Да имаш собствен бизнес е като да отглеждаш дете. Започваш с малко знания и умения за това, което предстои, но изпълнен с надежда и радостно очакване. Следват безкрайни предизвикателства, акумулираш безсъние, стрес и тревоги. Но най-вече, често заспиваш (ако изобщо заспиш) с въпроса какво днес обърках и къде ще му излезе краят.
Този сценарий е добре познат на хората, които са избрали пътя на собсвтения бизнес и аз не правя изключение от общата картина. Като всеки, който създава своя нишов продукт/услуга, се сблъсквам с непредвидими обстоятелства, за които да търся решение.
Днес ще ви споделя най-големитe грешки, с които се сблъскват предприемачите. Статията е под формата на личен тренинг и определено ще ви трябва малко време да я прочете.
Не всеки може да си позволи услугите на консултант, но всеки може да се опита да си помогне сам. Надявам се моят опит да ви бъде от полза – приятно четене!
pixabay
Създаването на Juls’ Psychology постави началото на дълъг път пред мен. Като всеки треньор, който работи в кризисни ситуации, осъзнах, че моите клиенти са уморени и стресирани, обезсърчени и разочаровани.
Малцина търсят услугите ми преди да е станало твърде късно. Повечето хора наемат външна помощ едва когато знаците за проблемите станат твърде явни. Почти винаги имаме ограничени време-пари, за да спасим деня и бизнеса.
Но освен липсващи ресруси се сбъсквам и с редица психични бариери, от които произтичат повечето грешки, довели до това състояние на бизнеса. Водени от страхове, от умора, незнание и неувереност се завъртаме в кръговрат. В психологията има явление, което наричаме “самоизпълняващо се пророчество”.
Предварително се самопрограмиране с определени убеждения, най-често в наш ущърб, които залягат в поведението ни. Предприемаме редица действия в синхрон с тези убеждения и в крайна сметка резултатите не ни изненадват – те са точно онова, което сме очаквали. Превръщаме се в “пророци” и вярваме на преценката си. Ддори не осъзнаваме, че сляпо вървим натам, накъдето сами се побутваме, водени предимно от страховете си.
pixabay
В подобна кризисна ситуация следва префоесионалната интервенция да е на две нива – личностно и бизнес, едновремено. От една страна, бизнесът потъва. От друга, личността, която го движи, също “потъва” в една или друга степен.
Почти всички предварителни разговори с клиент започват с изречението, че са объркани и в главата им е хаос. И когато аз се сблъсквах със своите проблеми изпитвах аналогични чувства, защото не ми е чуждо нищо човешко. Затова реших в обобщен вариант да ви представя онези психични нагласи, които водят до “самоизпълняващо се пророчество” и с които всеки предприемач неминуемо се сблъсква.
Бизнесът е начин на мислене и започва в нашите глави.
С опита, натрупан в годините, се научаваме да не се поддаваме на страховете си, а да ги анализираме, да осъзнаваме сигнал за какво са и да се водим от тях. В крайна сметка, страхът е нещо полезно и адаптивно, кара ни да бъдем логични, последователни и да наблюдаваме себе си и средата.
Следващите 9 мисловни процеса залягат в основата на поредица от действия, които в крайна сметка се превръщат в нашия бизнес модел. Промяната в собствените ни убеждения е достатъчна, за да променим модела си на поведение. Ето моите безценни 9 урока, които научих като личен бизнес треньор и психолог:
1.Отлагане на старта
pexels
Безспорно това е първенецът в короната на нашите страхове – да започнем, да направим първата крачка. Онези, които още на този ранен етап търсят услугите ми като личен бизнес треньор, осъзнават много бързо, че отдавна са направили първата крачка.
Когато започнем да мислим за собствен бизнес, да го оформяме и моделираме в главата си, вече сме на стартовата линия. И всички причини, поради които отлагаме, се дължат на липсващи ресурси. С помощта на експерт бързо и лесно се изготвя стратегия как да се набавят тези липси. Това е първата сериозна и осъзната стъпка от плана за реализиране на бизнеса – да го видите “черно на бяло”.
Но преди това е идеята, с която идвате – отправната точка и онова, което впоследствие заедно превръщаме в ядрото на бизнеса ви.
Привърженик съм на идеята бизнес моделът да се разписва, макар много хора да подценяват ефектите от подобно “губене на време“. Написаното остава, а и е толкова лесно да следите сосбветните си мисли, как се развивате, какво вече сте тествали.
Дали става лесно и бързо “от идея до пазарна единица”? Зависи. От подготовката на предприемача, от познанията му за управление на бизнес, от уменията да планира стратегически и предвижда, от желанието му лично да се ангажира, както и от наличните ресурси. Но каквото и да ви липсва, самото отлагане няма да ви приближи до набавяне на отсъстващите ресурси, за да започнете – ще се въртите отново, и отново в сосбтвеното си пророчество.
Урокът за старта: Научете се да приемате за начална точка момента, в който ви изкристализира една мисъл или идея. Тогава всичко започва. Колкото по-опитни ставаме, толкова по-лесно изграждаме около идеята ментален бизнес план и оценяваме дали да инвестираме време-пари в концепцията. Така че първата крачка всъщност е да мислим. Действието е естествено следствие, необходимо едва след като внимателно сме обмислили и планирали.
pexels
2. Самосаботиране
В отделен цикъл от статии разгледах формите на поведение, с които сме склонни да се самосамотираме. Тук ще наблегна на факта, че има много малко неща, на които не можем да повлияем по никакъв начин. Всичко останало изисква определени ресурси.
Магията в живота ни винаги идва с цена.
