Невена Дишлиева-Кръстева е на 45, магистър филолог с Българска филология, втора специалност английски език и втора магистратура от НБУ по изкуствознание. Определя дейността си като преводаческа, редакторска и издателска. Работи с книги откакто се помни. Превежда художествена литература от 1995 година, от 2010 има регистрирано собствено издателство. ICU означава I SEE YOU (Виждам те). Запознайте се с бутиковото издателство, което докосва читателите си по различен начин, запленява ги с откровеността и дълбочината си.
Невена: „ Единственото, с което се занимавам, са книги. Превеждам, редактирам и издавам. Вдъхновяват ме читателите, които споделят с какво ги е докоснала нашата книга. И уханието на лавандула в двора на майка ми. Семейството ми: Иво, Лино и Алиса – всеки ден.“
Всяка издадена книга е минала не само през ръцете, но и през душата ѝ. Всички са ѝ скъпи. Споделя, че са довели в нейния живот все специални хора.
Разкажи ми за света на книгите си, Невена. След като излязат от ръцете ти – какъв е техният път?
Личният ми свят е богат, защото една книга никога не идва сама – носи със себе си хора, съдби, истории. Отваря си пътища след като излезе от печатницата.
Пример е сборникът „Куфарът на брат ми“. Книга, в която събрах историите на свои приятели, пътуващи хора от различни националности. След появата си, сборникът отприщи лавина от желание за споделяне на личния път на много хора.
Какво ни липсва, когато сме далеч от дома? Къде е домът?
Книгата стигна до хора по целия свят и след две години продължава да е едно от най-търсените заглавия на ICU. Сборникът завършва с историята на Герасим Дишлиев, моя брат. Той разказва за своя път на мим по света през раздялата с нашия баща, който почина преди 18 години.
Тази последна история ме насърчи да започна работа по следващата книга от подобен тип – сборникът „Бащите не си отиват“, който ще излезе след броени дни, на 25 април. Още преди книгата да е на пазара, смея да кажа, че е най-силното ми преживяване в последните години – не само професионално, но и лично. Книга, която пречиства и ни помага да продължим напред, да се освободим от болката и да намерим подкрепа в други като нас.
Спонтанно, малко след излизането на „Куфарът на брат ми“, започнах да получавам снимки на книгата с нейните притежатели от всички точки на света. Бях удивена, щастлива, трогната. Буквално стотици жени, мъже, деца – все усмихнати. Емигранти, намерили себе си.
Така разбрах с какво нашият труд е толкова различен и ценен в света на книгите.
Освен официалната страница на издателството във Фейсбук, сформирахме и публична група със заглавието на книгата – „Куфарът на брат ми“. Тук като че ли сборникът намери своето продължение, толкова хора разказват своите емигрантски истории, пускат снимки. Групата и днес я има и продължава да се развива благодарение на читателите ни.
Спомняш ли си кога и как взех решение да започнеш с фрийланс кариерата си?
Работила съм като независим преводач през по-голямата част от съзнателните си години – едва 3 години бях редактор на щат в издателство, с работно време, офис и пр.
При мен няма голяма разлика между личното и работното,
защото работя с книги, а книгите са любов.
Спомням си как докато редактирах превод на книга за „Дийп Пърпъл“ преди много години на фона на музиката им, си мислех: „Не е истина, чета за любима група, слушам любима музика и за това ми плащат“. –
Как се насочи към създаване на издателство в наши дни? Това е труден бизнес, особено при конкуренцията на електронните и аудио книгите? Защо точно класическото издаване?
Направих издателство ICU след около 15 години работа като преводач на свободна практика. С времето започнах да си избирам текстовете, които превеждам, и изпитвах все по-силна вътрешна необходимост да видя дадени текстове в книжно тяло на български.
Книги, от които съществото ми се изпълва с благост, чувствам се пречистена.
След като за няколко такива заглавия не намерих издател, а и след натрупана горчивина по различни причини, реших да основа ICU и да дам дом на тези страници.
Какво е за теб да имаш собствен бизнес?
Свобода.
Какви хора те вдъхновяваха и мотивираха, докато се развиваше и познаваш ли ги лично?
Мога да работя само с хора, с които имаме лично привличане. Много ми е важно да усещам екипност, симпатия, да се търсим не само по работа. Разбира се, професионалните качества са в основата.Но комбинацията между професионализъм и приятелство прави чудеса.
Какви съвети най-често получаваш от околните?
Да работя по-малко.
За какво не намираш време в ежедневието си?
Границата между личния и професионалния ми живот съвсем изтъня, да не кажа, че липсва. Домът ми е издателство, издателството е дом. Семейството ми живее в ритъма на ICU, съобразяваме пътуванията си с издателски събития, панаири на книгата и литературни фестивали.
