Как да преживяваме загубите си с повече когнитивна лекота?

Като бизнес психолог често се сблъсквам с трудностите, които непрекъснатите загуби генерират в съзнанието на предприемачите и бизнес лидерите. Емоционалните натрупвания водят до определена доза изтощение и цинизъм, а те ни правят по-апатични и неангажирани с бизнес целите и задачите пред нас. Взимаме по-автоматични решения и избягваме ситуациите, за които знаем, че ще ни стресират. Когато се налага да взимаме важни решения, се усещаме претоварени и липсва онази лекота и полет на мисълта, които ни карат да се чувствате продуктивни и ефективни.

Когато осъзнаваме бизнес реалността си с когнитивна лекота, повечето неща започват да ни се отдават наистина добре и се научаваме да бъдем фокусирани върху решенията, а не върху проблемите. Когато обаче емоциите ни завладеят, разумът не може да се намеси и решенията ни стават импулсивни и ирационални. Всички знаем, че подобни нефокусирани избори могат да бъдат фатални за бизнеса.

Днес ще си говорим за човешкия фактор в бизнеса и психологията на парите, които играят по-голяма роля при вземането на решения, отколкото сме склонни да си признаем. Психологията на парите е дял на приложната бизнес психология и има допирни точки с други полета като икономическите поведенчески науки, невропсихологията, невроикономиката, невромаркетинга и прочие аспекти на съвременното, полу-дигитално и полу-автоматично бизнес управление. Отделете си време и подобрете уменията си за справяне с неизбежните загуби и трудности, които вървят ръка за ръка с бизнес успеха. Открийте как да промените отношенията си с парите и подобрете начина, по който вземате финансови решения за бизнеса си. Успех!

Защо някои хора са по-предприемчиви от други?

Когато говорим за бизнес, има едно състояние на ума, което влияе положително върху способността ни да взимаме иновативни и рискови решения – нашата лична предприемчивост. Едва ли има еднозначен отговор защо някои хора се раждат с повече желание да инвестират и рискуват от други.

Знаете, че използвам синергичен възглед, спрямо който някои от нас имат вроден инстинкт да толерират риск, докато на други се налага да се учат да понасят новото и неопределеното в живота си, които неминуемо идват с хаоса “предприемачество“. Някои хора наистина са особено талантливи и нямат нужда от системи за продуктивни решения. За добро или зло, на повечето от нас са ни нужни обучения и емоционален и ментален тренинг, с които да успяват да подобрят как вземат своите бизнес решения.

Освен склонността към риск знаем, че за предприемаческото мислене значение имат още склоността ни към търсене и обработване на нова информация и креативността, за които разказах по-детайлно в материалите, посветени на майндфулнес подхода за повишаване на иновативността и креативността InnovCeption и смисъла от дейността ни.  Към това можем да добавим и факта, че някои хора по-лесно подчиняват емоциите си на своя интелект, което прави процесите на вземане на решение по-хладнокръвни и последователни, както говорихме в предходната статия за връщане на контрола над емоциите. 

Едно е сигурно – ако вярваме, че имаме талант за предприемачество и искаме това да бъде нашия стил на живот, то няма как да не подобрим отношенията си към парите, печалбите и процесите на инвестиране, тъй като потокът на собственото ни съзнание и когнитивната лекота, с които взимаме осъзнатите си бизнес решения, ще бъдат вторият по значимост фактор за успеха на бизнеса ни, след уменията за управление на паричните потоци.

Как нагласата ни към парите ни проваля в инвестициите на време и ресурси?

Нагласата ни към парите сама по себе е важен начин да постигаме своите бизнес цели, тъй като ние или ще имаме позитивна връзка с парите и ще се стремим към тях, или ще имаме противоречиви чувства и няма да бъдем активни в посока придобиване на повече пари конкретно като ресурс, а ще гоним по-странични цели, подходящи за други форми на създаване на ползи (като каузи например).

За мен е лесно да съдя какви са генералните нагласи на предприемачите към парите само като проследя техните маркетингови и продажбени стратегии и инструменти. Ще се учудите колко нарушен е балансът между двата процеса – комуникации и продажби – при хората, които се тревожат да водят преговори, да продават и да боравят с пари. В дигитална среда е още по-лесно да се проследи, тъй като оставяме видими следи как комуникираме със своите аудитории и потенциални клиенти.

В резултат,

Негативната или неутрална лична нагласа към парите засяга с огромна сила как бизнесът прави бизнес. Всички предприемачески стратегии обхващат негативните мисли и емоции на предприемачите, независимо дали те го осъзнават или не. По-сложното е, че решенията коя стратегия да приложим в даден момент се взимат неосъзнато и автоматично. Повече за промяна на нагласата към парите споделих в предходен материал “Как нагласата ни за парите влияе върху способността ни да монетизираме идеите си?”.

