Понякога като бизнес психолог и научен изследовател задавам въпроси в търсене на практични решения. През последните 15 години активна работа с жени основатели се сблъсквам с една невидима стена, която няма нищо общо с личността на жените, а всички те преживяват сходни трудности.
Съвсем наскоро попитах жените основатели на бизнес какво ги блокира и зацикля в бизнеса (по повод на ето този тренинг). Във формата за записване им зададох редица въпроси, за да м помогна да се фокусират, а споделените истории ме замислиха. Някои от най-честите отговори успях да обобщя в тази статия за солопредприемачеството, докато други аспекти останаха неадресирани. Време е да осветлим темата, за да борим заедно пречки и стереотипи пред успеха на жените основатели, фрийлансъри и собственици на бизнес.
Време за попълване: ~7-10 минути, анонимно
Структура: 17 кратки въпроса + 6 демографски данни
Стартирам ново изследване, посветено на невидимото пред жените в бизнеса към днешна дата.
Включи се и сподели своята гледна точка.
Невидимите стъклени стени и пътят на жената основател
В това изследване ще си говорим за предразсъдъците, които идват от нас самите, от бизнес средата и от обществените нагласи и очаквания. Това са факторите, които ерозират авторитета ни „отвън навътре”:
Ние абсорбираме несъзнателно тези етикети и очаквания и те ни водят тихомълком.
Тъжното е, че изплуват на повърхността в най-тежките ни моменти.
“Какво ще кажат другите?” е скритият глас, който демотивира жените да излизат на арената и да се борят активно. Това се отразява както на личния им бранд, така и на техните маркетинг и продажби. Усеща се колебливост и страх да говориш спокойно за своите продукти, услуги и цени. Самите процеси на преговаряне и предлагане са накъсани и нелогични за клиентите.
В моята работа прилагам системен анализ, защото рядко можем да отговорим на въпрос от една перспектива. По тази причина днес ще ти покажа различните проблеми, с които жените основатели споделят, че се налага да жонглират. Може в твоя случай НЕ всички аспекти да са разбъркани и само елементи от картината да те описват.
Бариерите не са в твоите способности, а в начина, по който системата е програмирана да те вижда. Твоята задача не е да се извиняваш, че съществуваш, а да пренапишеш кода на играта.
Какво е открила науката по темата?
Предприемачеството не е само бизнес стратегия – то е навигация през лабиринт от негласни правила. Ето кои са „спирачките“, които науката идентифицира, като съм ги разделила на 4 Фактора и във всеки от тях съм разгледала отделен аспект.
ФАКТОР 1: Външен натиск и социални стереотипи
- Предубеждение в инвестиционния процес: Инвеститорите подхождат с различен когнитивен модел към мъжете и жените. Докато при мъжете фокусът е върху потенциалните печалби и растеж (promotion focus), при жените въпросите са насочени предимно към управлението на риска и превенцията на загуби (prevention focus), което поставя жените в отбранителна позиция още в началото (Kanze et al., 2018).
- Парадоксът на решителността: Жените лидери се сблъскват с „тесен прозорец на приемливост“. Проявата на авторитет и твърдост често се интерпретира като нарушение на социалните норми за пола, което води до социални санкции и намаляване на възприеманата им компетентност (Brescoll & Uhlmann, 2008; Heilman, 2012).
- Легитимация на бизнеса: Съществува системен риск бизнесите на жени да бъдат категоризирани като „lifestyle“ проекти или допълнителни доходи, което ограничава достъпа им до институционален капитал и кредитни линии, дори при стабилни финансови показатели (Coleman & Robb, 2009; Marlow & Patton, 2005).
- Интерференция на ролите: Жените предприемачи носят по-тежък „двоен товар“, балансирайки между изискванията на бизнеса и традиционните семейни очаквания, което често води до вътрешен конфликт и ограничава дългосрочните стратегии за мащабиране (Jennings & McDougald, 2007; Shelton, 2006).
ФАКТОР 2: Психологическо страдание и когнитивен товар
- Емоционален труд: Жените в лидерски позиции изразходват значителен когнитивен ресурс за „емоционална регулация“ – потискане на автентични реакции, за да отговорят на професионалните стереотипи, което е пряк път към хронично изтощение и бърнаут (Erickson & Ritter, 2001; Grandey, 2003).
