Днес ще ви запозная с един изключително активен и деен млад човек. На гости в “Моят път” е Михаела Пеличева, на 24г., основател на Фондация „Тъгъдък“. Михаела се занимава с рехабилитация на коне и асистира при провеждане на конна терапия. Освен това е инструктор по конен спорт, завършила е НСА (2016), а сега завършва и Агрономство в ЛТУ.
Михаела изучава зоопсихологията на конете и споделя, че липсата на емпатия и хуманно отношение у нас са сред най-честите трудности, с които се сблъсква. Посветила е живота си на каузата да връща радостта на конете и и да образова хората как да общуват с тези удивителни животни пълноценно. Потопете се в тази различна история за предприемачество, любов и грижа и намерете своето вдъхновение да бъдете ценни, смислени и полезни. Отделете си 10 минути и се запознайте с Михаела и нейните щастливи коне!
Здравей, Михаела и добре дошла в “Моят път”! Радвам се, че прие да разкажеш за себе си и своя професионален свят. Разкажи ни, каква е сферата ти на заетост и кой е твоят бранд?
Pixabay
Конен спорт, любителска и туристическа езда, асистент в провеждането на конна терапия, обучение и рехабилитация на коне, обучение на деца и начинаещи. В началото на 2021 учредих Фондация „Тъгъдък“, чрез която
помагам на коне в нужда и се опитвам да популяризирам хуманното отношение и обучение на животните.
От колко време си в тази сфера и това ли е единствената ти професия в момента?
Занимавам се с коне от 13 годишна. Работя и в семейната животновъдна ферма, заедно с половинката.
Какъв е твоят професионален опит?
Имам скромен състезателен опит в дисциплините конкур ипик, обездка и всестранна езда. През 2019 работих с млади коне в Германия. Дългогодишен инструктор на деца и любители.
С рехабилитиране на коне се занимавам от няколко години. Все още не смея да твърдя, че знам и мога всичко необходимо, за да се справя с това предизвикателство. Тази задача е доста по-трудна и изискваща от обучението на необременени млади животни. Стремя се да уча и да се развивам всеки ден. След успешна рехабилитация, вече няколко кончета са задомени при грижовни стопани в отлични условия.
Pixabay
Спомняш ли си кога и как взе решение да започнеш с това начинание?
Обожавам конете от безпаметна детска възраст. Този занаят не е в семейството ми, затова започнах да тренирам едва когато вече бях достатъчно голяма и можех да помагам с работата в конюшните, за да получавам едновременно отстъпка от цената и повече знания. Тази страст така и не ме напусна.
По-късно започнах да осъзнавам по-добре цялостната картинка: че повечето коне всъщност изобщо не са в конните бази, че дори и в база не е сигурно, че те са щастливи, както и че
не всички хора са водени от любов към животните.
Научих, че конете са твърде търпеливи същества, които се адаптират към почти всички стресови фактори, които ние умишлено или не им създаваме. За тези, които не свикват, ние просто сме изобретили допълнителни ограничения и наказания.
А когато и това не помага – конят обикновено свършва в кланицата, където всичките му качества се измерват в килограми и „пороците“ му нямат никакво значение. Там се отървават и от животни, които са дали целия си живот във вярна служба, но поради една или друга причина достойното изживяване на последните години от живота им не е приоритет за стопаните. Нерядко обаче те умират на работното си място, изпълнявайки задълженията си до самия край.
Pixabay
Когато започнах да работя в бранша, разбрах колко слабо регулиран е той. Нито веднъж не ми се случи контролиращ орган да провери дали имам сертификат за това, че обучавам деца, дори и най-загрижените родители не са се сещали да зададат този въпрос.
Клиентите просто отиват при конете и питат най-близкия човек с ботуши дали могат да яздят. Те подхождат прибързано и емоционално, но не осъзнават, че оставяйки парите си на несертифицирани лица, не само спонсорират непрофесионалното отношение към конете и конната езда, но и рискуват собствената си безопасност или тази на децата си.
Е, какво остава за регулирането на работата на конете. За тях няма законово установена възраст за започване на работа или пенсия. Няма изисквания за годишен отпуск, обедна почивка или право на болничен лист. Всичко е оставено в ръцете и съвестта на собствениците.
Какви цели искаше да постигнеш в професионален план?
Много коне не получават шанс да разкрият потенциала си, само защото не са породисти. С натрупването на опит в сферата осъзнах, че бизнесът с коне е изключително рисков и предизвикателен за предприемачите. Дори и някои от тях да нямат твърди изисквания към потеклото на конете, те просто не могат да си позволят да рискуват време и средства в обучението на животни без доказан произход, който да гарантира пригодността им за дадена дейност.
Един добре обучен кон може да бъде оценен обективно от значително по-голяма група потенциални осиновители: професионални спортни и туристически клубове, терапевтични центрове, широк кръг от любители и аматьори. Конете, които са доказали качествата и заложбите си са ценени и обичани навсякъде.
