Харесай себе си: Тялото ти онлайн

Стартирах кампанията “Харесай себе си” в подкрепа на бизнес лидерите, за които става все по-трудно да харесват себе си, телата и личния си бранд. Като личен & бизнес психолог наблюдавам , че бизнес лидерите се развиват, стараейки се да копират “успешните” модели, които не на всяка цена са хуманни, здравословни или безопасни за здравето и психиката им. Все повече бизнес лидери ме припознават като инструмент, с който да решат вътрешните си конфликти така, че да подобрят качеството си на живот и бизнес. Втората тема в кампанията “Харесай себе си” засяга най-разрушителния аспект на конфликта с телата ни – фалшивите дигитални репрезентации на телата ни. Целта е да помогна на бизнес лидерите да изграждат своя личен бранд без предприемачески бърнуат и с повече приемане и харесване на себе си. Когато не харесваш себе или и тялото ти, това прозира осезаемо в твоя онлайн имидж. Надявам се статията да ви бъде полезна! Седмица 2: “Тялото ни онлайн” е посветена на начините, по които представяме себе си и тялото си онлайн. Отделете си малко време за четене, защото вие имате значение! Не апелирам към немарливост към външния вид или отказ от това да усъвършенстваме и оформяме телата си. Спортът и движението, доброто хранене, социалните контакти и автентичният дигитален личен бранд са неизменна част от нашия съвременен, полу-дигитален живот.

Тук ще си говорим как да поддържаме професионална визия онлайн по безопасен и емпатичен начин, с приемане и харесване на себе си и тялото ни – офлайн и онлайн.

Първата седмица поставихме началото чрез промяна на нагласите към наличието на вътрешните конфликти и признаването на нехаресването на тялото ни. Приемането на наличието на подобен конфликт е първата и най-важна крачка за неговото разрешаване. Затова ако сега се включвате, може би ще поискате да прочете статията, посветена на връзката между отношението към тялото, бизнеса и дигиталния ни образ.

Харесай себе си, за да харесаш и тялото си

Макар генерализациите да не полезни никому, днес ще адресирам проблем, който продължава да съпътства ежедневието на много хора и в частност – на бизнес лидерите: несъответствието между физическото и дигиталното им тяло, между публичния и частния им Аз-образ и негативните последици от този начин на живот. Основното противоречие е между серозното разминаване в нас между степента на харесване на себе си такива, каквито сме и “подобрените” дигитални репрезентации на личността и телата ни, посредством които изграждаме личния си бранд и общуваме с околните (ето изследвания на колеги по темата тук).

Колкото по-малко автентично представяме своята личност онлайн, толкова по-нещастни сме в своя истински живот

Има модерна тенденция популярни личности да демонстрират онлайн представа за себе си, при която модифицират не само какво казват, но и как изглеждат. Публикуват добре подбрано съдържание, с обработени визуални изображения, които следва да представят тях и телата им като ролеви модели за подражание. В края на този дигитален “трансформационен процес” се сдобиват с “ново” онлайн тяло, но не и с нова самоличност. И ако си мислите, че с “дигиталното” си тяло хорта започват да се харесват повече – това е абсолютна заблуда, която обаче се тиражира свободно в медиите. Всъщност, колкото по-голяма е разликата между онова, което виждат другите и онова, което виждаме ние в огледалото, толкова по-отдалечени и откъснати сме от себе си и телата си. Хората, които “доразкрасяват” лицата и телата си онлайн, продължават да не се харесват и обичат, но пък изпитват удоволствие, че другите харесват “захаросаната им дигитална версия”. В реалният живот обаче им е  дори още по-трудно да одобрят себе си, лицата и фигурите си.

Чувстват се като измамници с красиви дигитални лица и тела.

