Номер едно задачата на бизнес психолога когато говорим за отделния човек е личностното му развитие. Допада ми трактовката на Уикипедия що е то личностно развитие и ще си позволя да я цитирам дословно: “дейности, които подобряват осъзнатостта и идентичността, развитие на таланта и потенциала,… подобряване качеството на живот”. Все още се появяват в живота ми хора, които трудно възприемат идеята, че само те и единствено те имат силата да съзидават, да творят и променят живота си по свой образ и подобие.
Ние живеем на автопилот, както ви разказах в предходна статия, и това е важна характеристика на човешкия мозък. Но най-важното всъщност е да помним, че нашият живот принадлежи на нас. И докато преминаваме през него неосъзнато, неосмислено и неволево, докато просто се движим по течението и следваме тълпата, ще бъдем като планктон. Буквално. Създания без желания, без мечти, без воля, без емоции.
Как психолозите осъзнават личността пред себе си?
Ние, психолозите, използваме различни модели, базирани на множество емпирични данни, за да проследяваме хората – какво правят, защо го правят, по какво се различават, по какво си приличат.
Когато приложим даден модел в огромен мащаб и видим, че в рамките на определен контекст всички сходни индивиди проявяват сходно поведение, правим допускане, че, ако увеличим мащаба, и тенденциите на поведение ще се запазят.
Казано иначе, ако изведем характеристиките на един индивид и можем да ги сравним с много други със сходни черти и поведения, можем да направим допускане за тенденциите на поведение на изследвания индивид. Това е сложен и бавен процес, защото става дума за нечий живот. Не можем да му направим просто някаква психологическа оценка, да създадем ей така профил и хоп – казваме на човека “какъв е”!
Наша задача е да помогнем на човека срещу себе си да разбере същността си (на ниво биохимия, невроструктури, темперамент), да съдействаме да осъзнае поведението си (мотиви, потребности, влияние, култура, семейство, ценности, норми, стереотипи…), да предоставим безопасна среда да се отработят дисфункционалните стратегии за справяне (гняв, тревожност, страх, ниска самооценка, неувереност, нерационалност, амбивалентност, несъгласуваност на поведение и когниции) и накрая – да помогнем да изгради свой набор от инструменти за нов живот, нови решения, нови мисли, чувства и поведения.
Защо се страхуваме от промяната?
Колко често си казвате, че искате да прекъснете даден навик и да го замените с друг? Независимо дали касае здраве, фитнес, хранене, връзки, работно място, брачни отношения – повечето хора сме склонни да бъдем неефективни. С годините просто приемаме, че нямаме воля, нали?
А всъщност нещата са по-прости (е, не съвсем), защото приписваме причините не там където трябва. Не сме мързеливи, а немотивирани. Не сме неволеви, а уплашени и най-вече – неопитни. Твърде самокритични сме и не се харесваме истински.
Не се обичаме и не се приемаме такива, каквито сме.
И по-тъжното е, че в неспособността си да приемем и обичаме себе си, такова ни е отношението и към другите – свръх критично, непрощаващо, изискващо, омаловажаващо, недооценяващо. С годините хората стават все по-изолирани, самотни, неразбрани, не-свързани – дори с най-близките си, май най-вече с тях.
Промяната, макар да знаем, че е за добро, изисква ние да се променим, за да я внесем – а това не ни харесва. Мозъкът ни се уморява преди да е започнал, нали? И да, има техники и начини за преодоляване на вътрешните съпротиви, но, да – пак се иска усилие и не, моята поява не премахва като с магическа пръчка проблемите – просто ги “осветявам”, обясняваме защо и как нещо се е родило и КАК да го променим.
Как да бъдем изследователи в своя OCEAN?
Справяне със страховете, несигурността и недоверието в другите и себе си, изграждане на самоувереност, преодоляване на страха от провал и неуспех са едни от най-често осъзнаваните проблеми, с които предприемачите (предимно дамите) идват при мен. Мъжете предприемачи най-често ме търсят във връзка със затруднения с управлението и мотивирането на екипа,изграждането на личен бранд (особено за висшите мениджъри) и нерядко – с ясна потребност от личностно израстване и развитие.