- Когнитивна претовареност в периоди на растеж: Недостатъчните копинг стратегии (стратегии за справяне) при жените предприемачи могат да влошат психологическото благосъстояние по време на високорискови фази на бизнеса, особено когато липсва подкрепяща среда (Uy et al., 2013).
- Системно изтощение: Бърнаутът при жените основатели често е резултат от хроничния конфликт между работа и семейство, който е по-силно изразен при жените в сравнение с мъжете на свободна практика (Annink et al., 2016; Ezzedeen & Zikic, 2017).
ФАКТОР 3: Атрибутивен стил и вътрешни бариери
- Интернализиране на неуспеха: Наблюдава се тенденция жените да приписват бизнес неуспехите на лични дефицити (вътрешни фактори), докато мъжете по-често ги отдават на пазарните условия (външни фактори). Това пряко влияе върху устойчивостта и мотивацията за следващи опити (Cliff et al., 2005; Singh et al., 2007).
- „Извиняващо се“ предприемачество: Социалният натиск кара много жени да се чувстват длъжни да оправдават времето и енергията, инвестирани в бизнеса, което често води до залагане на по-ниски финансови цели и по-слабо самозастъпничество (Lewis, 2013; Brush et al., 2019).
- Стратегия на мълчанието: Поради страх да не бъдат възприети като некомпетентни, жените основатели са по-склонни да крият трудностите в бизнеса, което ги лишава от навременни менторски съвети и подкрепа от мрежата им (Hoang & Antoncic, 2003; Manolova et al., 2012).
ФАКТОР 4: Оперативна и психологическа изолация
- Самота при вземането на решения: Изолацията при соло-предприемачите може да засили страха от провал и несигурността в стратегическия избор, особено при жените, които често разчитат на по-малки и по-слабо развити бизнес мрежи (Cacciotti et al., 2016).
- Системи, зависими от основателя: Женските бизнеси често се развиват около личността на основателката, без достатъчно оперативно делегиране и систематизация, което прави бизнеса уязвим и труден за мащабиране (Carter & Brush, 2004; DeTienne & Chandler, 2007).
- Комуникационна бариера: Често се наблюдава разминаване между езика на предприемача (релационен, ориентиран към ценности) и езика на инвеститора (транзакционен, ориентиран към метрики), което създава бариера в доверието, дори при отличен бизнес модел (Kanze et al., 2018; Malmström et al., 2017).
Бележка: Настоящият анализ е базиран на международни изследвания, предимно от англоезичен контекст. Специфичните бариери пред жените основатели в България могат да варират и ще бъдат изследвани детайлно в предстоящото проучване.
Включи се в изследването
Време за попълване: ~7-10 минути, анонимно
Структура: 17 кратки въпроса + 6 демографски данни
Списък с използвана литература
Annink, A., den Dulk, L., & Steijn, B. (2016). Work-family conflict among employees and the self-employed across Europe. Social Indicators Research, 126(2), 571–593.
Brescoll, V. L., & Uhlmann, E. L. (2008). Can an angry woman get ahead? Status conferral, gender, and expression of emotion in the workplace. Psychological Science, 19(3), 268–275.
Brush, C., Edelman, L. F., Manolova, T., & Welter, F. (2019). A gendered look at entrepreneurship ecosystems. Small Business Economics, 53(2), 393–408.
Cacciotti, G., Hayton, J. C., Mitchell, J. R., & Giazitzoglu, A. (2016). A reconceptualization of fear of failure in entrepreneurship. Journal of Business Venturing, 31(3), 302–325.
Carter, N. M., & Brush, C. G. (2004). Gender. In W. B. Gartner et al. (Eds.), Handbook of entrepreneurial dynamics: The process of business creation (pp. 12–25). Sage Publications.
Cliff, J. E., Langton, N., & Aldrich, H. E. (2005). Walking the talk? Gendered rhetoric vs. action in small firms. Organization Studies, 26(1), 63–91.
Coleman, S., & Robb, A. (2009). A comparison of new firm financing by gender: Evidence from the Kauffman Firm Survey data. Small Business Economics, 33(4), 397–411.
DeTienne, D. R., & Chandler, G. N. (2007). The role of gender in opportunity identification. Entrepreneurship Theory and Practice, 31(3), 365–386.
