Аз обичам себе си

Емоционалната пластичност – втората кожа на здравата Личност II

Pixabay

Стремя се статиите, които четете, да отразяват вашите лични нужди. Много харесвам въпросите ви, защото включват аспекти, които досега не съм имала възможност да покрия. Такъв е случаят и с конкретното питане: “Не мислите ли, че използването на съзнателен контрол ограничава развитието на личностния потенциал?”. Въпросът е резонен и ще се постарая да дам друга гледна точка, като всеки ще може да намери правилния баланс между контрол и спонтанност. 

В първата част на статията ви разказах, че все по-голямо значение има какъв си, кой си и все по-малко – колко добре се справяш. Защото всеки може да се научи да върши автоматична дейност, от каквито сме заобградени, но не всеки може да надскочи ограниченията в съзнанието си. Предложих и различна гледна точка как да влияем на всеки компонент. 

Днес фокусът е върху значението на осъзнаването и пластичността ни. Как да се моделираме сами, страшно ли е да оказваме контрол над Личността си и това ограничава ли ни всъщност. Приятно чете! И ако иматe още въпроси, пишете ми смело!

Pixabay

Pixabay

Как да използвате емоциите си като Фар за вътрешното си състояние? Kак сами да насочвате мислите си и най-вече – как да бъдете гъвкави и пластични в средата си?

Най-видимият резултат от усилията на здравата Личност, е способността ѝ да се адаптира без да променя същността си. Онова, през което минавате, оставя върху вас своите белези и предопределя следващия ви ход.  Всички носим своите белези – някои по-видими, други – неуловими.

Но раните са нещо, с което не успяваме да се движим, раните трябва да се лекуват.

Пластичното съзнание е могъщо съзнание

Значението на себепознанието ни е основно за последващо адаптиране. Опитваме се да не повтаряме грешки, да не изпитваме познатата болка, да не нараняваме околните. Да имаш пластика на съзнателните си процеси, представлява само по себе си процес.

Учене през целия живот. Учиш за себе си – лимити, възможности, страхове, ограничения от морален или законов характер. Усвояваме умението да бъдем Личности в рамките на позволеното и по начин, по който можем не просто да функционираме, но и да развиваме потенциала си.

Не ме е страх да не мога, не ме е страх и от страха. Не ме е страх и от чуждото неодобрение и отхвърляне. Защото знам, че колкото и да се старая винаги:

  • ще има Страх – мой или чужд;
  • ще има Отхвърляне от другите;
  • ще бъдат Недостатъчни усилията ми;
  • ще Може още по-добре;
  • ще плащам Цена;
  • ще се Чувствам сам/а и неразбран/а.

В някакъв етап приемаме, че никой не се интересува от Личността ни, никой. Освен нас. Чуждите погледи и мисли блуждаят през нас, допират ни и отлитат.

Pixabay

Pixabay

Другите са също толкова вглъбени в себе си, колкото и ние.

Дори най-големите клюкари са Его-центрирани, и те се боят какво ще си помислят или кажат хората.

Колкото по-рано заживеем с тази революционна идея, че ние нямаме никакво значение, толкова по-свободни и щастливи ще бъдем. Имаме значение само ако повлияем на другите и ако допуснем другите да влияят на нас.

Така че ако изтърпите временното, мимолетно присъствие на наблюдателите си, с времето ще установите, че не го намирате дори за смущаващо.

Безразлично ви е.

С тях, без тях другите, чудовищата са във вашата глава. Огъвайте лъжицата си в посоката, от която имате нужда. Не е важно дали вярвате, че можете да го направите. Важно е да допускате, да се опитвате да допускате, че има и друга реалност. Да поставяте под съмнение настоящето.

Не ме е страх от промяна. Страх ме е да нямам избор. Да не застина във времето и да избледнея под напора на чуждото в себе си. Страх ме е да не се претопя в очакванията и ограниченията на околните. И точно този страх ме изстрелва напред.

Защото колкото и да се боя от другите, най-вече се боя от себе си. От затвора на собственото си съзнание. Страхът от загуба на Мен е най-трайният мотиватор, който имам, защото ме съпътства ден и нощ, откакто има мен.

Емоционалната пластичност ни учи да наблюдаваме

Вие сте моделин. Гъвкави стопилки. Силни и слаби, уверени и боязливи. Парадокс след парадокс. И точно в това хармонично съжителство на противоречие намирам красотата на Личността. Никой не е само смел, само мил, само зъл и злонамерен.

Искам да знам какво ни кара да правим изборите си.

Как понякога избираме да тръгнем по пътя на милосърдието, а понякога – да погазим нечия свобода. Защо имаме двойни стандарти и как лицемерието ни отнема способността истински да виждаме. Защо крием негативните си оценки, щадейки другите и заедно с това им спестяваме онова, което истински харесваме в тях?

Да сме емоционално пластични означава да не отричаме и не потискаме емоциите си. Наблюдаваме ги и ги разбираме – защо са там, какво ги поражда, какво ни струва да си върнем баланса в душите и мислите.

