте тихи стъпки в нас”:
Ето кои са нещата, върху които си струва да се замислите и ако не ви удовлетворяват – да промените. Тези Тихи стъпки вътре в нас ще ни помагат да стъпваме уверено, с разбиране и вътрешна сила:
1. В какви хора влагате енергията си всеки ден?
Обичам този въпрос, защото ни кара да се замислим в каква степен хората, с които говорим всеки ден, споделят нашите ключови ценности, нагласи и убеждения за живота. Ако всеки ден се налага да защитаваме правото на своята истина и собственото си съществуване, това ще ни обезличи, дренира и изтощи, нали?
Pixabay
2. В какви задачи влагате мислите и емоциите си?
Всеки от нас става с огромен списък от задачи, които следваме на автопилот, с различна степен на отдаденост и удовлетвореност. Замисляли ли сте колко от нещата, за които сте отговорни и извършвате, всъщност ви развиват като личности, професионалисти и хора? Механичното “правене” през деня води до липса на “преживяване”, а ние не сме роботи, нали?
3. В кои свои роли чувствате, че сте пълноценни и осмислени и в кои – че пропадате?
Някои роли изпълняваме механично, без емоция и смисъл, а други откровено ни нараняват и ощетяват. Какъв е смисълът да останем в една роля, ако към нея вървят само огромни вложения и задължения и твърде малко лични свободи? Какъв е смисълът да мислим за себе си като част от нещо, ако същото това “нещо” ни задушава, обезличава и убива бездушно?
Изисква се кураж да повярваме, че заслужаваме да върнем цветовете и музиката на душата си във всяка роля. Налага се да поработим върху психичната си настройката и генералната житейска нагласа, за да повярваме, че съществува и за нас свят с по-малко страдание, с повече лекота и независимост.
Магията в живота ни не идва даром.
4. Какви аспекти на света си искате да хармонизирате през мисли, емоции и поведение?
Pixabay
Приложната психология изучава начина, по който конструираме представата си за света. Как опознаваме, мислим и преживяваме себе си?
Колкото по-самокритични, жестоки и несправедливи сме със себе си, толкова по-малко вяра в нас и в смисъла от промяна ще намираме.
Каква е психологическата цена, която заплащаме всеки ден да останем в това чуждо усещане за нас?
Има ли друга опция или ще трябва да преглътнем сълзите си и да добутаме живота до несправедлив и разочароващ финал?
5. Ако можехте за 10 часа да промените всичко, откъде щяхте да започнете?
Често си говоря с хора, които не се замислят какво могат да променят в себе си за 10 часа. Всяка малка промяна в мислите се преживява субективно като голямо преместване в пространството, само и само защото сме се осмелили да кажем “КРАЙ”.
Pixabay
Ще се осмелите ли да намерите начини да поставите ново начало?
Структурираната работа с експерт ни помага да постигаме много и различни цели едновременно – учим откъде тръгваме, знаем накъде да вървим, знаем какво искаме, учим какво ни трябва, за да успеем, учим се да правим тихи и малки крачки.
Когато някой остава до теб и вярва, че можеш, усещаш как ти олеква, порастваш с 2 см. и се фокусираш върху “тук и сега” без страхове, защото не взимаш сам/а всички решения.
Животът може да се живее ден за ден и с повече осъзнатост. Промените може да се правят бавно, тихо и по малко, с по-добра яснота коя крачка по какъв път ще ни отведе.
Тихите стъпки в нас също са стъпки, нали?
Да живееш с тих ум
Главите ни са бръмнали от информация и решения, които се очаква да вземем. Нарастващото вътрешно напрежение, натрупаната умора и личната несигурност са все причини да забавяме ход и да спираме. Заливат ни тревоги, страхове и разочарования и в нас е шумно, напрегнато и не-щастливо.
Pixabay
В работата си обичам, че хората се научават да постигат вътрешна тишина, в която да видят и чуят себе си, своите решения и мотиви за тези избори.
Тихият ум е предпоставка да успяваме да постигаме повече вътрешна хармония и повече субективна удовлетвореност от нещата, в които влагаме от себе си.
