Дигитален образ

Лесно ли се манипулира дигиталният “Аз” в социалните мрежи?

Critical thinking

Най-често срещаният съвет на модерните психолози е да избягваме социалните мрежи, за да се предпазим от негативните им влияния върху психичното ни благополучие. Съвет, който по мое мнение се дава, защото ние, хората, не бяхме подготвени за това какво ще се случи с нас когато имаме “свободата” да “бъдем себе си”. Е, наистина ли се изненадваме, че избрахме да НЕ бъдем себе си? Всеки се стреми да изгради положителна представа за себе си онлайн чрез своя дигитален Аз-образ.

Част от задачите на социално-предприемаческия проект Juls’ Psychology е да помага на хората да се справят с новия начин, по който живеем – наполовина “реално”, наполовина “дигитално”. И макар въпросът за реалността днес да е все по-метафизичен и философски, животът все някак трябва да се живее, нали? Като човек, фокусиран върху въпросите за субективното благополучие на личността, темата “Дигитален Аз-образ” заема сериозен дял в работата ми като личен и бизнес психолог в ерата на дигиталното.  

Днес ще си говорим за това до колко е лесно да се изманипулира дигиталната идентичност, която излагаме в социалните медии и онлайн като цяло. Темата е сложна и многопластова, за това тук акцентът ще е върху “лесното”, а не върху “многото” манипулиране. Не избягвайте онлайн комуникациите, просто се научете да боравите правилно с тях.

За хората, лъжата и социалните медии

Pixabay

Днес психологията има по-малко отговори за това как точно дигиталното ни променя, а и не всички въпроси още са зададени. Затова и решенията се търсят и прилагат на ниво “човек” – нямаме добри обяснителни модели. Вероятно след 10 години ще знаем повече. Но едно е сигурно – дигиталният свят ни наранява, защото ни даде свободата да излъжем – себе си и другите. За това кои сме наистина, за това кои са ТЕ наистина.

Оставяйки настрана моралните и етичните дилеми до колко е редно откровено да лъжем и да се представяме за някого другиго, бих казала лаконично, че всеки носи сам последиците от действията си и в личностен, и в социален план. Едно е сигурно – това винаги пристига с някаква цена.

Ако можем да платим цената за манипулациите си, значи можем да си ги позволим. Свободен избор!

И така, лесно ли е да излъжем кои сме и какво мислим, представяйки се повече положително, така, че другите да ни харесат? В краткосрочен план всъщност е доста лесно да показваме само “избрано” съдържание и го виждаме непрекъснато, във всяка сфера на човешко общуване – офлайн и онлайн. В крайна сметка, стремежът към приемане и харесване е нормална функция на обществото – иначе нямаше да има хиляди книги със съвети как да бъдем по-харесвани. Получаваш одобрение – ставаш част от групата. Сега просто пренасяме това онлайн.

По-умелите манипулатори винаги са знаели какво да кажат или направят, за да спечелят такова одобрение. Отдавали сме го на харизма, на виртуозно ораторство, на дълбинно познаване на слабостите на човешката душа. Поради каквито и причини да изнасяме навън поукрасената своя версия (офлайн или онлайн), ако е направено добре и с мярка, най-често е печеливша стратегия.

Не е престъпление да искаш другите да виждат по-добрата ти страна, а дигитализацията на отношенията определено предоставя такава възможност. Проблемите, които наблюдаваме, произтичат от факта, че ние не знаем как да ползваме инструмента “социални медии” безопасно, манипулираме безочливо и се чувстваме наранени, че другите ни манипулират. Порочен кръг, в който като че ли едно от най-ценните притежания на човека – доверието, бива опорочено.

Лесно ли е да излъжем онлайн?

Pixabay

Най-честният отговор е: “в дългосрочен план – НЕ, но за кратко време – изключително лесно”.

Когато говорим за образа на личността или бизнеса онлайн, мога да заявя категорично – изисква се сериозна подготовка човек да може устойчиво да поднася изцяло лъжлива информация за себе си или бизнеса си твърде дълго време. Не казвам, че е невъзможно – точно това правят много хора и бизнеси, с цел продажба например и популярност. Сходен механизъм се прилага в медиите и с цел дезинформация и промяна на обществената нагласа.

