Дигитален образ

Как да извлечете ползите от магията на социалните медии?

За много хора социалните медии са истинска магия – разшириха  хоризонтите им, помогнаха им да бъдат по-свързани. Да се чувстват по-оценени, харесвани и приети. И все пак, фактът, че човечеството е толкова потиснато и депресирано именно заради социалните медии, означава, че никак не сме подготвени да боравим с тях.

Най-уязвимо е нашето крехко “Аз”, което и преди плътния досег с другите онлайн, беше непрекъснато застрашено от идеята, че “те” са “По-” от нас. И докато в близкото минало това си беше по-скоро фантазност, днес е направо лъскава реалност, която струи от всеки втори пост, във всяка социална медия. Сякаш светът е пълен с красиви, умни, можещи и успели хора. И макар мисълта за това да ни наранява, ние продължаваме да сме част от дигиталното социално племе, излагайки собствения си дигитален Аз-образ.

В днешната статия фокусът ще е върху значението и смисъла на социалните медии като инструмент за личностно израстване. Защото именно чрез субективния дискомфорт и болката от социалното сравнение онлайн можем да намерим верния път към себе си. И като авторегулиращи се системи, ние можем да се научим да функционираме безопасно сред другите онлайн. Приятно четене – и ако още не сте го направили, последвайте Juls’ Psychology онлайн.

Размисли за обсесията, че сме уникални и нещо повече от другите

Pixabay

Социалните психолози отдавна са изследвали, че хората са склонни да се самооценяват като нещо повече от другите [1]. Социалното сравнение ни е нужно, за да утвърдим пред себе си собствената си стойност и често това се случва като омаловажаваме чуждата стойност. Илюзията за превъзходство съществува далеч преди ерата на дигиталното, тя е част от нашата човешка същност.

Не е учудващо, че я пренесохме и в дигиталния си свят. Това ни превърна в малки чудовища с още по-голямо Его. Ние продължаваме да се сравняваме, но вече онлайн, нали? И след като всеки се стреми да представя само най-положителното за себе си, то никак не е учудващо, че става все по-трудно да поддържаме илюзията за собственото си превъзходство.

Може би, в търсене на собствения смисъл, искаме да вярваме, че сме уникални, нещо друго, нещо повече. Обсебени сме от това да доказваме, че сме неповторими и незаменими.

Малцина намират утеха в мисълта, че са обикновени.

А може би именно в това се крие лекът за масовата невроза и криза на идентичността – че сме като другите, една почти утопична идея за всеобщо спасение.

Сблъсъкът с реалността – моята уникалност срещу твоята

Заливането с чужд успех в социалните медии ни кара да осъзнаваме в някаква степен, че всъщност не сме изключителни и специални, а средностатистически, обикновени хора. Това крайно понякога излагане на личния живота и личността като цяло имат и друга страна, по-положителна – осъзнаваме, че ние живеем точно като другите. Да, вярно е, че малцина демонстрират “тъмните” си страни онлайн и че сме склонни да се хвалим.

Никой не вярва истински в приказки и филми, но всички ги обичаме, нали? Защото тайничко ни се иска да е възможно това да е истина, да се случва. Защото искаме да виждаме, че се случва наистина, макар и на друг. Така знаем, че имаме право да мечтаем и таим надежда, че следващите ще сме ние, това би било справедливо, нали?

Pixabay

И макар това сблъскване с масовата лъскавост да е доста неприятно и болезнено преживяване за всички – точно, защото всички показваме само доброто, успеха, уникалното, често пресилено позитивното, с времето започваме да толерираме това излагане. Сетивата ни и силните емоции хабитуират и започваме да мислим.

Не казвам, че процесът минава леко и безболезнено, напротив, данните свидетелстват, че сме все по-нещастни [2]. Заедно с това обаче вече се приема, че има и редица ползи [3]. Сякаш минаваме през някакъв катарзис – всички ние, ползвателите на социалните мрежи.

Едва ли ще ви изненадам, ако редовно четете публикациите в Juls’ Psychology, като ви кажа, че разликата между нормално и патологично приложение на социалните медии е личният избор. Ако обмисляте действията си и се самонаблюдавате, ще можете да видите как ви се отразява онлайн общуването.

Мисленето за мисленето е мощен инструмент за дефиниране на лични граници.

Когато започнем да мислим критично за информацията, която виждаме пред себе си онлайн, е малко вероятно да преживяваме толкова болезнено сблъсъка с “реалността” в социалните медии. Ще приемаме далеч по-спокойно, че отвъд манипулациите и преекспонирането, отвъд откровено фалшивата и манипулативно изнесена информация, ние сме обикновени хора. Всички ние – и по-“лъскавите”, и “по-скромните”. Някак емпатията отново се явява спасителното въже.

Да бъдеш уникален донякъде е въпрос на автентичност и идентичност, а не на “многост”. В отделни материали разглеждам темите за автентичността, за идентичността, за дигиталния Аз-образ и начините, по които да се предпазим от загуба усещане за цялост, за “себе си”.

Здрав “Аз” – здрави връзки с другите чрез социалните медии

Смятам, че ако човек успее да заздрави идентичността си, може да използва дигиталното си социално племе чрез дигиталния си Аз, да се си поставя високи цели и да се развива, получавайки подкрепата и харесването, от което има нужда, използвайки силата на социалните медии. Мога да посоча десетки примери на хора с различни дефицити, които именно онлайн успяха да повярват в себе си, да разцъфнат и да се развият.

Нали помните, по-лесно е да скриеш “тъмната си страна” дигитално, отколкото реално. И когато телата вече не са пречка, хората всъщност започнаха да дават истинска стойност и да променят себе си, групата си, света си – чрез продуктите на дейността си под формата на мисли, чувства и поведения онлайн.

Pixabay

И обратното – много хора научиха, че красивите им тела и вещи не значат нищо, че те са повече от материални обвивки и придобивки и започнаха да се стремят да отдават повече хуманна и емпатична стойност.

За мен това е истинската магия на социалните медии – че когато се приемаме такива, каквито сме – несъвършени и с дефицити, можем да постигнем повече, получавайки подкрепа онлайн и добивайки смелостта да изразяваме повече от себе си. После, трансферът в “офлайн” действителността става по-лесен.

Нещо повече, хората, които успяват да балансират между своите офлайн и онлайн версии, поддържат по-консистентна представа за своята личност. Така здравото усещане за себе си позволява всъщност да оставим своя действително уникален отпечатък дори онлайн, без да прилагаме твърде много манипулативни техники.

Днес е много по-лесно да намериш подкрепа, менторство, ресурси и помощ, за да реализираш проектите си. И все пак, преди да увеличите времето си оналйн в опит да заздравите своята идентичност, научете повече за негативните последици за поведението от прекомерната Интернет употреба [4]. Напомням и че идентичността на по-младите е по-крехка и следва да им се оказва помощ.

Във всеки случай, каквито и съмнения да имате за себе си дали се справяте добре със социалния натиск на социалните медии върху представата за себе си, консултирайте се с психолог. Ние, които имаме навици за офлайн общуване, изпитваме определени трудности да свикнем с новата дигитална реалност.

Научете се да боравите със социалните медии по безопасен и здравословен начин и ги използвайте, за да развивате себе си, лиността и бизнеса си.

[1] GHOSE, Т. “Everyone thinks they are above average”

[2] SOEIRO, l. “Is social media bad for you” 

[3] Benefits of internet and social media

[4] Internet addiction

Най-важният ресурс за своя успех си ТИ!