Една от първите ни задачи е да проследим откъде тръгва даден човек – не защото се нуждаем от някаква обективна оценка, такова нещо не съществува 🙂 Но имаме нужда да знаем как личността сама се самооценява. За мен само това е важно.
Днес ще ви разкажа за силата на модела OCEAN, толкова го обичам! Вместо да слага ограничения, той вдъхва живот! Виждала съм такива драматични промени, само защото за 2 часа работа, хората започват да виждат себе си така, все едно са си заровили главите в океанското дъно, в кораловия риф на мислите си, в богатството от емоции, в благодатта на съзнанието си.
Не стават “нови хора”, но не си тръгват и същите – това е сигурно. А какво ще изберат да направят с това познание за себе си – не знам, не нося отговорност и не мога да наложа дори с нежна сила нищо на никого.
Не съм терапевт, реших, че искам да се развивам в областта на превенцията и работя с хора, които нямат дисфункционални отношения и поведения. Затова нещата се случват бързо, лесно, позитивно, вдъхновено. Защото хората, които ме търсят, вече са с изкристализирали желания и мотиви и знаят, че аз съм инструмент, средство за бърза и качествена промяна, а не решение на проблемите им. Решението (както и самите проблеми) се крие в тях и те го разбират.
От мен получават систематизиран модел, по който да се самонаблюдават, самоанализират, да се разбират сами по-добре, да се приемат по-спокойно и да се променят по-уверено. А избрах да използвам OCEAN, тъй като е най-динамично развиващият се в света модел, дава най-добри резултати и е приложим във всякакъв контекст.
Какво представлява OCEAN и защо точно “осъзнаване”?
Моделът OCEAN е известен и като модела за Големите 5 дименсии на личността (The Big 5 personality dimensions) и включва 5 области-черти-поведения, присъщи в една или друга степен на всички. Нещо повече, всяка област е съставена от множество черти-поведения, с които описваме същността на индивида. Всички притежаваме в различна степен всичко и има много аспекти, които можем съзнателно да отработим.
Няма да навлизам в детайли за това какви са самите черти, какво включва всяка от тях като поведения – дори само на уикипедия да се доверите, информацията е огромна! За мен днес е по-важно да осмислите как осъзнаването и грижата за себе си могат да ви помогнат да промените отношението към себе си.
Осъзнаването за мен е единственият начин, по който можете изобщо да си влияете или някой друг да ви окаже влияние истински. Защото ако не осъзнавате кой, какво и как ви влияе, говорим за проста манипулация с която някой друг ви налага как да живеете живота си (каква храна да ядете, къде да пътувате, какво да обичате и харесвате изобщо, какво да мислите или говорите), при това наслагвано с години (колко пъти казвате “трябва”, а не “искам”? – дочетете по темата ето тук).
Липсата на осъзнаване води до живот, за който другите казват обикновено, че сме с “промит мозък”, тъй като е характерна липсата на индивидуалност, а поведението е по-скоро съгласно някакви моди, тенденции и политики. Индивидуалността се изразява в това да имаме мнение, лично и собствено, за нещата, които правим и дори да следваме някаква тенденция – да знаем ЗАЩО, да е наш ИЗБОР, да отразява нашата свободна ВОЛЯ.
За всяко поведение си има причина, независимо дали го осъзнаваме или не
Когато ме питат как си намирам клиенти, винаги отговарям, че те намират мен. Защото са осъзнали през нещата, които правя/пиша/разказвам/споделям, че имам решение за тях. Аз работя “споделяне” под всичките му форми – индивидуално, групово, екипно, лично или бизнес, в малка или голяма общност.
После работя “анализ-оценка-цел-стратегия-оценка-редизайн” посредством личен или бизнес тренинг. Често правя нещата без излишна показност и публичност, за сметка на това с истинска добавена стойност – за истински хора, с реални лични проблеми и бизнес нужди.
Споделям своите знания, умения, опит, отношение и хората се разпознават сами там. Разбират какво знаят и какво не, с какво мога точно аз да съм им полезна животът им да бъде по-близо до онова, което искат за себе си от него. Не се занимавам с това да вдъхновявам, мотивирам, поучавам – има и такива доста на пазара. Аз избрах да разказвам науката, а не притчи и митове, фокусът да е върху практичното и измеримото, промяната – да може да бъде “пипната”, почувствана, помислена.