Казвам само, че за обикновения човек е относително трудно да е толкова консистентен и последователен, да анализира последиците от всяка своя дума или жест онлайн, че да е в състояние да изфабрикува всеки аспект на личността си. Има и такива хора, да. Те просто пораждат редица други въпроси за функционалността на подобен индивид, обект на клиничната практика и няма да дълбая в тази посока излишно.

За експертите като мен не е особено сложно да проследим личността, която поства – винаги има доза проекция на истинния Аз. Дори при най-фината манипулация си проличават устойчивите личностни черти, тенденциите в личностните акцентуации, в личните интереси и предпочитания, в моралните устои, в светоусещането, в личната удовлетвореност.

Не е толкова трудно да се отгатнат основни демографски характеристики, дори когато не са публично оповестени, защото хората се стремят несъзнателно да съгласуват своите мисли, чувства и поведения. Стремежът да сме последователни, следвайки някаква своя логика, е толкова силен, че дори опитните манипулатори все пак имат отпечатък. Всички имаме автопилот и не можем да избягаме от човешката си същност, колкото и усилия да полагаме.

Защото хората рано или късно правят грешки.

Pixabay

А ние сме изключително сензитивни, когато става дума за фалш. Дори да не можем да разпознаем веднага истината, нямаме особено големи трудности да намерим лъжата – когато търсим такава. Така, дори най-красивата лъжа в някакъв момент започва да прозира за наблюдателя. И ако знаеш какво да търсиш, я виждаш веднага – през повтарящите се символи, които биват използвани, за да се скалъпи профила, образувайки някакъв патерн.

Щом има патерн, значи има закономерност, а това вече е устойчиво. Патернът описва личността по някакъв начин, а когато нещата се сложат в конкретен контекст – всичко започва да добива по-ясен смисъл. Може дори да се направят допускания за мотивите, за “скритото” намерение зад поведението. Ето за това е добре човек да мисли какво и как поства онлайн, както разказах в тази статия.

И макар да НЕ мога  да кажа например какво кара човека отсреща да манипулира информацията, мога да разбера, че се опитва да скрие или изфабрикува представата за себе си и/или живота си. А това е онази сигнална лампа, която включва критичното мислене и последващите анализи – дори да не знаем защо индивидът лъже, можем да заподозрем, че лъже.

И тук е мястото да отбележа, че използвам думата “лъжа”, макар че като психолог не вярвам в лъжата – днес думата има силно отрицателен и осъдителен знак. За мен много по-точна е концепцията за манипулацията, тъй като повечето хора не лъжат, те “кривят” истината така, че да отразява само част от действителността им по редица причини. “Лъжа” и “истина” са понятия, с които психолозите просто не можем да си позволим да боравим – ние не съдим. Ние работим с неща като “субективна реалност” и “субективни възприятия”.

Така за нас “истината” е реалността на човека отсреща. Всяка форма на “истина”, която бива изричана (дори под формата на откровена лъжа, в осъдителния смисъл на думата) е вид “истина” за човека. Чрез “лъжата” казва несъзнателно нещо, което се опитва да скрие именно чрез нея. Така, за мен лъжата се явява “напукване” по повърхността на възприятията, някакво несъответствие, което прикрива дефицит. Защо точно тази “лъжа” е избрана? Защото там е “истината”.

Ние така или иначе изричаме непрекъснато “лъжи”, те ни пазят, съхраняват и нас, и другите. Истината е, че просто не можем непрекъснато да казваме всичко, което мислим – това би струвало твърде много на всички ни.

В какво да вярваме истински тогава в социалните медии?

Pixabay

Трудното при този въпрос е, че ние имаме естествена склонност да вярваме на другите, искаме да го правим. Трудно приемаме, че ни лъжат дори когато знаем, че го правят. Веднага започваме да търсим причини, скрити мотиви за лъжата, да я оправдаваме. И в това е разковничето за мен – в активирането на нашето критично мислене.

Не бих дала генерални съвети, както повечето ми колеги правят, от типа на “не вярвайте на контактите си”. Гледам по-позитивно на факта, че някак социалният профил дава шанс на другите да изяват части от себе си – реални, идеални или фантазни. Части, в които искат да вярват или които обичайно скриват. Дори да е с манипулативен характер с цел чуждо одобрение, защо точно тази картинка, защо точно този цитат? Въпреки всичко, тези символи улавят част от истинската личност. Истината е, че ако познаваме другия човек, ще ни е по-лесно да разбираме къде са границите между неговия реален и дигитален Аз-образ.