Искам да докажа, че всеки кон има огромно сърце, което с удоволствие ще подари на някого при правилните условия.
Най-голямата ми цел е да създам напълно функциониращ център за приютяване и рехабилитиране на коне, които са били жертва на нехуманно отношение, но за това ще са необходими немалко средства.
Непряката дейност на Фондация „Тъгъдък“ в помощ на конете е свързана с публично споделяне на полезна и интересна информация за любителите и стопаните. Вярвам, че много голяма част от нехуманното отношение се корени в незнание и неразбиране на природата на коня. Литературата на български е ограничена, ориентирана най-вече към професионалния спорт или въплъщава остарели и опровергани от зоопсихологията вярвания.
Pixabay
Популяризирането на конната езда и терапия, както и на хуманното отношение и обучение, чрез позитивен пример, би накарало много хора да променят начина си на мислене. Правилното ориентиране на прохождащите любители в света на конете пък ще им спести много средства и разочарования.
Законът за защита на животните за жалост май е само на хартия, което обезсърчава опитите да търся съдействие от държавата, която няма нито средства, нито подготвена стратегия, с които да се изправи пред проблемите на конете. Надявам се, че като юридическо лице ще мога да привлека по-сериозно внимание към нехуманното отношение, начините за неговото доказване и създаване на механизми за спасяване на конете, а и останалите животни, които са жертви.
Основният проблем според мен е в това, че от гледна точка на закона конете са движимо имущество на своя собственик, а това как трябва да изглеждат, кога и по колко е редно да работят, дали имат възможност да изживеят спокойно детството си и да прекарат достойно старините си – лежи изцяло на неговата съвест и преценка.
Как се насочи именно към този тип професия?
Снимка: Михаела Пеличева
Създаването на Фондация „Тъгъдък“ е моят начин да бъда част от решението на проблем, който е с такива мащаби, че е над капацитета на която и да е организация и дори самата държава.
Всъщност нехуманното отношение изобщо не е само пряко физическо насилие, то може да се изразява в неразбиране, недоглеждане или пропуски в планирането, които са за сметка на животните.
Проблемът е в цял спектър от незнание, липса на емпатия, недоимък, негативно влияние на средата, силно вкоренени догми, подтикващи към насилие, недостатъчно развито образование в сферата на зоопсихологията (дори няма къде да се изучава като специалност у нас) и генерални човешки недостатъци.
Колкото и незначителен да е моят отпечатък, това не прави пътя по-малко стойностен или смислен за мен. Аз ще продължа да правя това, независимо колко широка подкрепа срещна, защото въприемам рехабилитирането на коне като каузата на живота ми.
Кои бяха най-трудните ти стъпки в началото?
Отглеждането и обучението на коне са трудно и извънредно изискващо занимание. Още по-трудно е за начинаещия любител да се ориентира в света на конете и това в много случаи води до скъпоструващи и емоционално натоварващи грешки.
Преди да навлезе в занаята, човек е силно повлиян от емоции и често взима необмислени и прибързани решения дори за важни неща като към коя конна база или клуб да се ориентира, в коя дисциплина или направление да се развива, като в същото време пропуска да си зададе основни въпроси като „До къде искам да стигна и какво трябва да направя, за да стигна до там?“.
Снимка: Михаела Пеличева
Впоследствие идват горчиви моменти на осъзнаване, придружени от непредвидени разходи, недоразумения и неточности, огромна отговорност за носене и купища изненадващи ангажименти, които изпиват времето, усилията и средствата на някога ентусиазирания начинаещ.
Самата аз съм минала през това и се радвам, че вече е зад гърба ми. Чрез споделянето на опит се опитвам да подготвя любителите за трудните, но ключови решения, които им предстоят по дългия път към сбъдването на най-конските им мечти. Всичко започва с осъзнаването на важността на всяка една малка стъпка.
Кои са най-големите ти успехи?
За свой най-голям успех считам щастливите кончета, които тичат, пасат и се въргалят из пасищата. Постиженията им в тренировъчния процес само допълват усещането.
Нито обучението на коня, нито това на ездача някога приключват, но определено можем да разделим успешното от неуспешното.
Много съм горда, когато някой, който обучавам, започне да задава въпроса „защо“ преди „как“.
Защото „защо“ винаги е преди „как“ и „колко“! Първият успех у хората, който е абсолютно необходим за всеки следващ, се отбелязва тогава, когато детето или любителя прояви интерес към коня и неговия живот извън тренировъчния манеж. За да яздим или отглеждаме коне правилно, то трябва да започнем с физически и психически здравия кон.
Ако това условие не е налице, то нищо друго няма да доведе до удовлетворяващ резултат. Считам обучението на коня за успешно само тогава, когато той се радва да ме посрещне в пасището и търси контакт с мен.
