Можем ли да постигаме целите си чрез ненасилствена комуникация? – Част II

Преди време ме попитаха дали можем да удовлетворяваме своите потребности от по-низш и по-висш порядък, използвайки т.нар. “ненасилствена комуникация”. Темата е интересна и твърде сложна, за да побера нещо практически приложимо в една статия, затова подготвих по-детайлен материал. В първата част разказах за това какво представлява процесът на ненасилствена комуникация, като го обвързвах с теорията на Маслоу за йерархия на потребностите.

Днес фокусът е върху личния тренинг и как да насложим двата принципа така, че хем да постигнем целта си да бъдем ненасилствени комуникатори, хем да съумеем да удовлетворим личните си потребности, помагайки на околните да задоволят своите. В края на статията вярвам, че ще сте се сдобили с едно много по-задълбочено разбиране за това къде са границите, как да балансирате и как да поставяте себе си на първо място без да вредите на околните. А това е важно умение не само на работното място, нали?

Как потребностите на човека от самоактуализиране се прилагат към принципите на ненасилствена коуникация?

Най-важното умение тук е първо да бъдем способни да разграничаваме собствените си потребности и да ги съотнасяме към прилежащото ниво – биологични, социални или от самоактуализация например – спрямо модела на Маслоу. Второ, ако знаем кой тип потребност към кой тип ниво на самоактуализация се съотнася, ще разбираме по-добре личната си мотивация за поведение. Кое е по-важно и с приоритет? На кое да обърне първо внимание?

Нещо повече, ще разбираме мотивите за чуждо поведение. 

Обратното обаче важи с пълна сила и често погрешното атрибутиране на потребност и мотивация всъщност води до приписване на етикет на личността. Ето затова е много важно да осмисляме дали наистина разбираме мотивите за поведение на другия. И ако поразмишляваме, ще видим, че повечето конфликти се появат от погрешно интерпетиране на намерение и поведение, отразяващо се в негативни емоции и реакции.

И ето тук е проблемът с теорията на Маслоу – допускането не означава непременно фактологичност. А ние сме склонни да третираме своите допускания като факти. Вероятно единственият начин да разберем дали нашата хипотеза е истинна е като просто попитаме другия.

Разбира се, понякога не можем да питаме, тогава се учим да анализираме факторите, които влияят върху процеса по принцип, с което да правим много, много точни допускания – това, което правят всички психолози. Но и ние питаме, защото има твърде мнофо фактори. Изолирани в контекст обаче става по-лесно. И имаме десетки начини да зададем въпрос, като понякога дори не е нужно да говорим.

За да се превърнем в брилянтни комуникатори, най-важното условие е хуманното третиране на другия:

да зачитаме правото на околните да преследват чрез комуникацията личните си потребности.

И затова се изисква много, много лични умения за самооценка и самоанализ, за да можем да се справим с емоционалните последици от чуждите по-агресивни актове за удовлетворяване на потребности. За да не се чувстваме манипулирани, използвани несправедливо или непропорционално. За да съхраним себе си и усещането си за ценност в общуването.

Особено конфликтно е когато ние се опитваме да удовлетворим потребности от по-висоики нива, а индивидите срещу нас преследват по-базови нужди (или обратно). И тъй като драйвът за базовите нужди е твърде силен, човек не е способен да удовлетворява чужди по-висши потребности, преди да задоволи основните си такива. Както и ние, гонейки лични основни потребности, сме слепи за чуждите по-висши искания.

Онова, което потребността от свързаност може да даде, не е достатъчно за да засити човека, който изпитва физически глад, нали?

Конфликтът между моите и чуждите потребности – а сега накъде?

Бих искала да отбележа, че една от функциите на милосърдието е именно самоактуализация чрез удовлетворяване на чужди по-базови потебности.

Но е вярно, че не можем винаги да сме загрижени повече за другите.

Добър пример е собственият бизнес: конфликтът между желанието да помагаме на другите (висша потребност) и борбата за справедливо заплащане (по-низша потребност). И всички знаем, че това никак не са взаимно изключващи се нужди, напротив.

Това е мощен мотив зад много предприемачи и фрийлансъри – да съвместяват потребностите си и чрез едното (пари) да подклаждат другото (грижа, полезност), като реализират потенциала си (самоактуализация). Но лесно ли е да постигаме целите си без да навредим на околните? От какво се налага да се откажем в този процес, защото е ясно, че става дума за компромис?

Ще насоча вниманието ви само върху още един проблем – интрапсихичните конфликти, с които се сблъскват хората, които се стараят да комуникират ненасилствено, докато преследват целите си. Като личен психолог се налага да създавам персонализирани стратегии за преодоляване на напрежение, разочарование, самота и изолация.

Защото рискът от твърде ненасилственият подход е загуба на усещане за себе си.

Затова включваме и протоколи за асертивност. Все пак, агресията е природна даденост, а щом е у нас, значи има своята еволюционна функция, нали? В обществото оцелява най-силният, но за да се погрижи за по-слабите. Нима това не е есенцията на лидерите в обществото? Разбира се, социално отговорният начин да поддържаме инстинкта си за самосъхранение се нарича “асертивност'”, за която ви разказах ето тук.

Днес ви пожелавам да се почувствате свързани с другите и със себе си. А ако темата за междуличностните отношения и емоциите ви допада, препоръчвам ви да прочетете още:

1. Умението да се свързваме с другите
2. За силата да кажеш “НЕ” и емпатията в отношенията
3. Емоционална пластичност – част 1
4. Справяне с гнева
5. Защо сме все по-нещастни

Да бъдеш ненасилствен комуникатор е въпрос на личностна зрялост и опит. Това е начин, по който избираш да живееш. Когато осмисляш границите на своя “Аз” и не се чувстваш застрашен от никого или нищо, то животът започва да изглежда по-различно.

Хората спират да бъдат “добри” и “лоши”,  а се превръщат в “любов” и “уроци“. Отношенията вече не са конфликти, а са плод на разминавания в уменията и възможностите взаимно да удовлетворим нуждите си. Но нима това не е и базата на процеса на ефективна продажба например? И ето как отново стигаме до идеята, че бизнесът се прави от хроа за хора. Нека е хуманен, използвайте бизнес психологията ефективно.

Позволете си да израствате чрез и заради другите, бъдете асертивни, емпатични и развийте своя потенциал.

Променяйте. Адаптирайте. Еволюирайте.

[1] Wikipedia
[2]Wikipedia

Най-важният ресурс за своя успех си ТИ!