Дори да подобрят донякъде самооценката си след дадена корекция (физическа или дигитална), срамувайки се по-малко от себе си, то големият проблем “срамът от себе си” не изчезва със самия акт на телесна модификация или поставянето на дигитален филтър. Бих казала, че срещата с отражението, върху което няма насложен грим, филтри и изкуствени пози и ефекти, им носи болка, отчуждение и усещане за непознатост. Сякаш това не са истинските “те”. Повече за дисекцията на Аз-а разказах ето тук. Рисковете при подобно поведение са в основно в това, чв е някакъв момент животът и тялото им онлайн се превръща много повече в “Аз съм” отколкото телесната им обвивка офлайн. И тук вече не говорим за самите телесни дадености на човек – и най-слабото и красиво тяло може да бъде отхвърлено като несъвършено от човешкото съзнание, защото

Харесването на себе си няма нищо общо със самото ни тяло.

Трудно е да отделим представата за себе си от телесната си обвивка. Когато погледнем в огледалото онова, което виждаме, е онова, коет най-често наричаме “Аз”. И щом не харесваме този “Аз”, вероятно и другите няма да го харесват. Щом някой друг не харесва част от тялото ни, вероятно си струва да не бъде харесвана тази наша част.

Как нехаресването на тялото се проектира онлайн и в бизнес имиджа ни?

Сърфирането из социалните мрежи напоследък прилича на парад на тела в неестествени пози, с неестествени гримаси и чужди цитирани мисли, преплетени в някакво общо излъчване, което следва да се интерпретира като “личен бранд”. Онлайн нещата са повече под наш контрол и ние контролираме кое да ни видят и кое да ни харесат. Онова, което виждаме ние като експерти, е опитът човекът да прикрие зад изкуствения си имидж своите слабости в стремежа да убеди околните в личните си стойности. Сякаш несъвършените ни извивки, появяващите се бръчки, неизбелените усмивки и естественият външен вид не заслужават подражание и не са достатъчни, за да се чувстваш нужен, полезен и автентичен.

Сякаш тялото ни такова, каквото е, се явява пречка пред личностното ни и бизнес развитие.

Нещо повече, вътрешните конфликти с тялото наистина ни пречат да се развиваме в личен и бизнес план, защото всяка ситуация, при която нямаме контрол върху това каква част от тялото ни другите ще видят, поражда тревожност. Избягваме излишна показност и случайни срещи без да сме се “привели в подходящ вид”.

Не съществуват тела, които да изглеждат перфектно във всички ситуации

И ние добре знаем как да подредим тялото си за снимка. Но какво се случва, когато се наложи да се включим в “живия” живот, където няма филтри и пози, където всяко несъвършенство може да се забележи? Изпитваме стрес, тревожност и страх от чуждата ценка и нехаресване. Изпитваме срам от тялото си и нежелание другите да го виждат без подобренията, които иначе правим онлайн. Знаем, че рано или късно хората ще видят, че не сме “истински”. Неслучайно толкова бизнес лидери се подлагат на множество манипулации, за да подобряват и физическото си тяло.

Лесно ли е да видиш кои хора не харесват телата си онлайн?

Най-често едно или повече от следните поведения в социалните медии са налични:

• липсват спонтанни и нефотогенични мигове от живота и бизнеса;
• предоставените изображения са в сходни позиции, сякаш се показва “любима част” и се скрива “не любима част” на тялото;
• личните снимки са претърпели някакви корекции и подобрения с цел “подчертаване” или “прикриване”;
• избягват се лични снимки и се поставя фокус върху предмети, места и други хора;
• не се споделят лични мнения и впечатления, а се набляга на споделяне в мрежите на чуждо съдържание;
• появата в социалните медии представя личността в една определена светлина, в един конкретен стил на облекло и визия;
• има в социалния профил прекомерно количество лични снимки с ефекти, които човекът е правил сам без особен повод;
• човек набляга прекомерно на телесните си дадености за сметка на интелектуалните и социалните си дадености.

Защо нехаресването на тялото може да се превърне в личен проблем?