Erickson, R. J., & Ritter, C. (2001). Emotional labor, burnout, and inauthenticity: Does gender matter? Social Psychology Quarterly, 64(2), 146–163.
Ezzedeen, S. R., & Zikic, J. (2017). Finding balance amid boundarylessness: An interpretive study of entrepreneurial work-life balance and boundary management. Journal of Family Issues, 38(11), 1546–1576.
Grandey, A. A. (2003). When “the show must go on”: Surface acting and deep acting as determinants of emotional exhaustion and peer-rated service delivery. Academy of Management Journal, 46(1), 86–96.
Heilman, M. E. (2012). Gender stereotypes and workplace bias. Research in Organizational Behavior, 32, 113–135.
Hoang, H., & Antoncic, B. (2003). Network-based research in entrepreneurship: A critical review. Journal of Business Venturing, 18(2), 165–187.
Jennings, J. E., & McDougald, M. S. (2007). Work-family interface experiences and coping strategies: Implications for entrepreneurship research and practice. Academy of Management Review, 32(3), 747–760.
Kanze, D., Huang, L., Conley, M. A., & Higgins, E. T. (2018). We ask men to win and women not to lose: Closing the gender gap in startup funding. Academy of Management Journal, 61(2), 586–614.
Lewis, P. (2013). The search for an authentic entrepreneurial identity: Difference and professionalism among women business owners. Gender, Work & Organization, 20(3), 252–266.
Malmström, M., Johansson, J., & Wincent, J. (2017). Gender stereotypes and venture support decisions: How governmental venture capitalists socially construct entrepreneurs’ potential. Entrepreneurship Theory and Practice, 41(5), 833–860.
Manolova, T. S., Carter, N. M., Manev, I. M., & Gyoshev, B. S. (2012). The differential effect of men and women entrepreneurs’ human capital and networking on growth expectancies in Bulgaria. Entrepreneurship Theory and Practice, 31(3), 407–426.
Marlow, S., & Patton, D. (2005). All credit to men? Entrepreneurship, finance, and gender. Entrepreneurship Theory and Practice, 29(6), 717–735.
Shelton, L. M. (2006). Female entrepreneurs, work-family conflict, and venture performance: New insights into the work-family interface. Journal of Small Business Management, 44(2), 285–297.
Singh, S., Corner, P. D., & Pavlovich, K. (2007). Coping with entrepreneurial failure. Journal of Management & Organization, 13(4), 331–344.
Uy, M. A., Foo, M. D., & Song, Z. (2013). Joint effects of prior start-up experience and coping strategies on entrepreneurs’ psychological well-being. Journal of Business Venturing, 28(5), 583–597.
Промени начина, по който мислиш за нещата:
Не консумирай чужда реалност, създай си своя собствена
За мен мислите, чувствата и състоянията на хората са основен фокус. Ние сме онези, които избираме как гледаме на света, трудностите и промените – като пречки или като уроци и възможности. Можем да повлияем върху онова, което ни причинява стрес, умора, тревожност, разочарование, неудовлетвореност, ниска мотивация, лошо представяне, ригидност, инертност и професионално прегаряне – достатъчно е да променим своята перцепция.
Знам, че понякога е твърде трудно да продължим и че губим смисъл и желание да творим и създаваме. Вярвам, че заедно ще намерим как да минеш и през този сложен етап в личен или бизнес план. Защото вярвам в теб и в смисъла от твоя труд, мисли и идеи.
#ТиИмашЗначение, сподели историята си:
Разкажи ми с какви трудности се сблъскваш и към какво се стремиш заедно ще потърсим адаптивно решение в зависимост от твоето време, бюджет и готовност за промяна.
Надявам се, че ще намерим най-ефективната стратегия да си върнеш смисъла в себе си, живота и бизнеса си. Не винаги ще е лесно и усилията за промяна ще са предимно твои. Надявам се да ти помогна личностната ти трансформация да бъде по-мотивираща, безболезнена и споделена.
Клиентите на Juls’ Psychology споделят:
Споделени истории за хора и пътища:
ВРЪЗКИ С ОБЩЕСТВЕНОСТТА: Медийни изяви и Стратегически партньори
Най-важният ресурс за своя успех си ТИ!