Засега го намирам за вдъхновяващо. Винаги на път в багажника на колата ни има книги. Готови сме да импровизираме и да ги споделим с нови читатели.
Какво те кара да отпочинеш?
С изключение на най-натоварените периоди около излизането на нова книга, винаги намирам начини за почивка – смяната на една книга с друга е почивка; разговор с децата е почивка. Малко спорт, разходка.
Каква подкрепа намираш в семейството и близките си?
Не е точно подкрепа. ЗАЕДНОСТ е.
Какво те кара да се усмихнеш?
Пролетта. Също и една традиционна снимка, която правя винаги на излизане от печатницата с новия тираж в багажника:
книгата на таблото на колата, пътят пред нас – винаги се усмихвам на тази снимка.
Кога сте били на път да се откажете от начинанието си и кои са най-честите проблеми, с които се сблъсквате в ICU?
Сега. Конкурираме се с „големите“, а това е сериозно предизвикателство за всеки малък бизнес.
Финансирането на бизнеса е трудно и обвързва не само теб, но и семейството ти.
Работата не ни плаши, нищо, че книгите се продават бавно.
Иска се човек да си отгледа аудиторията, да си я създаде.
Нужно е още време. Дано издържим, защото толкова хора имат довери е в нас и онова, в което вярваме.
Как се справяш с несигурността и страховете си?
Трудно.
Кои са най-слабите ти страни като личност?
Разпилявам се, като върша по сто неща едновременно.
Трудно казвам „НЕ“
Не умея да браня личното си пространство и често изоставям неща, които са ми важни, за да свърша нещо за друг, да помогна.
Какво ти пречи в работата?
Досега не съм успяла – като изключим семейството – да намеря начин да разширя екипа на издателството. Работата е тонове, но тъй като не може да се гарантира постоянен доход, се притеснявам да потърся човек.
Какво влагаш ти в издателството си?
ICU означава I SEE YOU. Това не са просто празни приказки – уважението към всеки един читател е в основата на нашата работа. Интересува ни как четете нашите книги. Важно ни е да знаем какво ви носят те, дали ви разочароват с нещо, как стигате до тях. Споделянето е част от идеята на ICU.
Затова и създадохме абонаментна програма – с идеята читателите ни да бъдат общност, в която да споделят сходна потребност от четене на качествена литература със силни човешки послания.
Всички наши абонати получават:
- копие от първото издание на книгата, за която са абонирани – вече издадена или предстояща;
- поименна благодарност в края на подкрепените чрез абонамент книги (ако те все още не са издадени и ако абонатът изрично не изрази желание да остане анонимен);
- мъничък, но много специален подарък, свързан с конкретната книга: може да е плакат или картичка, или книгата да е с автограф. Или друга изненада.
Концепцията допадна на читателите ни, защото освен книги получават различни лични, а понякога и поименни, подаръци. Така една книга на ICU наистина ви вижда, кара ви не просто да я прочетете на един дъх, но и да се привържете към нея. Създава ви лично преживяване и красив спомен, който остава с вас дълго, след като сте я прочели.
Надявам се да успеем да стигнем и до Вас, защото ние Ви виждаме!
*Интервюто е публикувано без редакции, а снимките са от личния архив на ICU.
Разгледайте заглавията на ICU в техния каталог или в галерията.
„Моят път“ е най-прекрасният проект, с който съм се захващала. Внесе с живота ми толкова невероятни, работливи и устремени хора. Такива, които работят с душата си и създават нови ценности, а не просто да заливат пазара с продукти и услуги. Те промянат света около себе си идвижат всички ни напред.
Това е поредната статия, посветена на книгите и превода. И чувствата ми пак са смесени. Радост, че има личности като Невена и семейството ѝ, които се борят книгата да влезе отново в домовете на хората.
И тъга, защото бутиковите издателства имат най-вече финансови трудности да покриват разходите по авторски права, превод, издаване, логистика и разпространение в търговската мрежа – за да стогнат до Вас.
Намерете своя начин да помогнете ICU да продължи да Ви вижда:
- Инвестирайте в издателство ICU;
- Направете малко дарение;
- Финансирайте превода и/или издаването на нова книга;
- Купете и дарете книги от издателството на читалище или училище, на нуждаещи се семейства;
- Станете част от абонаментната програма и подарете на себе си и близък абонамент вместо вещ;
- Споделете кампаниите на ICU в профилите си в социалните мрежи;
Моето момиченце обича толкова много книгата „Кукувицата“ и редовно я четем за „Лека нощ“.
Книгата е по едноименната пиеса на Елин Рахнев, а запленяващите илюстрации са дело на Ася Кованова и Андрей Кулев. Адаптацията на пиесата е на самата Невена Дишлиева-Кръстева.
А Вашата любима книга коя е?
Навън е пролет, излезте с книга в ръка!
Ваша,