Днес ще си говорим какво програмира автоматичното вземане на решение, за да подобрим стратегиите си и да се справяме по-умело със задачата “инвестиране на “време-пари”, като целта е да се научим да го правим спокойно и уверено. А ако темата за “време-парите” като основен инвестиционен ресурс също ви е интересна, започнете да четете от статията “Какво е континуумът “време-пари” и как влияе върху бизнеса?.

Какво са парите за хората?

Множество изследвания демонстрират сложната връзка, която имат хората с парите, но общото между всички е, че

ние гледаме на парите или като на инструмент, или като на опиат. 

Когато ги разглеждаме като инструмент, обикновено ги товарим с някаква символика и основни свои ценности скрити в убежденията, че те са нещо добро (“парите ти дават свобода”) или че са нещо зло (“само алчните хора преследват пари”). При всички случаи инструменталната нагласа към парите помага на човек да изгради някаква относително здравословна връзка с тях. Дали ги харесва или не той научава да се справя с тях и с малко помощ в посока ясни стратегии и недвусмислени комуникации, предприемачите се научават да водят преговори за пари.

Не така стоят нещата за хората, които са магнетично привлечени от самите пари и те им действат като опиат, а поведението е за самоцелно притежаване и висша лична и професионална цел (“искам да имам повече пари”, “парите са най-важни в този живот”, “без пари не можеш да постигнеш нищо”).

Често работя с хора, които са обсебени от звъна на парите и вярват, че те носят основно добро. При тях подходите са по-терапевтични и целят да се нормализират възприятията, иначе отиваме към пристрастяващи и хазартни поведения. И наистина, такива личности са по-рискови в бизнеса, взимат по-необмислени решения и преживяват по-тежко загубите си.

В другата крайност са хората, които изпитват мрачни мисли и емоции към себе си, защото имат нужда от пари, а искрено вярват, че те са нещо лошо и се стремят да ги избягват. В бизнес план това обичайно не е продуктивно, защото бизнесът им е смислен и красив, но осезаемо липсват инструменти за продажба, а това потапя бизнеса. Този вътрешен сблъсък между “добрия бизнес” и “лошите пари” няма как да произведе креативни и иновативни решения, нито да доведе до продуктивни решения. Винаги ще се бяга в някаква крайност, а когато на карта е заложен моралът на човек през усещането за добро и зло, то е ясно, че никак не се харесваме като хора. Не харесваме и нещата, които правим и не виждаме красотата в бизнеса си.

По-благоприятни са прогнозите за хората, които някак успяват да балансират между страстта си към парите и инструменталното мислене за тях. Те обичат да правят пари, да ги имат, но обикновено ги влагат и не ги държат самоцелно само, за да са спокойни, че ги има.  При тях обаче идват нови трудности, свързани с тревогите и рисковете от управлението на финансовите потоци. Как да поемем риск и да инвестираме, без да загубим?

Колко струват парите ни?

Ние нямаме вътрешен компас, по който да се ориентираме колко струват парите ни или нещата от живота ни. Затова използваме външни референтни точки, които да ни помагат да разбираме кое колко струва и струва ли си да инвестираме в него време-пари. Когнитивна лекота е да знаем, че нашите 10 лева струват 10 лева, но истината е, че

Нашите 10 лева струват 10 лева + вниманието на другите за стойността им

А ето това е стойност, която не можеш да предскажеш, използвайки когнитивна лекота – има твърде много неизвестни фактори, които ще влияят върху вниманието на другите и ще повишават/намаляват стойността на парите ни. Но този интерес бързо може да се превърне в обсесия и такъв стил на живот да се превърне в истинско мъчение и за нас, и за близките ни.

По-лесно боравим с парите си, когато се научим да прилагаме по-системен подход за анализ: това са инструменти, които имат обективна монетарна стойност и субективно възприета, безценна стойност. И тази безценна стойност е онова магично решение, което можем да произведем ние със съзнанието си. Сега вече вярвам разбирате защо ми е толкова важно да оставаме иновативни и креативни в бизнеса си – защото

От Икономически човек към Създаващ човек

Често разсъждавам над нашите възприятия за света през призмата на Homo Economicus – нашата рационална същност, която се стреми да удовлетворява осъзнато своята същност. В търсене на добрата сделка, ние сме икономически мислители, рационално подхождащи към вземането на решения за избор. Или поне така ни се иска да вярваме. Прави ми впечатление, че в бизнес план, повечето от нас вземат последователно определени решения, мислейки, че това е логичният избор, а всъщност биват подвластни на неосъзнати страхове и емоции:

• опитват се да елиминират всякакъв риск, вместо да толерират нисък;
• опитват се да рационализират изборите си, дори когато те са ирационални;
• вярват, че с действията си влияят директно върху крайните резултати;
• мислят си, че могат да предсказват точно очакваните резултати;
• опитват се да се придържат към взетите решения на всяка цена;
• опитват се да не се отказват, дори когато усещат, че минават границата на разумното и е време да спрат;
• страхуват се, че непрекъснато ще пропуснат някоя възможност и се стараят да са в крак с тенденциите;
• опитват се да грабнат всяка възможност, която изглежда дори малко подходяща.

