Много харесвам социалните медии – промениха света ни, свързаха ни, показаха ни, че не сме сами. Че ние, хората, сме най-разнородна група и това, че си приличаме по едно, не означава, че на всяка цена е нужно да си приличаме във всичко. Помогна ни да разширим хоризонтите си, познанията си, да се учим да комуникираме целенасочено, открито. Помагат ни да се радваме на живота на близките си, да искаме повече за себе си и да променяме света си. Да си “сверим часовника” по теми като личен живот, бизнес, ценности, образование, култура, общество, изкуство, здраве, семейство – всичко, което ни вълнува. Да помагаме чрез каузи на другите.
Всичко това е магията на социалните медии. Защото ни дават непрекъснато други гледни точки – как още може да се живее животът и как другите го правят. И всичко това щеше да бъде в истинска служба на човечеството, ако бяхме готови за него. Ако знаехме как да го употребяваме без да ни наранява, без да провокира злоупотреби, измами и откровени лъжи. Ако не ни деперсонализираше и деиндивидуализираше и откъсваше от нас, от истината за нас и реалността ни.
Защото ние сме несъвършени и страдаме в своето несъвършенство. Като личен и бизнес психолог ежедневно се сблъсквам с темата “влиянието на социалните медии” върху човека, семейството, екипа и бизнеса. Защото от последиците страдат както отделните хората, така и цели човешки структури. Днес ще ви разкажа за проблема и ще обобщя принципите, по които отработваме проблемите на индивидуално, групово и оргнизационно ниво. Надявам се да намерите радост в споделянето и общуването в социалните мрежи без това да застрашава идентичността ви като човек, бизнес лидер или бранд. В част едно на статията обсъдих въпросите за социалната идентичност и социалната тревожност. Днес ще се фокусирам върху това как да направим живота си онлайн по-приятен.
Защо дигиталното социално сравнение е важно за нас и нашата идентичност
Pixabay
В първата част на статията разказах, че може да се приеме, че нашата идентичност е плод на социален договор, както и че “другите” са ни нужни – за да се учим, за да се развиваме, за да се харесваме.
Преди време говорих подробно по темата за дигиталната идентичност, за дигиталния Аз-образ и значението му за нашата личност и отношения. Прочетете повече тук и тук.
Ние се сравняваме непрекъснато. И повечето хора не се справят добре със социалното сравнение, спрямо личния ми опит. Дори далеч преди ерата на социалните профили беше трудно да приемаме спокойно чуждите успехи и се срамувахме от своите неуспехи например. Изобщо, тревожеше ни мисълта, че някой е по-добър в нещо. А сега проблемът се задълбочава заради онлайн комуникациите – всичко е твърде видно и показно. Нашите опасения буквално всеки ден намират потвърждение, за всичките ни страхове, едновременно.
Друг е въпросът до колко се сравняваме с реалистични личности или с човекоподобни проекции.
Социалното сравнение все още ни е нужно – без другите, трудно можем да кажем кои сме ние, какво значат усилия и успехите ни. Използваме ги за котви и имаме определени пристрастия при избора на тези котви. Склонни сме да се сравняваме с други, които оценяваме, че са “по-долу” от нас, за да се утешим – това е важен инструмент за изграждането на самооценка. С дигиталното проектиране на Аз-а изведнъж всички сякаш са “по-горе”. Освен това е твърде трудно да избягаме от това сравнение, то бива непрекъснато натрапено – има десетки публикации и снимки в един конкретен миг, които уж го демонстрират и потвърждават – ние не сме “достатъчно” добри или умни. Не по принцип, а защото има някой, който е “по-“, ние имаме достъп и го виждаме. И това най-често се явява болезнено сравнение.
Pixabay
От друга страна, избираме да следваме онези личности, за които вярваме, че могат да послужат за пример за личностното ни израствате и развитие. Остава донякъде въпросът до колко техният дигитален Аз-образ, проектиран онлайн, олицетворява реална личност и до колко е същата проекция като нашата, само че плод на добър маркетинг например. В този смисъл, отнасям се скептично към реалистичността на поднесеното съдържание, но подкрепям позитивно стремежът на хората да дават най-доброто от себе си – на живо или онлайн.
Социално сравнение, дигитални манипулации и онлайн общуване
Знаем, че и “другите” качват съдържание по сходни с нас причини и мотиви, че ще ни манипулират. Знаем, че това съдържание не отразява реалността и въпреки това ни става неприятно. Нали?