Рядко се замисляме на какви идеали подчиняваме собственото си развитие. Наблюдавам отдалеч редица модерни и популярни лица, които видимо имат нужда от психологическа подкрепа, тъй като страдат от различни типове личностни и хранителни разстройства. Тяхното натрапливо онлайн присъствие обаче поражда вътрешни конфликти у другите хора, които в стремежа си да постигнат слава, известност и красота, поемат по техния път на себеотрицание, не приемане на себе си и тялото си и не харесване. В резултат,

вместо подобряване на отношенията със себе си, конфликтите се задълбочават.

Нараства и инстинктът да “скрием истината” за себе си и така просто не харесваме още повече себе си – онлайн и офлайн. Освен че хората се опитват да скрият онлайн “истинското” си тяло, те нерядко подлагат на мъчение цялото си същество и офлайн – чрез прекомерен спорт, крайни хранителни режими, не безопасно гладуване, емоционално преяждане, трайно обездвижване и апатия, рискови телесни модификации и прочие форми на саморазрушително поведение с една цел – да започнат да харесват себе си повече. Всяка форма на прекомерна самокритика и неодобрение към себе си следва да провокира вътрешен размисъл и вероятно – смяна на фокуса и гледните точки за себе си. И когато не си дадем време да преосмислим поведението си, това може да доведе до повишаване на риска за здравето и безопасността ни не само на физическо, но и на психическо, емоционално, интелектуално и социално ниво.

Нехаресването на себе си и тялото ни има потенциал да наруши нормалното функциониране във всяка сфера на живота ни.

Седмица 2: Моето тяло онлайн

Тази седмица нека фокусът ви остане върху импулсите да споделяте части от тялото си онлайн или да го представяте само в конкретна светлина си, както и последиците от този акт за връзката ви със себе си. Доброволното дигитално саморазчленяване чрез скриване на физическите недостатъци, както и системното “доразкрасяване” на лицето/фигурата могат да бъдат сигнал, че е добре да се преосмисли нагласата към себе си и тялото си. Тъжната страна на монетата не е във факта, че бидейки автентичен, човек рискува да не бъде харесан заради естествените си несъвършенства. Всъщност рискуваме да ни заподозрат в неискреност и притворство в опит да изфабрикуваме личността си и бизнесът ни наистина може да изгуби. А за мен по-страшна си остава другата, скритата психологическа цена на този избор за дигитално подобряване на телата ни – да не харесваме истински себе си и телата си в реалния си живот, лишавайки се от всички невероятни преживявания, които срамът от себе си ни отнема.

Харесай себе си, за да бъдеш себе си.

---

Прочете още мои статии по темите:

• “Аз обичам себе си“;
• Изграждане на автентичен дигитален личен бранд – направете личния бизнес тренинг онлайн за 8 дни, предоставен безвъзмездно и за свободно ползване с некомерсиална цел ето тук.

  ---

  

Имаме напълно изкривени представи за нужди, желания, капризи и бизнес. Предприемачеството е симбиоза между лични и чужди нужди, точно както всяка друга наша социална роля. Да съжителстваш в паразитни отношения със своя бизнес е личен избор. За всички, които искат други ценности – споделеност, лична свобода, психическа гъвкавост и емоционална устойчивост – имаме си InnovaCeption. Научи повече за трансформационната програма за повишаване на личната продуктивност през креативност и иновативност InnovaCeption в този материал.

---

Променяй. Адаптирай. Еволюирай.

---

Имаш ли нужда от подкрепа?

Изпрати ми своето запитване или поискай лична среща. Разкажи ми къде те срещам и накъде вървиш –  ще отговоря при първа възможност. Ако търсиш как да формулираш своето питане, виж тук за какво  още обичам да си говоря с хората и открий своето начало или директно ми пиши, за да избистрим нещата заедно. Ще ти върна информация как мога да ти бъда полезна, за да организираш времето, бюджета и енергията си. Пиши ми!

---

Клиентите на Juls’ Psychology споделят:

---

Най-важният ресурс за своя успех си ТИ!