Осъзната. Пречистваща. Лична. Твоята промяна. Отвътре навън. Невидима. Истинска.
Знаем за много неща кога и какво е проработило и ако ви трябва този инструмент – ползвате него – уча ви как, кога и какво. Учите се как да имате лични ценности, лични предпочитания, вкус, мнение. И не, бързо ще осъзнаете колко малко от личността ви е истинското ви “Аз” и колко са “другите” – майки, бащи, учители, шефове, приятели, съпрузи, деца.
Дори да не знаем защо правим нещо, дори да не осъзнаваме, че го правим – има причина за това поведение. А страшното е, когато НЕ виждаме какво ни руши, дори не знаем, че е там, че го има – преди да е късно, твърде късно. Разбираме, че го е имало едва, когато ни е заразило. Но го осъзнаваме тогава, когато вече има разруха – по видимите следи. Видими и за нас, но и за другите. Разбираме го по тръгващите си клиенти, напрежението в екипа, проблемите у дома, отдалечаващите се приятели. Безсъние, тъга, демотивация. Апатия. Автопилиот.
А може и да не изживеете живота си така
Често се шегувам, че има две професии, за които хората се сещат едва, когато стане твърде непоносимо бремето – Зъболекари и Психолози. Защото не можем да понесем болката ли бягаме?
Познавам хора, които влачат кариеси и търпят с месеци, понасяйки болка, защото ги е страх от моментната, катарзисна болка. Има ли логика? Никаква. Но има много неовладени чувства – и макар да го знаем, често отлагаме и срещата със “страшните” психолози.
Всяка седмица имам поне по 2-3 запитвания от хора, които искат “да се променят” и… не отговорят дори на въпросите, които им изпращам.
Живот се живее всякак, никого в нищо не убеждавам.
Но мога да ви разказвам приказки – за другите избори, за другите ви паралелни животи само ако допуснете едно “ами ако” и след това “какво ако опитам”. От опит не боли, нали? И все пак, точно опитът ни учи – и за хубавото, и за лошото, през болка и смях.
Парадокс? Да, просто такъв е животът и ние можем да изберем да се научим да го приемаме в неговата непреодолима парадоксалност, несправедливост и безразличност към нашето крехко съществуване. Ако поискаме. И ако осъзнаем, че болката е неизменна част. Но тя идва там, където е било радост и след нея винаги пак идва радост.
Може да е много плашещо някой да наднича зад завесата и маската ни, но когато знаем, че този човек го прави от обич към съществото ни и с желание и грижа да сме свободни, щастливи и независими, доверието е най-малкото, което ви свързва. Обичам да виждам блясъка в очите на хората около себе си, вътрешния подем и воля за живот.
Хора, които пренебрегвали себе си, лишавали са се, ядосвали са се, не са спели, не се хранели добре, примирявали са се – и за бизнес цели, и за семейни грижи, и за лични отношения. Хората, които през грижата за себе си всъщност успяват да бъдат по-добри към себе си, по-щастливи, по-свързани с другите, са по-наясно и с една проста истина:
Животът ни е само наш и следва да принадлежи само на нас
Не на родителите, партньорите, децата, шефове и колеги, близки и далечни – само на нас. Нашите мисли, нашите избори, нашите компромиси и саможертви, но вече като наш личен избор.
Затова и хората, които работят с мен, НЕ фалират бизнесите си, НЕ СЕ развеждат, НЕ напускат работните си места, а се научават да приемат, управляват и мотивират (първо себе си, а после и другите). Защото разбират кои са, осмислят своя OCEAN, живеят с осъзнатото и неосъзнатото, с волево и автоматично, със силата и слабостта си.
С някои хора се виждам веднъж, но дори когато нямат смелостта да продължат, те споделят, че пак са си тръгнали с нещо ново. Понякога не са готови за повече. Понякога не съм аз техният инструмент, но най-важното е, че дори един разговор прави за тях най-важното – води до осъзнаването, че значение имат само те.
Най-важният ресурс за своя успех си ТИ!