Ако трябва да обобщя, съвременните бизнес лидери страдат от усещането, че знаят достатъчно, за да успяват, но пък не знаят най-важното – как се чувстват в процеса на правене на бизнес. Странното е, че именно техните спотаени чувства, неудовлетворения, разочарования и самомнение, диктуват всяко тяхно осъзнато решение, а те сякаш отказват да приемат тази своя слабост и избират да я игнорират.

Това е най-сложната част от бизнес управлението – да знаеш, че в изнеса рядко има решения, което могат да те направят истински щастлив. Почти винаги се налага да избираме и претегляме възможности, да поемаме рискове и да преживяваме загуби. А това си е изцяло нова нагласа – и към бизнеса, и към парите, и към загубите в частност.

Да вземаш решения с лекота

Не се наемам да дам универсална формула, по която да вземате решения и винаги резултатът да е “лекота”. Ще се радвам да споделя процеса, през който преминаваме с моите клиенти, за да открием какво възпрепятства ясните и рационални решения и как да си върнем контрола над съзнанието:

1. Анализ на реалността – тук изучаваме всички фактори – вътрешни и външни, които вземаме под внимание, когато търсим решения;
2. Анализ на инструментите, ресурсите и процесите – за малко преместваме фокуса изцяло навън, за да осмислим как ще имплементираме решенията – с какво разполагаме, какво липсва;
3. Анализ на вътрешната среда – изследваме кои са вътрешните пречки, които ни карат да се чувстваме преуморени, претоварени, изцедени и внимателни;
4. Анализ на алтернативите – отново местим фокуса навън, за да осмислим предвид всички фактори кои са възможните избори;
5. Анализ на вътрешните очаквания – изследваме личностните представи за алтернативите, страховете, очакванията и рисковете, с които предприемачите мислят, че ще се сблъскват;
6. Анализ на целите – съпоставяне на фактори, алтернативи и очаквания със самите цели – до колко са ясни, адекватно формулирани и водят до изследване на пътя към реализация;
7. Анализ на стратегията – синхронизиране, изясняване и ресурсно обезпечаване;
8. Анализ на дейността – наблюдение какво се променя в хода на естественото развитие и какво следва да променим, за да постигнем наистина целите си;
9. Анализ на резултата – формулиране на обективни критерии, с които да знаем, че сме постигнали целта си във вида, в който е била формулирана.

Опитът ми показва, че когато имаш ясен план и конкретни цели, абстрактните страхове от загуби намаляват и се повишава способността ни да вземаме осъзнати решения. Моделите, които развивам – като InnovaCeption и Автопойезис 4.0 помагат да фасилитираме процеса и да чистим трудностите на индивидуално, групово и организационно ниво. Целта е да преодоляваме страха от загуби и да запазваме фокус върху продуктивни решения, ефективни стратегии, иновативни идеи и креативни подходи.

Имаме напълно изкривени представи за нужди, желания, капризи и бизнес. Предприемачеството е симбиоза между лични и чужди нужди, точно както всяка друга наша социална роля. Да съжителстваш в паразитни отношения със своя бизнес е личен избор. За всички, които искат други ценности – споделеност, лична свобода, психическа гъвкавост и емоционална устойчивост – имаме си InnovaCeption. Научи повече за трансформационната програма за повишаване на личната продуктивност през креативност и иновативност InnovaCeption в този материал.

Променяй. Адаптирай. Еволюирай.

Имаш ли нужда от подкрепа?

Изпрати ми своето запитване или поискай лична среща. Разкажи ми къде те срещам и накъде вървиш –  ще отговоря при първа възможност.

Ако търсиш как да формулираш своето питане, виж тук за какво  още обичам да си говоря с хората и открий своето начало или директно ми пиши, за да избистрим нещата заедно.

Ще ти върна информация как мога да ти бъда полезна, за да организираш времето, бюджета и енергията си.

Пиши ми!

Клиентите на Juls’ Psychology споделят:

Споделени истории за хора и пътища:

Най-важният ресурс за своя успех си ТИ!