Би било твърде лесно да ви кажа да не отдавате значение на другите и техния живот – онлайн или офлайн. Но истината е, че сравнението с другите по-често днес ни наранява, както разказах в предходна статия. Няма как да избягваме чуждия успех онлайн – лустросан, преекспониран, пост след пост – всеки ден.
Неслучайно колегите в областта съветват да избягваме социалните мрежи, за да се предпазим от депресия и разочарования. Но както при всяка рестриктивна диета, колкото по-рестриктивна е, толкова по-голям е “йо-йо” ефектът накрая. След продължително избягване, се връщаме още по-любопитни и “преяждаме” с чуждо съдържание. А това може да се превърне в болезнено преживяване.
Използвам типичния си позитивен подход, основаващ се на протоколи за субективно възприятие, за да насърчавам хората да се възползват от социалните медии по щадящ и относително безболезнен начин. Днешният личен тренинг е за това как да не предозирате със социалните медии ако имате труден ден или изживявате криза на идентичността си. Целта е да бъдете в крак с времето си без това да води до разпад в личността ви и в субективното усещане за “Аз съм”.
Дали врагът са социалните медии с тяхното лустро?
Pixabay
Ако четете редовно блога, знаете, че избягвам генерализациите, така че не се наемам да давам отговор дали социалните медии са нещо добро или нещо зло. Видяла съм достатъчно и от двата типа последици, за да знам, че ако консумирате с мярка, можете да извлечете много ползи и обратно.
Въпрос на лична зрялост е кой инструмент колко умело използвате.
И макар повечето ми колеги да съветват да избягвате социалните медии, заради пресилено позитивното и манипулираното съдържание, не това е моята стратегия.
Склонна съм да приемам, че ако интерпретираме даден обект като заплаха за себе си, е много по-вероятно да намираме в него доказателства, че е заплаха. Също така, ако променим позицията си и фокусът е върху ползите, бихме намалили чувствително отрицателните последици, без да ги омаловажаваме.
Появата на социалните медии е в отговор на обективни човешки потребности – иначе нямаше да ги има, да се развиват – точно както всеки продукт на пазара. А масовото използване пък само по себе си говори дали ни харесва. Да не забравяме, че вече има цели поколения, които нямат представа какъв е бил светът ПРЕДИ социалните мрежи. На нас остава да се адаптираме и научим да живеем в този сват.
За съжаление данните говорят, че засега не се справяме толкова добре – все по-самотни, депресирани и нещастни сме вследствие на употребата на социални мрежи. Заела съм се в отделен сегмент от блога да пиша само по тази тема с надеждата да ви помогна да се справяте по-добре, по-лесно да взимате решения и да сте по-подготвени за последиците – и добрите, и лошите. Без страх за себе си или децата си.
Защо чуждото дигитално съдържание толкова ни наранява?
Защото си мислим, че отразява истина. И дори когато знаем, че това не е така, фактът, че е там – рисувайки една възможност, към която вероятно ние самите се стремим, ни наранява. Защото ние имаме криза със себе си, а чуждият успех е мотиватор само за зрялата личност. За повечето хора остава чувство на болезнена завист, фрустрация, празнота, безсмислие, безсилие.
Pixabay
Снимката например е точно това, което е – спомент от уловен, кратък миг. Тя не представлява цялата реалност, а фрагмент от нея. За съжаление, понякога доста нереалистичен, граничещ по-скоро с изкуството по степен на креативна обработката, отколкото с реалния обект. Но е там и истинен или не, отразява нашия блян. Понякога – твърде недостижим. А от това боли.
Не чуждото дигитално съдържание ни наранява със самото си наличие и присъствие, а субективните ни възприятия за нас самите и оценката за обекта, защото се сравняваме с другите, за да оценим себе си и собствената си стойност.
Не проектирайте върху чждата снимка своите разочарования.
Опитвайте се да си представяте как изглежда човекът от снимката в реалната ситуация – колко подготовка е вложил в нея, как миг след като е направена снимката се оглежда с критично око, нехаресвайки се, как добавя елементи, за да скрие недостатъците си; как френетично се броят лайковете с надеждата другите да не са видели недостатъците, които избождат окото на собственика на снимката. Дали този, който качва снимката, наистина е толкова щастлив, или се ОПИТВА да изглежда така? И защо му трябва да се опитва да изглежда така – каква версия за себе си продава, близка ли е до реалността?
А когато анализирате новата успешна кампания на конкурентите си на пазара? Дали наистина е толкова успешна? Мислете като стратези, отгатнете какви са мотивите за такава кампания, какъв дефицит се опитват да оправят, какъв ресурс искат да си набавят. В крайна сметка, всички на полето на пазара знаем, че щом има реклама – значи някой иска да продава, колкото и дискретна да е рекламата, нали?
Съветът на Juls:
Поставяйте дадено съдържание в контекст, дори със спекулативен характер, представяйте си “цялата картина”, “живия човек”, “истинското лице на бизнеса”, в неловка картина, в неудобна позиция, с трудна истина. Така ще ви е значително по-лесно да осмисляте себе си, света си и мястото на другите в него.
Моята формула за съхраняване на усещането за “Аз съм” онлайн
Моята формула за успех при превенция на злоупотреба със социалните медии в личен и бизнес план е абсудрно проста:
Критичното мислене е онова, което ни връща в реалността, а емпатията ни напомня, че всички сме хора.
