Аз обичам себе си

Успехът има много лица

Love life

Днес ще ви разкажа нова история, за “нормалността”. Все по-често хората ме питат дали са нормални. Обсебени сме от фиксацията, че има “златен стандарт” за живот и психика, който ни убягва. Може и да има. Аз съм приложен психолог, затова и призмата ми е простичка – нормата си ти. Ако се чувстваш добре в кожата си, нормален си. Ако трайно не се чувстваш добре и избереш така да живееш, “нормалното” ще ти е това. Живот се живее всякак, нали?

Е, тази история е пример, че ако средата е токсична, няма как да осъзнаеш себе си като “нормален” дори наистина всичко при теб да е наред. Защото е вярно, че понякога трусовете и натискът идват отвън. И ако това са обичайните ни условия на живот, то няма как да се усетим добре. Не се страхувайте да се променяте. Приятно четене, почувствайте се нормално!

Sadness and loneliness

Pixabay

Имах клиентка, която известно време не се чувстваше добре в „нормалността си“. Непрекъснато се питаше дали е правилно, че се чувства свободна, че ѝ е олекнало, че е дори щастлива и понякога просто забравя миналото, от което си тръгна бавно, мъчително, но осъзнато.

Дамата отказа да съжителства с партньор, който дълги години ѝ се подиграваше за успеха, признанието и уважението в работата ѝ. Определяше комуникацията си с него като „психически тормоз“ и „насилие“. Подозираше, че ѝ завижда за успехите, защото я осмиваше и държеше да върши у дома цялата работа сама.

Показваше ѝ, както той ѝ казвал, къде е „истинското ѝ място“. Казвал,  че можела да заблуди другите коя е, но той я виждал “каква е наистина”. Нямаше деца, сподели, че е отказвала съзнателно да създаде с него, но искаше да стане майка – при други условия, с друг човек. Беше взела решение да го напусне отдавна, но чакаше „знак“, както тя каза. Намерила блога ми и разбрала, че не е готова да  направи всичко съвсем сама. Уплашила се, но не достатъчно, за да продължи да отлага решението си. Намери мен. После и апартамент. И нова работа.

А някъде там, по пътя, намери отново и себе си.

Normal life

Pixabay

Реши да напусне и работата си, тъй като усещаше, че е в застой. Не повишаваха заплатата ѝ, не я развиваха, но заедно с това фирмата печелеше пари на неин гръб, с нейните идеи, без да получава бонуси за успеха си. Напусна дома и работата си и започна отначало.

Не се плашеше как ще се справи финансово, емоционално, психически. Беше убедена, че няма да е по-зле, отколкото последните 5 години от живота ѝ. И се оказа права, не беше трудно.

Оказа се, че ѝ олекна, защото принадлежеше на себе си.

Времето, което преди влагаше в чистене, готвене и пране, посвети на книги, кратки екскурзии, йога. Обади ми се веднъж да ми каже, че имала много да ми разказва, че много искала да ме види, просто била твърде заета. Звучеше задъхана, усмихната, скромна. Изля порой от думи, като водопад – “нова работа”, готини хора”, “яки проекти”, “страхувам се”, “много хубаво – не е на хубаво”. Не можеше да повярва колко нормално се чувства, а си е все същата ТЯ, просто една свободна, окрилена и олекнала ТЯ.

С усмивка ѝ обясних, че когато ѝ стане наистина трудно, може да ме потърси, че се радвам за нея и че бурята е преминала, тя е цяла и сега има много работа. Осъзнах в този миг, че тя пак не може да продължи сама и трябваше някак да дам знак, че няма нужда от мен, че се справя. Казах ѝ, че се гордея с нея. Обещахме скоро да се чуем. Има мигове, в които знам, че хората идват или се обаждат, за да си кажем едно “Сбогом”. Някак се чувстват виновни, че ще спрат да идват. Сякаш се извиняват, че вече нямат нужда от мен. А аз живея с трепет за този момент – да отлитат, да бъдат, да са. Защото заслужават да нямат нужда от никого и нищо, за да бъдат себе си. Аз просто помагам това да се случва,е по възможност – по-безболезнено.

Inner peace in the eyes

Pixabay

Не бях виждала дамата близо 2 години, когато случайно попаднах на нея и едва я познах в напредналата ѝ бременност. Тя ме позна обаче веднага и свенливо ми посочи с глава съпруга си, застанал до нея, обгърнал я с ръка през кръста, докато разговаря с трето лице.

Не се приближих, тъй като златното ми правило е да не афиширам професионалните си отношения с лицата, с които работя, ако инициативата не дойде от тях. Дамата само ми се усмихна. Тя без думи ми разказа финала на историята си, аз нали бях в началото на пътя.

Сега тя самата е просто една история. Такава, каквато познаваме, защото се случва и на нас, на майките и бабите ни, на съпругите, децата, приятелите и колегите ни. По-късно дамата ми изпрати съобщение, че с мен е научила важен урок – че

успехът има много лица.

Зная, че работата с личен психолог е една от най-огромните иновации в личен план за много хора у нас. Да поискаш съвет или помощ е практика, която се развива динамично, но и противоречиво през последните 20 години. Ако говорим за финансови възможности – това е друга тема, така е, психичното здраве изисква инвестиции, а у нас не се подпомага здравно-психичната грижа при “нормалните” хора. Ако обаче имате нужда от промяна – спрете да си правите нови прически и да си купувате нови дрехи например, да пътувате или потъвате в книгите. Това сте го опитвали безброй пъти досега. Опитайте нещо различно – отидете на личен психолог.

Учудващо е обаче колко хора биха си купили най-модерния мобилен телефон, но не биха вложили същите средства за психично благополучие и лично щастие. Както каза мой колега наскоро,

бедни отвътре, но богати с нов телефон.

И това е избор, който приемам. Живот се живее всякак, нали?

Защо харесвам професията си ли? Защото ми помага да обективизирам хората и живота им. Нормалността е индивидуална, дължи се на хармония между дух-душа-разум-тяло. И кой по-добре да знае и усеща, че всичко е консистентно, вързано и осмислено като едно цяло ако не вие самите?

Calm self-love

Pixabay

Вие знаете повече за себе си от мен. Аз съм обучена да помагам на хората да преместват съзнанията си от болката и страданието си в посока лична и бизнес трансформация чрез иновативност и креативност.

Казано иначе, помагам на хората да творят и създават, за да намерят себе си и смисъл от себе си.

Всеки бизнес е вид творчество, което има нужда от хладен ум и стоплено сърце, за да се случи. Всяка кариера има нужда от плодотворна среда, в която да разгърнем талантите и потенциала си.

Пожелавам ви да се радвате на идващото зелено, да ви е леко и споделено. Да не отлагате решенията пред себе си, които ще ви върнат усещането за “нормалност”. Дори да ви е страх. И вашият успех има много лица, открийте ги всичките. Заслужавате!

Променяйте. Адаптирайте. Еволюирайте.

Най-важният ресурс за своя успех си ТИ!