Аз обичам себе си

Защо чуждото мнение няма никакво значение

Способни ли сме да пускаме нещата от живота си да си отиват така, както са дошли – спонтанно, неканено, непринудено? Оставяме ли потока от мисли, чувства и хора около и в себе си необвързан с личността ни? Уморени ли сме да контролираме всичко, което можем, във и извън себе си?

Pixabay

Pixabay

Както все по-често разказвам, да сме заети и стресирани, уморени и нямащи сили, е по-скоро модно, отколкото необходимо, за да сме част от съвременния свят.

Склонни сме да правим “от мухата-слон” и не делим важно от маловажно. Особено чувствителни станахме по отношение на чуждото мнение и това дали ни харесват, какво мислят за нас и как ни коментират.

Реагираме остро и на безсмислени, и на значимми събития от нашия живот. Какво значение има всъщност кой и какво казва, защо го прави и какво ще каже? Нима чуждото мнение ни променя ако ние не позволим мисълта да се загнезди и наистина да ни промени?

Емоциите нямат голямо значение

Макар да се обръща все повече внимание на емоциите и тяхното значение за света ни, днес ще ви предложа друга гледна точка. Целта е да ви помогна да осмислите значението на емоциите си така, че да успявате да ги поставите на правилното място. Намирам го за полезно умение предвид факта, че живеем сред други хора.

Свръхзаети сме да анализираме как се чувстваме и сме склонни да реагираме емоционално на стимули от средата. Нашата реактивност ни помага да се адаптираме към нещата, които са вид заплаха за нас или ни доставят удоволствие. Какво се случва с живота ни обаче, когато отделим твъде голямо значение на въпроса “Как се чувствам”?

Буквално забравяме да мислим с главите си.

Pixabay

Pixabay

Чувствата ни са дар, те са невероятен компас и навигират поведението ни, но помагат да се ориентираме и в чуждото отношение. И все пак, емоциите ни могат да вземат превес в ежедневието, заливайки ни с непрекъснато вътрешно напрежение и лъкатушене. Денят е труден ако често варираме между положителни и отрицателни чувства.

Всяка емоция извиква хормонална реакция на тялото и при чести стимули в някакъв момент се чувстваме просто отцедени и преуморени. Хладният разум наистина ни е нужен, за да отдъхнем, помислим и най-вече – да презаредим.

Балансирането на личните емоции е ваша задача

Всеки носи отговорност за собствените си чувства, мисли и поведение. Не е разумно да обвиняваме околните, че ни карат да се чувстваме по определен начин. Истината е доста сурова и несправедлива – никой не ни кара, сами избираме да реагираме с определена емоция.

Поемайки отговорност за собствения си емоционален свят се научаваме на две важни и несправедливи неща:

  1. Никой не се интересува от нашите чувства така, както ние очакваме или изискваме;
  2. Никой не е в състояние да достигне вътрешния ви свят докато ние не го позволим.

Последиците от тези две фундаментални осъзнавания всъщност са разковничето към един осъзнат и осмислен живот. Научаваме се да правим нещо много нужно и ценно – да се грижим за себе си. Независимо какво провокира емоциите ни, почти винаги сме в състояние да трансформираме реакцията си и начина, по който приемаме ситуацията.

Pixabay

Pixabay

Казано иначе, ние сме в състояние напълно сами да преживяваме емоционално реалността си така, както искаме – стига да поискаме. Нелека задача е да овладеем емоциите си, особено за експресивните хора. от личен опит знам, че отнема време и усилия да трансформираме стимулите отвън по начин, по който да не се чувстваме застрашени, наскърбени, обидени или наранени.

Личната ми стратегия за справяне с емоции

Прилагам тази стратегия както към себе си, така и към хората, с които работя. Осъзнавайки какво значени отдаваме на определени ситуации, можем с по-голяма точност да видим разминаванията между обективно и субективно.

Склонни сме да приписваме важност там, където не съществува. А ако няма значение дадено нещо, то струва ли си да го изживеем емоционално? Най-често страдаме от нещата, които другите казват/правят на или за нас. Наистина ли има значение, че някой е казал нещо, дори този някой да е близък, партньор, дете?

Хората упорито се съпротивляват на това да бъдат просто щастливи, независимо кой и какво говори за тях, какво прави или не прави. Измъкването от подобен кръговрат е сложно и врмеемко начинание, но не е непременно невъзможно. Индивидуалното консултиране е професионален подход именно в моменти, в които осъзнаваме, че не ни достига ресурс сами даа се справим.

Като личен психолог установих, че всички си приличаме по това колко освободени се чувстваме когато чуждото мнение спре да има значение за нас. Да изградиш стабилна връзка със себе си е приоритет на здравия човек, защото субективното благополучие е индивидуална задача.

Pixabay

Pixabay

Никой няма да направи живота ви такъв, какъвто вие го искате. 

Тази задача е ваша. Не губете фокуса си кой какво говори или прави, повтаряйте си “Голяма работа, казал – казал. Това не съм аз, това отразява него/нея и не мен”. Лекотата да дишате без бремето на чуждото одобрение дава крила да помечтаете и да се радвате на своя живот.

Спокойният човек в ежедневието си преживява по-малко наситени емоции, повече дифузно положително настроение и се стреми да прави каквото трябва без да преживява излишно. Да “пуснеш” мислите, които те нараняват, е плашещо в някаква степен, защото често не знаем с какво да запълним главите си когато не анализираме какво другите мислят за нас.

Чуждото мнение няма никакво значение

Когато моделираме поведението си има значение какво другите казват за нас. Но в степента, в която ние допуснем да има значение. Да се тревожим непрекъснато за чуждите мисли и чеуства неминуемо води до пренебрегване на собствените.

Умението да изолираш личността си по здравословен начин, да имаш контрол над вътрешните си състояния и да се чувстваш свободен да не се съобразяваш с другите се гради цял живот. Но отправната точка си остава да сложим край на излишните терзания.

Ето ви една малка максима, която можете да залепите така, че да си припомняте всеки ден какво се иска от вас:

Пусни. Бъди свободен. Бъди щастлив

Пуснете онази мисъл, която ви тормози, кажете си “Голяма работа” и оссъзнайте как ви олеква. Вдишайте и си припомнете, че сте живи и здрави, имате нещата, които имате и животът си е ваш. Прегърнете идеята, че имате право да правите своите грешки и се почувствайте щастливи.

Емоциите имат своето място в нашия живот, но не следва да им отреждаме централна роля. В сърцевината на съществуването ви сте вие, а вие не сте САМО емоции. Изтъкани сте още от мисли, страхове, мечти, сънища, копнежи, тяло.

Балансирайте системата си, осъзнайте себе си и се почувствайте като единно цяло, в мир със себе си, изборите и грешките си. Чуждото мнение няма никакво значение до мига, в който не позволите да нахлуе във вас и да се промените. Филтрирайте информация и помнете, че в крайна сметка вашият живот си е за вас.

Най-важният ресурс за своя успех си ТИ!