Pixabay
Какво е за теб да имаш собствен бизнес с една дума?
ВДЪХНОВЕНИЕ!
С какви хора те събра твоята професия?
Конната общност е шарена и към нея се причисляват най-различни хора. Професионалисти или просто хоби ездачи, всички се открояват от тълпата. Конете ме свързаха с изключителни личности, които мога да се гордея, че познавам. Осиновителката на една спасена кобилка се превърна в моя много близка приятелка и до днес продължаваме да тренираме заедно.
Не мога да пропусна да спомена и екипът на Конна База „Ахил“, с които работя от години. Приятелството и доверието, което сме изградили на основата на общата ни страст – конете – са незаменими и нямат материално измерение. Най-добрата ми приятелка също е колежка от друга конна база. Дори с половинката си се запознах заради кон.
Какви са отношенията ти с клиентите– строго професионални и/или неформални и приятелски?
Когато обучавам кон, между нас няма място за тайни. Старая се да постигна връзка с животното и непрекъснато следя промените в емоционалното и физическото му състояние.
С двукраките си клиенти бързо минавам на „ти“ и въпреки че ги карам да се потят и понякога им се карам, се надявам те да ме възприемат за поне толкова симпатична, колкото и аз – тях.
На кого предаваш своето ноу-хау?
Искам да предам своето ноу-хау на всеки, който желае да го получи и най-вече на тези, които носят отговорност за благосъстоянието на един или повече коне.
За какво не намираш време в ежедневието си?
Pixabay
В работата с животни няма почивен ден. Не намирам достатъчно време за себе си.
Какво те кара да отпочинеш?
Хоризонталното положение.
Какво те кара да се усмихнеш?
Да наблюдавам как конете си играят в пасището.
Каква подкрепа намираш в семейството и близките си?
Мисля, че когато бях по-малка, семейството ми възприемаше конете като смес между наркомания и страст, която ще избледнее с времето. Никога не са ме спирали да правя това, което обичам, но не може да се отрече, че и аз съм била извънредно проактивна в конските си инициативи.
Подкрепяли са ме винаги с каквото и както могат, дори и да не са ме разбирали.
На този етап съм много щастлива да имам безкрайно толерантен кръг от близки хора около себе си.
Как се справяш с несигурността и страховете си?
Pixabay
Никога не съм се чувствала подготвена за следващото предизвикателство или начинание, пред което съм се изправяла. Непрекъснато се питам дали това не е твърде голяма лъжица за моята уста.
Вечер в ума ми често изплуват мисли от сорта на „твърде съм млада и неопитна“ и „какво ще кажат хората“. В следващия момент просто се питам, ами ако не аз, то кой?
Какво ти пречи в работата ти?
Твърде често се сблъсквам с добре вкоренени догми относно конете, които пряко противоречат на доказаното от съвременните ветеринарни лекари и зоопсихолози. Предаваните от поколение на поколение начини на отглеждане имат много по-голямо влияние върху мисленето на собствениците от новите научни открития, което не говори добре за общото ниво.
Ако можеше да промениш нещо в живота си, какво би било то?
Бих искала да бъда по-добър стопанин за конете, които съм имала и обучавала преди. Връщайки лентата назад намирам много свои грешки, които днес вече не бих допуснала.
Какво искаш да се научиш още да правиш?
Никога няма да спра да се уча, защото все още не сме успели да разберем в цялост психологията на конете и тънкостите на тяхното обучение.
Pixabay
Какви качества и познания мислиш, че са жизнено важни за успеха ти?
Може би най-важната добродетел в работата с коне е емпатията.
Без нея, комуникацията е едностранна и прилича повече на диктатура, от колкото на общуване.
Кои са трите думи, които те описват като човек и те правят различна в очите на другите?
Упоритост, отдаденост, честност.
Кое е най-ценното, което можеш да дадеш на другите?
Безплатен опит в много специфична сфера.
Нещо специално искаш ли да кажеш на хората, които ще намерят личното си вдъхновение в твоята история?
Снимка: Михаела Пеличева
Не спирайте да правите това, което кара сърцето ви да препуска, но нека и разумът работи.
Къде и как да те намерят, Михаела?
Във Facebook и Instagram, чрез профилите на Фондация „Тъгъдък“, а скоро и уебсайт.
*Интервюто е публикувано без редакции, а снимките са предоставени от Михаела Пеличева.
Да бъдеш предприемач е начин на мислене и стил на живот
Намери своето вдъхновение за стартиране на бизнес в историите на другите лидери от кампанията “Моят път”.
Ако искаш да обсъдим заедно нещата покрай теб – поискай среща с мен или ми пиши директно тук:
Клиентите на Juls’ Psychology споделят:
Споделени истории за хора и пътища:
Най-важният ресурс за своя успех си ТИ!