Спираме да бъдем реактивни, превръщаме се в проактивни Личности

Pixabay

Pixabay

Познавайки слабостта си, кога избухваме, къде са границите на търпението и волята ни, залагаме нови начини за справяне със себе си. Отказваме се да бъдем безкрайната, уморителна Интервенция и започваме да бъдем нещо качествено ново за себе си – ние сме Превенция днес срещу нашата слабост утре.

Работи над себе си умно, не усилено.

Не си създавайте контекст, в който знаете, че ви е трудно да налагате самоконтрол. Ако ни липсва знание или умение е по-щадящо да си дадем време да го изградим.

Когато се водим от слабостите си и оставяме те да бъдат маяк и мерило за растеж, става значително по-лесно да прегазим през изпитанията си. Ако не можете да се справите на този етап с изкушението “Шоколад” у дома и се борите с вечно чувство на вина, просто не си купувайте това за известно време.

Когато решите, че така не се живее и трябва да се промените, вместо да се лишавате, ще намерите златна среда. Но си купете шоколада само тогава, когато вярвате на себе си и на преценката си, че няма да се нараните с действия на преяждане, което да доведе после до самонараняващи мисли и вина.

Какъв е смисълът от подобен омагьосан кръг? На какво ви учи историята с шоколада? Че сте безсилни, че преяждате, че се предавате? Проверете какво се случва с вас и живота ви когато махнете променливата “шоколад” от шкафа и съзнанието си.

Променете начина, по който мислите за себе си, обичайте себе си, не шоколада. На шоколада не му пука за вас.

Създавайте човешки контекст

Думата “контекст” е с латински произход и може да се тълкува като “сплитане, съединение, свръзка”. Функцията на контекста е да задава смисъл. Няма никакво значение кой си и какво умееш ако тази същност не е вложена в определен смисъл.

За да бъдеш Личност ти трябват другите, както описах в предходна статия. Чрез тях учиш за себе си, на тях отдаваш своето “Аз”. Ние сме продуктите, които оставяме след себе си – своето творчество, бизнес, дейности. Но също така, за другите ние сме своите осъзнати и проявени мисли, действия и чувства.

Pixabay

Pixabay

Развиваме потенциала си във връзка както със своите, така и с обективните чужди потребности. Нима милостта би имала смисъл ако го нямаше чуждия гняв и безразличие? Нима състраданието щеше да бъде за вас ценност, ако я нямаше човешката жестокост?

Създавайте контекста,  в който да се развивате като Личност. Чрез всички продукти, които оставяте след себе си. И колкото по-автентични сме, толкова повече всички виждат в нас едно и също: виждат ни такива, каквито се стараем истински да бъдем.

За какво ни е любовта, ако не, за да спасяваме?

Себе си.

Другите чрез себе си.

Любовта не би значела нищо ако няма на кого да я отдадем. И най-вече, на нас самите. Да се обичаш означава да вярваш, че твоето “Аз” е част от нечие чуждо Чудо. Че те има, за да помогнеш на друг да бъде, да развие потенциала си. Че ти, със своите силни и слаби страни, си достатъчен, за да вдъхнеш с любовта си живот в нечие наранено сърце, да излекуваш нечия сковаваща рана.

Ако можеш да избираш да бъдеш прав или мил, избери да бъдеш мил.

В това да раздаваш себе си и любовта си няма нищо мистично. За мен необяснимото се появява миг след като сме започнали да отдаваме от своята несъвършена същност, защото вярваме в нечие чуждо съвършенство. Това е за мен магията на човешкия контакт. Това е силата на Любовта. Изберете да обичате себе си и своята Личност.

Pixabay

Pixabay

И моят отговор на въпроса “Не мислите ли, че използването на съзнателен контрол ограничава развитието на личностния потенциал?” е:

Не, не мисля. Съзнателният контрол над мислите, действията и чувствата ни помагат да бъдем Личности, използващи именно своя отчасти разгърнат потенциал, за да помагаме и отдаваме на другите Любов, чрез която те да развиват потенциала си.

Израстваме само когато даваме. Ограниченията са предимно в нас – в неспособността си да обичаме себе си – тогава се затваряме и не даваме. Лишаваме и себе си, и другите от Любов.

Ето какво планираме с моя екип през 2019, можеш да бъдеш част от Промяната. Повече информация как да си помогнете и да разгърнете потенциала си ще намерите в статията за безплатните книги на Juls’ Psychology.

Бизнес психологията не дава всички отговори – но това не е и нужно. тя ни учи как да си задаваме правилните въпроси, защото всеки от нас е уникален и създава със самото си съществуване прецедент. Никой от нас не пристига с “наръчник за употреба” в ръка, но това има и светла страна – ние сами пишем историята си, надмогваме ограниченията и слабостите си.  В това никой да не ти казва какъв следва да си намирам и красотата ии свободата ни като хора. Ние се раждаме човеци, по образ и подобие на своите родители, но се превръщаме в Личност по свой идеал и свободен избор.

Най-важният ресурс за своя успех си ТИ!