Често забравяме, че другите търсят сходни неща и правят нещата със сходни мотиви.
За съжаление така се съсипват връзки и отношения, бизнеси и екипи, градени с години – в опита да бъдем “като другите”, да имаме като тях, да сме като тях. В стремежа да бъдем по-малко онова неуверено “себе си”, фанатично го крием под “общоприетото” от страх да не бъде стъпкано, изкритикувано и захвърлено като непотребно и никому ненужно.
Дори когато знаем, че онова, което виждаме, не са истински личности, че това е просто момент и манипулирана проекция, а не истинския живот и бизнес – дори тогава не се справяме с бушуващите мисли и чувства. И защото социалните медии са винаги тук, винаги предлагащи изобилие от чуждо щастие, пари, успех, признание – ставаме все по-депресирани, самотни и обезличени.
Склонни сме да се изолираме от хората, които демонстрират успехи – реални или манипулативно поднесени. Тези успехи ни нараняват заради нашите неуспехи, сякаш чуждият успех омаловажава и обезстонойстява нашия живот.
Отглеждаме поколение от социално нещастни хора, чието нещастие до голяма степен е искуствено създадено и е само в съзнанията им.
Pixabay
Всички се правяме с фактора “социални медии” по определен начин, който може да бъде разположен някъде в континуума “отказвам изобщо да публикувам” (изолация) до “ще пускам непрекъснато и аз, да видят, че не съм различен” (свръх дигитализация). Но докато поколенията преди дигиталната революция имат стабилни “офлайн” отношения и навици за комуникация, то новите поколения са незащитени и социалните медии разрушават личността и живота им. Страдат те, семействата им, бизнесите и екипите им.
Точно тези мои клиенти са най-крехки по отношение на илюзорната представа за себе си. Не умеят да общуват с думи така, както с изкуствени реакции под формата на лайк и емотикон, не знаят как да изкажат вербално емоции и мисли – ползват все чужди. Трудно понасят, че някои от идеите им не са толкова интересни или добри или части от личността им са неприятни за общуване. Как да го осмислят, като не са свикнали с толкова директно отхвърляне – нали получават основно “лайкове” на избрани от тях свои проекции?
Лесно е да вярваме, че харесват нас ако се крием зад фалшива идентичност или манипулирана своя проекция.
Истината е, че такива индивиди не могат да толерират в ни най-малка степен социалното неодобрение и отхвърляне, което нормално съпътства човешкия живот и с което неминуемо се сблъскваме, излезем ли от мрежата. Зрелият индивид понася добре идеята, че е несъвършен и че може да не бъде винаги харесван.
Проблемът е още в това, че динамичните комуникации чрез символи (емотикони, мемета, сентенции) обезличават, защото човек се бои да изкаже личното си мнение. Тревожим се да застанем с истинското си Аз и предпочитаме да залагаме повече на социално приетите форми на изразяване, характерни за поп-културата ни. Разбира се, ползите са в унифицирането на комуникациите – ние знаем много точно какво има предвид събеседникът ни дори да не сме убедени, че това е реалното му мнение. Така че, както навсякъде, и тук няма “добро” и “лошо”. Що се касае до личността – сложно е да поставим граници на Аз-а си, да го манифестираме и отстояваме, борейки се със собствените си страхове, амбиции и завист. Повече по темата за завистта и социалните мрежи ще намерите ето тук.
Pixabay
Всеки от нас го е преживявал поне веднъж онова парливо усещане в стомаха да вижда чуждото щастие в момент на лично нещастие. И житейската несправедливост се стоварва с пълна сила върху раменете ни. Защото реалността е безчувствена и безразлична към човешкото страдание. Всъщност, съпричастните към чуждото страдание сме точно ние, хората, но това е тема на друг пост. Припомнете си повече по темата за човешките емоции, емпатията в отношенията и в бизнеса.
Дигитални и социални с Juls:
Засегната тук тема е толкова дълга и многопластова, но някак най-важното ми послание към вас днес е:
“използвайте социалните медии, за да се развивате, свързвате и обновявате, но не забравяйте, че те улавят само частици от хората (реални или изфабрикувани) и не са цялата истина за човека/бизнеса отсреща. Ако ще завиждате, завиждайте за всичко – може да се окаже, че не искате да платите “цената” за такъв успех”.
Бъдете свободни личности!
Най-важният ресурс за своя успех си ТИ!
