Живеем в дигитална ера, няма как да не изследвам все по-задълбочено отношенията между хората и машините. И в този процес на опосредствана комуникация се оказва, че машините влияят пряко върху нашата личност и най-вече – върху нашия Аз-образ. До скоро се приемаше, че онова, което показваме онлайн от себе си, е просто някаква фантазна проекция на нашето най-добро Аз (идеален образ). Че откровено лъжем, за всичко, по много.
Не мисля обаче, че лъжем заради лъжата, а за да се предпазим. Вярвам, че използваме същите механизми за общуване онлайн, които прилагаме при изграждане на социален и публичен Аз офлайн. И с времето започвам да намирам все повече потвърждения, че можем да говорим за някаква форма на нов тип мислене за Аз-а, който за удобство и разграничение наричам “дигитален Аз-образ”.
Какво наричам дигитален Аз образ?
Дигиталният Аз-образ е някаква съвкупност от проекции на идеални за личността и социално приети от дигиталното социално племе характеристики под формата на дигитално съдържание, чиято цел е да репрезентират в някаква степен идентичността на личността.
Pixabay
Приемам, че дигиталният образ все пак е само фрагмент от личността – точно както другите типове Аз, които конструират цялостната представа за нас. Дигиталният Аз е по-скоро символен, частица от Аз-а, уловена чрез снимка, сентенция, меме, емотикон, споделена статия, музика – някакво дигитално съдържание най-общо казано.
Понякога този символ отразява истинската ни същност, понякога – мечтаната ни, а понякога – просто онова, което знаем, че другите биха харесали в нас, дори да не отразява точно нашето мнение или позиция.
Основавайки своето дигитално представяне на различни интереси, нагласи и мотиви, е трудно да се каже с точност какво кара хората да решат да се представят така, както го правят. От друга страна, засега се приема, че общата тенденция е да се представяме в по-положителна светлина. И докато повечето учени посочват негативите от подобна форма на себеизразяване, с времето самата аз започвам да откривам положителните последици от появата на дигиталния Аз образ.
Докато можем относително лесно да манипулираме единичната си проява онлайн и да изберем старателно един пост, то трудно можем да манипулираме толкова стратегически цялостното си дигитално присъствие, скривайки изцяло истинската си същност. Казано иначе, дигиталният Аз е съвкупността от символите, които наслагваме онлайн във времето, които отразяват частично, чрез интересите ни, някаква смесица от реален, идеален и социален Аз образ.
Няма достатъчно данни, за да можем да кажем кой от тези конструкти преобладава, а и за практик като мен това не е тема на анализ. Тъй като работя изключително индивидуално или в затворени, обособени групи, с ясна групова идентичност, за мен по-важен е конкретният контекст.
Pixabay
Приемам, че дигиталният Аз ни е нужен, защото днес комуникираме онлайн и през социалните мрежи и се налага да адаптираме личността си и идентичността си към тази нова реалност. Казано иначе, в рамките на един пост се налага да дадем автентична част от себе си, която обхваща по-идеализирана представа за нас, която обаче следва да се хареса на другите. Имаме и мигновена обратна връзка дали сме успели, под формата на публични реакции и коментари от значимите членове на нашето дигитално социално племе.
Дали се изкушаваме да се представяме по-положително? Да. По едни и същи причини ли го правим? Вероятно и да, и – не. Дали се различаваме в степента, в която “подправяме” в по-идеализирана степен дигиталната си репрезентация – да. Зависи от човека, от степента на лична зрялост, от наличието или отсъствието на криза на идентичността и купища други фактори. И докато няма обобщаващи емпирични данни, валидни за всички, изводите ще са значими само в отделния контекст, за отделния човек.
Рано е за генерализации, но е важно да започнем да се учим как здравословно да градим своя дигитален Аз образ, както и да научим децата си да го правят. Харесва ни или не, избягваме я или не – това е новата ни реалност и тя включва дигитализация на личностната идентичност.
Какво е “дигитално социално племе”?
Навлизането на хаштагове и затворени групи ме навежда на мисълта, че изпитваме все по-болезнена нужда да подредим и организираме дигиталните си социални структури в групи по интереси и ценности – точно както го правим и офлайн. По някаква причина пренасяме в дигиталното начина, по който организираме обществата си. Само че сега го правим по-глобално, по-мултикултурно. Така, от една страна, разширяваме границите си, а от друга, изпитваме потребност да ги затваряме.
Дигиталното социално племе за мен е социална група, сформирана дигитално, при обективна потребност да бъде сформирана – кауза, интерес, локален или глобален проблем, която веднага щом се сформира, се нормира и йерархизира на принципите, познати в социалната психология и груповата динамика. Появяват се формалните лидери, които следят за спазването на нормите и правилата, както и неформалните лидери на мнение. Появяват се ролите, субгрупите – изобщо пренасяме социалното си в дигиталното. Но днес е лесно да си имаш много племена, да ги сменяш и да търсиш своето място.
Pixabay
Склонни сме да членуваме или не в много или малко дигитални племена, в които има някаква йерархия на влияние, групова динамика и ролева амбивалентност. Въпрос на личност и на свободен (донякъде) избор е в коя група да сме. Обикновено избираме дигиталното социално племе, базирайки се на личните си интереси и ценности. Ако се справим да бъдем част от него, намираме своето място – точно както в реалния си живот.
