Дигитален образ

Социални медии, социална идентичност и социална тревожност I

Много харесвам социалните медии – промениха света ни, свързаха ни, показаха ни, че не сме сами. Че ние, хората, сме най-разнородна група и това, че си приличаме по едно, не означава, че на всяка цена е нужно да си приличаме във всичко. Помогна ни да разширим хоризонтите си, познанията си, да се учим да комуникираме целенасочено, открито. Помагат ни да се радваме на живота на близките си, да искаме повече за себе си  и да променяме света си. Да си “сверим часовника” по теми като личен живот, бизнес, ценности, образование, култура, общество, изкуство, здраве, семейство – всичко, което ни вълнува. Да помагаме чрез каузи на другите.

Всичко това е магията на социалните медии. Защото ни дават непрекъснато други гледни точки – как още може да се живее животът и как другите го правят. И всичко това щеше да бъде в истинска служба на човечеството, ако бяхме готови за него. Ако знаехме как да го употребяваме без да ни наранява, без да провокира злоупотреби, измами и откровени лъжи. Ако не ни деперсонализираше и деиндивидуализираше и откъсваше от нас, от истината за нас и реалността ни.

Защото ние сме несъвършени и страдаме в своето несъвършенство. Като личен и бизнес психолог ежедневно се сблъсквам с темата “влиянието на социалните медии” върху човека, семейството, екипа и бизнеса. Защото от последиците страдат както отделните хората, така и цели човешки структури. Днес ще ви разкажа за проблема и ще обобщя принципите, по които отработваме проблемите на индивидуално, групово и оргнизационно ниво. Надявам се да намерите радост в споделянето и общуването в социалните мрежи без това да застрашава идентичността ви като човек, бизнес лидер или бранд. 

Защо социалната тревожност е бичът в човешкото дигитално битие

Pixabay

Както сами се досещате, социалната тревожност съществува само там, където ги има тях, “другите”. Това ефеномен, който засяга всички – отделни хора и цели семейства, бизнес лидери, бизнес модели.

Социалната тревожност се поражда от страха, че ще бъдем неразбрани, нехаресани, изкритикувани, осмивани и в крайна сметка – отхвърлени. В отговор на своите лични тревоги, всеки от нас се стреми да изгради стратегии, с които да предотврати такава катастрофа.

Страхът от социалното нещастие е толкова мощен драйв за промяна, че може да премести планини.

Всеки от нас е тревожен по отношение на себе си в някаква степен – дали другите ще го харесат, дали ще го приемат. Не обичаме критиката, тя застрашава целостта на нашия Аз. Болезненото противоречие – да бъдем себе си, но да бъдем и част от другите – разкъсва мислите и желанията ни в различни посоки. Защото, за да бъдем себе си, понякога трябва да прекрачим някои граници, а цената, която плащаме, че сме различни, почти винаги е социална критика и последвала (само)изолация.

От друга страна, за да НЕ бъдем изолирани и в стремежа другите да ни харесват, сме склонни да покажем най-доброто от себе си, като същевременно скрием в гардероба си не толкова привлекателните истини за нас. И социалните медии ни направиха чудовищно добри в манипулациите – продаваме версии на себе си и бизнеса си, в които ние самите отчайващо много искаме да вярваме. Но най-вече – искаме другите да вярват, че сме САМО това, че то е хубаво и ние сме хубави.

Често повтарям, че за мен личностната идентичност е по-скоро форма на социален договор:

Другите са съгласни, че “Аз съм”.

Pixabay

И докато ‘”другите” са съгласни и приемат мен така, значи това ще съм “Аз”.

За съжаление много индивиди не осмислят в каква степен тяхното “Аз съм” е плод на чужди усилия, мнения и препоръки – родители, учители, близка и семейна среда. И макар да е вярно, че този принцип за формиране на личностната идентичност важи за всички ни, вярно е и, че някои индивиди бързо успяват да сложат граници и да правят избори сами, без такъв силен социален натиск. За останалите, социалните медии просто се явяват още един мощен инструмент за социален натиск за промяна.