Pixabay
Завистта и отрицателните емоции, които ни връхлитат, помрачават съзнанието и способността да мислим, както и да съчувстваме на другите, да се радваме за тях. Започваме да се самонараняваме с мрачни мисли и да подклаждаме негативните си състояния.
Хладната логика, аналитичните умения и стратегическото изследване ще ви помагат да оценявате през нова призма – човешка.
Много по-лесно е да се радваш на чуждия успех ако влезеш в обувките на другия. Емпатията наистина може да спаси човечеството. А в ерата на дигиталните отношения, точно осмислената и канализирана емоция ще даде структура на същите тези отношения, макар и базирани онлайн.
Не е трудно да се радваш на успеха на другия, защото ако знаеш КАК го е постигнал, може и да не завидиш за същия този успех. Невинаги искаме или сме готови да платим същата цена, да извървим същия път. Защото често това не е нашият път. Ако знаем през какво точно предстои да минем, дали просто не вървим по чужди следи, дали не имитираме чужд живот, самозаблуждавайки се, че това е нашата съдба? Рядко човек наистина знае какво го чака зад ъгъла.
Така старата поговорка
“ако завиждаш, завиждай за всичко”
всъщност може да се превърне в спасителния пояс за всички ни. Защото ще се научим да ценим себе си, живота си, постиженията си. А за да не изгубите себе си в постовете (своите и чуждите), можете да си напомняте, че това не сте вие и не отразява цялата ви същност – това е само част от вас, част от тях. Малка, голяма, лъскава, истинска – но все така просто част, проекция на истинския Аз. Да, моделираме я красиво и манипулативно, радва и нас, и другите, но е снимка в албум или просто меме. Миг. Не цялото “нас”. И понякога дори не отразява нас, а “тях” в стремежа да им се харесаме на другите,
Pixabay
Обичаме да ни завиждат, нали? Защото рядко срещаме човечно и емпатично подкрепа, уважение и признание за делата и постиженията си. Някак във времето завистта като че ли стана най-забележимия маркер за социално признание за успеха ни. Вярвам, че има и друг път. Но, за да оценим другия, първо следва да намерим границите – и своите, и чуждите. Да оценим първо себе си,
Отделяйки себе си, можем да видим другия в пълнотата му.
За да оцелееш днес в социалната мрежа трябва да влизаш в нея като зрял, завършен, макар и несъвършен индивид. Докато влизаме там гладни за любов, признание, уважение, подкрепа и харесване, рискуваме да се чувстваме изядени – от своята или чужда завист. Изборът е наш.
Как да предпазим себе си от загуба на идентичност под напора на другите?
Много е просто:
Онова, което публикуваме, следва да ни отразява във възможно най-пълна степен.
И щеше да е толкова хубаво, ако тази проста стратегия беше лесна за прилагане. Но не е. Защото същите страхове, които ни пречат да се обвързваме офлайн, ни пречат да се обвързваме онлайн. Но тук е по-лесно да се подлъжем по измамната лекота, с която поднасяме захаросана версия за себе си. Знаем, че това не сме ние и всъщност разривът в нас се задълбочава.
Ето ви малък списък за самоотчет, с който само с 10 точки да си отговорите на въпроса дали съзнателно се стремите да се представяте в друга светлина. Интересното е, че ако минете през въпросите в трето лице, можете да ползвате този протокол и за да намалите евентуалната фрустрация от чуждото дигитално съдържание.
Моят протокол не е панацея, не дава и всички отговори. Защото отговорите ще ги давате вие. Аз само задавам правилните въпроси:
- Дали бих казал/а същото нещо, по същия начин, ако знаех, че другите няма да го харесат и няма да го “лайкнат”?
- Наистина ли харесвам хората, които ме лайкват, или ги толерирам, защото имат някакво влияние във и/или извън социалната мрежа?
- Дали хората, които следвам и чието съдържание получавам, са някакъв вид идеал за мен , към който лично се стремя?
- Дали съм способен/на да не влизам в социалните мрежи с дни, когато и колкото сам/а пожелая?
- Подлагам ли на съмнение дали наистина съм съгласен/на с това съдържание, което току-що лайкнах или постнах?
- Дали се замислям, че хората, които се представят в силно положителна светлина, всъщност може би са по-тъжни от мен?
- Мога ли искрено да се радвам на другите, техните успехи и постижения, без да омаловажавам своите?
- Мога ли да толерирам, че другите вероятно не харесват всяко мое съдържание, без да се разстройвам?
- Дали публикувам това, тук и сега, защото имам нужда да го споделя с другите или само, за да им се харесам?
- По-тъжен, неразбран и/или нехаресван човек ли се чувствам когато общувам офлайн, отколкото онлайн?
Съветът на Juls:
Не влизайте в социалната мрежа, жадни да получите любов, подкрепа, одобрение и/или харесване. Влизайте, за да споделите най-доброто от себе си, за да намерите истинска помощ, с реален съвет или емпатия. Използвайте мрежата, за да си сверявате часовника с избраните лично от вас идеализирани образи, но се състезавайте само със себе си, Заобиколете се с хора, които ви подкрепят и ви отдават уважение, независимо дали са онлайн или офлайн.
Обичайте себе си повече, заслужавате повече!
Най-важният ресурс за своя успех си ТИ!