Можем да вярваме, че ни лъжат непрекъснато, можем да решим и че няма значение и да насочим фокуса си към по-полезната страна на социалното общуване онлайн. Социалните мрежи се превръщат в източник на заплаха в зависимост от нашите лични проблеми като криза на идентичността, липса на социална среда и прочите модалности, които по принцип ни правят дисфункционални личности. Истината е, че всеки е свободен да вярва в онова, което иска – и много хора искрено вярват, че точно така се променят наистина – вярвайки в своите малки “лъжи” за себе си. Всички искаме да сме по-добри, по-умни, по-красиви, по-харесвани, нали?

Защо, ако се преструваме достатъчно дълго, всъщност може и да се променим?

Другата страна на медала “социална мрежа” е, че човек във времето наистина се променя и познавам немалко хора, на които социалното одобрение онлайн всъщност се отрази по-добре. В реалния живот  на някои хора им липсват комуникационни умения. Онлайн обаче те не са така нужни, има достатъчно начини да изразиш мнение чрез символ – картинка, сентенция, меме, емотикон, стикер, гиф и какво ли още не.

Pixabay

Намирам за полезно, че хората могат в относително защитена среда да тестват своите “алтер его” идентичности. Рискът е много по-нисък, когато си онлайн. А ако се окаже, че по силата на социалния договор останалите приемат това твое “Аз съм”, този твой идеал за себе си, е много по-лесно човек да започне наистина да се променя в тази посока. Всъщност, точно така изглежда промяната на личността днес за много хора – започва онлайн. Там тестват новото “Аз” по-смело и някак дори по-открито.

Има много хора, които в живота си офлайн биват подлагани на критика по редица причини – физическа непривлекателност, стеснителност, интровертност, ригидност, раса – хората сме твърде жестоки и изобретателни, когато искаме да отхвърлим някого. Това са личности, които при нормално темпо на офлайн общуване рядко се класират в групата на “харесваните”. За тях животът онлайн предлага повече възможности да полагат усилия в посока “разкриване”, отлкото да се фокусират върху “скриването” на онова, което обичайно е  обект на неприемане.

Има и малцина, които след подкрепата онлайн, с подходяща психологическа подкрепа, успяха да съхранят много от новоизградените си умения за общуване, преодоляха страховете си от отхвърляне и някак проектираха онлайн дори онези аспекти от личността си, които преди скриваха. Нещо повече, започнаха да имат по-качествен живот офлайн. За съжаление, тази група смелчаци са малцина.

Защо сме пристрастени към онлайн манипулациите?

Хората имат нужда да им кажат “браво, че успя”. Да получат харесване за телата, идеите, постиженията, талантите, мислите и чувствата си. Проблемът не е в това какво показват другите, а как това влияе на нас. И разбира се, цената да изфабрикуваш Аз-а си е, че истината винаги ще те застигне в някакъв момент от живота, просто няма как да е иначе.

По-трудното е, когато не се справяме с манипулациите, когато приемаме всичко за истинно и се сравняваме. Депресивно общество сме, защото наистина вярваме, че другите са “по-” от нас, основавайки преценките си на нещата, които постват. В предходни статии наблегнах на този аспект на проблема – как да предпазим идентичността си от разпад без да избягваме социалната мрежа.

Ако се опитвате да балансирате представата за себе си между онлайн и офлайн идентичността си или се борите с негативните емоционални последици на чуждите дигитални Аз- образи, то е добре да поговорите с експерт.

Да се опитваш да бъдеш някой друг е най-жестокото нещо, което човек може да си причини.  На тази тема също отделих време в статията за социална тревожност и социални медии (част 1, част 2).

В дългосрочен план е много по-лесно да приемеш себе си и да се харесаш, отколкото насилствено да живееш с чужд образ върху себе си и да се стараеш да вярваш, че това си ти и ти харесва наистина. Изкуството да обичаш себе си започва с границите на нашето “Аз съм”.

Най-важният ресурс за своя успех си ТИ!

 

 

You Might Also Like