Всеки от нас има правото на своя лична история и макар да не можем да контролираме всичко, можем да се чувстваме свободни да подреждаме и променяме малките късчета, за които ни стигат волята, силите и уменията. Щастлива съм да знам, че споделеният път дава утеха и подкрепа на много личности, които в този миг нямат на кого другиго да се опрат и вярват, че не е нужно да минават през всичко това сами.
Ето какво можем да постигнем заедно за 10 часа през “InnovaCeption: Мисли като създател” – програмата за личностна трансформация чрез креативност и иновативност, която развивам вече 10 години в помощ на хората, които не се страхуват да направят живота си смислен по свой образ и подобие (разгледайте повече тук).
Ние заслужаваме да бъдем себе си. Да живееш добре означава да излезеш от зоната на непрекъснат дискомфорт и да си намериш златната среда, в която животът да те провокира, развива и стимулира, като същевременно те кара да се усмихваш, радваш и действаш.
Променяй. Адаптирай. Еволюирай.
Готов/а ли си за действие?
Изпрати ми своята история или поискай лична среща. Разкажи ми къде те срещам и накъде вървиш – ще отговоря при първа възможност.
Ако търсиш как да формулираш своето питане, виж тук за какво обичам да си говоря с хората и открий своето начало или директно ми пиши, за да избистрим нещата заедно.
Ще ти върна информация как мога да ти бъда полезна, за да организираш времето, бюджета и енергията си.
Бъди автентична личност в бизнеса си!
Включи се в инициативата “Автентичен личен бранд” и се свържи отново със своите идеи, мисли, емоции и ценности. Бизнес психологията може да ти помогне да се почувстваш по-добре в кожата си, защото ти не си своя бизнес! Ти си много повече от реквизити и титли, статус и придобивки. Ти си жива и пълнокръвна личност, в чиято уязвимост и несъвършенство има толкова истинност и красота. Поискай да бъдеш себе си!
Потопи съзнанието си навътре и се самопровокирай, това е моят подарък за теб, защото вярвам в теб и смисъла от теб.
Осмели се да покажеш онази искрица, която те прави уникална, креативна, талантлива и красива личност и изследвай в следващите 8 дни своята автентичност. Към всяка тема ще намериш подарък – личен бизнес тренинг за свободна работа с некомерсиална цел, създаден от мен за теб. Възползвай се и виж как можеш да подобриш връзката със себе си и другите през своя личен бранд.
Важно е да помниш, че инструментите са предназначени за по-дълбинна психическа промяна и е ОК да не се чувстваш ОК по време на работа. Ако почувстваш, че в някоя тема дискомфортът е твърде голям, пиши ми! Не е нужно да минаваш през трудностите с усещането, че си сам/а. Заслужаваш повече лекота! Успех!
За кого е подходяща инициативата „Автентичен личен бранд“?
- Собственици на бизнес;
- Консултанти, специалисти и търговци;
- Обучители & треньори;
- Мениджъри на процеси и хора;
- Бизнес лидери & предприемачи;
- Фрийлансъри;
- Всеки, който работи за името си.
Как да си върнеш смисъла от труда?
Ако и ти някак усещаш, че не знаеш накъде да продължиш да се развиваш и губиш чувството си за смисъл от труда, се опитай да намериш отново себе си през модела за личностна трансформация посредством иновативност и креативност “InnovaCeption: Мисли като създател”.
Открий в какво гориш и почувствай отново дълбок и личностен смисъл от своя труд.
Бъди творец на труда си и гори умно без да прегаряш емоционално!
В дните, в които усещаш, че бизнесът ти се е превърнал в паразит и се храни с всичките ти ресурси, потърси нови гледни точки и промени културата си на полезност. Бизнесът се прави от хора за хора, а най-важният ресурс за успеха си ти!
Инвестирай в себе си уверено и постигай целите си с повече лекота – открий какви са личните ти бариери пред ефективното осъзнаване. Използвай майндфулнес стратегии и бизнес психологически инструменти, за да постигаш онова, към което се стремиш, със субективното усещане за лекота и удовлетвореност.
Върни отново баланса в живота и бизнеса си!
Не знаеш откъде да започнеш? Разкажи ми къде те намирам!
#ТиИмашЗначение!
Клиентите на Juls’ Psychology споделят:
Споделени истории за хора и пътища:
Най-важният ресурс за своя успех си ТИ!