Лесно е да мигрираш от племе в племе, обикновено чрез хаштаг и смяна на формалната група, чрез премахване и/или добавяне на нови членове, в затворена или публична група. Така с времето добиваме усещането, че принадлежим на това/тези дигитални племена и имаме своето заслужено място в йерархията и изпълняваме определена роля (дори само на наблюдател).
Как един пост се превръща в нашето дигитално “Аз”?
Интересното, което наблюдавам, е, че във времето има някакво качествено и количествено натрупване на публикувано съдържание, което се преживява субективно като отразяващо структурата на личността или личното “Аз съм”.
Така хората, които прекарват твърде много време в социалните мрежи, постепенно започват да приемат, че онова, което изразяват от себе си там, по-добре и по-точно описва онова, което те са всъщност (да, това води до проблеми, описани по-долу). Вероятно за това помага и фактът, че получават значителна социална подкрепа от дигиталното си племе, каквато по някаква причина НЕ получават в реалния си живот (вероятно).
Тъй като нямаме още достатъчно данни, не можем да твърдим, че се представяме САМО по-положително, както и че е САМО по-идеализирано, макар това определено да са водещите тенденции. Приемам, че когато сме успокоени, че ни харесват, сме склонни да проектираме и много от реалния си Аз, без непременно в този момент да е силно положително това представяне. Едва ли един пост ни отразява истински. Но публикуването съдържание във времето става Аз съм, поне в очите на околните. И ако харесваме това, искаме да сме повече НЕГО, дори да не чувстваме, че отразява НАС.
Pixabay
Както хората са хетерогенна група във всяко друго проявление, така и тук важи с пълна сила същото правило – различаваме се в потребността да представяме повече реално или идеализирано своя образ, както и че при различните хора има различно припокриване между реалния и дигиталния Аз образ. Допускам, че върху степента на припокриване между реалния и дигиталния Аз образ обаче влияят същите личностни, групови, културни, религиозни, социално-икономически и прочие фактори, които влияят върху всеки друг аспект на личността. Нищо, че тук можем да говорим за дигиталното социално племе.
Защо дигиталният Аз е нож с две остриета?
Стремежът да бъдем все по-харесвани нерядко провокира разрив между усещането за истинския Аз и дигиталения Аз. Защото ние не сме само позитивните символи, които като цяло се стремим да бъдем. И макар социалните медии да ни позволяват да улавяме своите най-добри моменти, животът ни не е само това. Ние имаме лоши решения, лоши помисли и нехуманни поведения, които обаче е по-лесно да скрием в дигиталния, отколкото в реалния свят.
И по силата на социалния договор, малцина споделят тъмната си страна, тук всички искаме да се представяме по-светло и хубаво. И това щеше да е истински полезно, ако знаехме как да се справяме с двете състояния, ако разбирахме къде да сложим границите и можехме наистина да ползваме социалните медии като източник за личностно израстване.
За съжаление има хора, които разместват местата на двата свята и дигиталното става по-истинното, по-“моето” от по-скучната, бавна и невъзнаграждаваща реалност. Наблюдавали ли сте двойка да води спор на публично място? Слаби аргументи, ескалиращи емоции, неясна цел на спора. Бързо приключващ конфликт, а всеки след това грабва ядно телефона и потъва в своята онлайн среда, където е харесван, мнението му се цени и идеите му са решаващи в неговото дигитално социално племе.
Реалните последици за човека и бизнеса като цяло от липсата на умения за справяне с проблемните мисли и чувства са доста сходни – хората буквално губят връзка с реалността си, с идентичността си и усещат разрив между дигиталната и реалната представа за себе си, включваща различните социални обратни връзки, които получават. Започват да вярват в нещата, които казват и им казват онлайн и това може и да не носи проблеми, когато всъщност отразяват относително обективно реалността и истиния ни Аз, макар и леко лустросан.
Pixabay
Травмите започват когато има по-сериозно разминаване, т.е. човекът знае, че публикуваното от него съдържание е НЕистинно, изманипулирано или по-лошо – откровено изфабрикувано.
Неминуемо настъпва криза на идентичността, а нейното задълбочаване може да предреши бъдещите избори в много негативни краски. Може би затова е добре и да разбираме в каква среда израства днешното поколение и да сме особено внимателни към подрастващите.
За сега мисля, че ние изобщо не сме подготвени за последиците от социалните мрежи, не знаем как да боравим с тях и следва да положим съзнателни усилия и старания така, че да са положителен инструмент, а не деструктор на идентичността ни – личностна и бизнес.
Вярно е само, че докато има сериозен разрив между реалния и дигиталния ни Аз образ, човечеството ще страда от изолация, депресия и самота. Може би затова и полагам толкова много усилия като личен и бизнес психолог в посока превенция – да накарам хората да балансират представите за себе си онлайн и офлайн, да няма такива разминаване между двата свята и да намерят начин да бъдат “себе си” в новата ни, дигитална реалност. Критичното мислене и емпатия може би са ключът към намирането на автентичен Аз.
Най-важният ресурс за своя успех си ТИ!