Дигиталните проекции на индивида и бизнеса наистина са плод на социална тревожност, но и са причината да се поражда последваща тревога у последователите на този индивид. Това пък е драйвът за тяхното “онлайн развитие”, което често се отразява отново в нас. Ние разкриваме това свое лично или бизнес “Аз съм” с надеждата то да получи статус. Така по силата на социалния договор, аз наистина ще СЪМ това, сега, така. И това, разбира се, е сценарий за индивидите, които имат способността да направляват сами живота си. За които в голяма степен социалната и личностната идентичност широко се припокриват.

Всеки бизнес лидер знае колко време, усилия, мислене и ресурси се хвърлят в това да се изгради бранд, използвайки същия принцип. А брандът не е нищо повече освен публичното съгласие, че бизнесът има своя форма на “Аз съм”, която му дава идентичност и разпознаваемост. Когато “сплотяваме” екип също се стремим членовете му да се идентифицират като “готините” например, като “успешните”, “продуктивните”. И това добива истинска стойност само когато другите ги възприемат като “готините”.

Веднъж придобили влияние, ние се залавяме да го използваме, за да постигаме лични и бизнес цели, превръщайки се в източник на социална тревожност за околните. Ние имаме социална идентичност и оказваме социален натиск. Това са нормални процеси в социалното поле, но докато в живия контакт можем да видим повече от онова, другото, скритото, то в дигиталната реалност не е така лесно за нетренираното око. Не казвам не вярвайте на всичко, което видите, но съветвам – вярвайте критично.

Как социалните медии засилват социалната тревожност?

Pixabay

Най-простият отговор е: ” чрез социален натиск за социална промяна на социалния Аз”. Защо толкова много “социален” е нужно? Защото сме социални животни.

Дали онова, което публикуваме дигитално за себе си и/или бизнеса си, наистина отразява нашето “Аз”? И защо френетично искаме другите да виждат само това от нас? Защо ние искаме да вярваме, че ние сме ТОВА и нищо друго, че този лъскав и старателно полиран фрагмент от нас отразява в пълнота същността ни?

Луксозна почивка, нова придобивка, мускул, заснет от правилен ъгъл – има го, наше е, но дали наистина можем да бъдем истински щастливи с подобен плосък и еднодименсиален Аз-образ? И ако сме щастливи днес, дали ще можем и утре?

И това ли сме ние изобщо – отрязъци от мигове, заснети и поукрасени специално за повода? Харесвам паралела между думата “статус” в мрежата и в обществото – може би в някаква степен днес ни се иска това да е така, мнението ни да има значение и изразеното становище наистина да ни отрежда място в социалната йерархия.

Но дали личността ни наистина представлява само сбор от мъдри цитати и мотивиращи картинки? Има хора, които живеят добре в тази система и намират начин да се чувстват щастливи и осмислени, дори по мнението на експертите това да не е здравословно и да е въпрос на време.

Pixabay

Защото понякога “частният” и “публичният” Аз са две отделни вселени. Колкото по-голям е разривът между двете, толкова по-голяма е вероятността от личностни дисфункции и психични заболявания. И да, това се случва по-често на популярните личности, на бизнес лидерите, на инфлуенсърите, комиците, артистите – изобщо всички, чиито социален образ обхваща аспект или отрязък от автентичната им личност.

Оставям на терапевтите да дават клиничните оценки, според които в някакъв момент такъв балон е по-вероятно да се спука, оставяйки индивида в труден момент, с разбити илюзии за Аз-а, много сам и социално нещастен.

Истината е, че няма инструмент, който да служи само за добро при неправилна употреба. Ако използваме социалните медии като средство за комуникация е по-вероятно да изпитваме повече радост и ползи.

Но ние ги използваме основно като средство за изграждане на социална идентичност, като начин да се предпазим от социална изолация и отхвърляне. Развиваме повече социалния си образ, угоден на другите, вместо личния си Аз, удобен на нас, нашите индивидуални стремежи, мечти и желания.

Тъй като темата е трудна, ще отделя в отделна статия проблемите за личния избор и как може да се справим със социалните медии и тяхното деструктивно влияние върху себе си и мисленето за бизнеса ни. Можете да прочетете втората част на статията ето тук или научете повече по темата за дигиталния Аз-образ ето тук, тук и тук.

Най-важният ресурс за своя успех си ТИ!