Но ако не вярваме изобщо в магия, как да я очакваме и да се зарадваме, че я има? Ще можем ли да я видим наистина – дори да е там? Ето в това се състои основният проблем при самосаботирането – ако не вярваме в нещо няма как да се стремим към него. Ако сме убедени в нещо обаче, малко неща са в състояние да ни разколебаят и още по-малко – да ни откажат. Неприятното е, че принцпиът работи еднакво добре и в двете посоки. И е вярно, че човек по-трудно може да забележи сам, онова, което попада в сляпото му петно.
Моята роля, в качеството на психолог, е да установим какво ви самосаботира и какви са личните ви вярвания и убеждения за бизнеса и успеха. Щом трансформираме негативните убеждения и ги заменим с позитивни, нещата стават значително по-лесни в психичен план. Все пак, всички имаме нужда да вярваме в чудеса, нали?
Реалността ни се определя от собствената ни перцепия за реалност.
Урокът за самосаботирането: всяко “не мога” и “не искам” се появява със смисъл, с причина. Ако анализираме какво ги поражда и елиминираме източника, ще ги приемаме като временни състояния, като отправни точки, а не като задънена улица.
3. Страх от отхвърляне и нехаресване
pexels
Като социални животни, ние се развиваме сред себеподобни. И искаме да се чувстваме харесвани, приемани, част от другите. За да се слеем с останалите следва да имаме своето място. Не се чувстваме добре ако сме изключени от значимите близки.
Когато стартираме бизнес най-значимите други са нашите потенациални и реални клиенти. Натискът във вътрешен план непременно да им се харесаме е огромен. А страхът от отвхърляне често става причина да не предприемаме действия дори когато това е необходимо.
Страхът от неодобрение може да ни парализира и да ни пречи да се развиваме с нормални темпове. По тази причина нерядко даден бизнес модел “замръзва” във времето и се опитва да не се промени. Оправданието е, че “новото” може да не се приеме добре и да доведе до загуби. А това няма как да не окаже дългосрочни последици – бизнесът следва да се променя и адаптира.
Процесите на интегриране на промяна може да делегирате на експерт, който да оцени риска от евентуални загуби и да изготви стратегии за противодействие и минимализиране. В крайна сметка хората наистина се съпротивляват на промяната, но това не означава, че крайният резултат задължително следва да е погром.
Урокът за нехаресването: По-добре да се опитаме да променим нещо и да се справим с нехаресване, отколкото да рискуваме просперитета на целия си бизинес като не опитваме нищо различно. Колкото и красива торта да бъдем, майсторски украсена и превъзходна на вкус, винаги ще има някой, който просто не обича торта.
Създавайте продуктите си с обич и мисъл за онези, които ги харесват и ценят.
4. Самоподценяване
Знаем ли сосбветната си стойност? С какво обогатяваме живота на околните и как бизнесът ни променя реалността на нашите клиенти? Обикновено начинаещите предприемачи са по-склонни да не вярват дълбоко в смисъла и полезността на онова, което правят. И често се тревожат от цената – дали е “реална” и “достатъчна”.
pexels
Не познавам човек с утвърден бизнес, който да не знае каква е добавената му стойност, с какво е различен и защо клиентите му го обичат. За него цената е просто число и знае, че трудът му всъщност е безценен.
Пътят от едното състояние до другото е най-дългият, най-трудният. Знам само, че каквото и развитие да търпи даден бизнес, самоподценяването няма да доведе до удовлетворение.
Не можете да видите сами онова, което не можете да видите сами.
За да разберете истинската си стойност, трябва да се огледате през очите на онези, които имат нужда от вас, чиито живот и бизнес се подобрява заради вашите ежедневни усилия. Каквото и да правите, правете го със страст, с мисълта, че днес сте уморени, обезверени, дори отчаяни. Но ако си свършите работата, може би ще накарате друг уморен и обезверен човек да понесе собственото си бреме по-добре.
Урокът за самоподценяването: Едонственото, което си струва да подценяваме, е ролята на ниската самооценка. Като се съмняваме в себе си на всяка крачка, нараняваме себе си. Защото често оставаме слепи за доброто и красивото, което оставяме у другите и нямаме сетивата да го видим отразено обратно към нас.
5. Страх от растеж и развитие
Добрите идеи често привличат към себе си като с магнит единомислещи. Създавате нещо красиво и смислено и сте в тишина – само вие и вашето “ново нещо”. После изведнъж около вас се събират хора, които разпознават във вас и продукта ви онова, от което имат истинска нужда – вашите клиенти. Тези първи клиенти като че ли си остават и едни от най-верните, помагат ви, вдъхват ви кураж и увереност, подкрепят ви във всяка следваща стъпка.
И макар логичната следващата крачка е вие да пораснете и да се развиете, най-често движението е точно назад. Защото изпитваме страх да пораснем, да се доразвием. Налага се да усвоим още едно знание, ново умение, да обезпечим нов ресурс и да делегираме на външен човек.
От една страна, натрупаната умора, за да стигнем дотук, е огромна. От друга, това е етапът, на който можем да си позволим да превърнем успешното си начинание в печеливш и доходоносен бизнес, с предвидими приходи и разходи. От трета страна, осъзнаваме, че този цикъл е непрекъснат и ще представлява начинът, по който ще се движим с годинни напред – реализираме една идея и се втурваме към друга.
Стресът от подобно осъзнаване ни кара да замръзнем във времето и пространството. Печелившата стратегия тук е да поговорим с експерт. Ако още не сте усвоили изкуството да учите през целия си живот и не сте си го заложили като стратегия, ето – сега е идеалният момент.
pixabay
Създаването на собствена визия за растеж като личност ще оформи най-важната част от визията на бизнес модела ви.
Урокът за развитието: непрекъснятият, поетапен растеж и развитие, е полезен както за бизнеса, така и за носителя на бизнеса. Да правим едно и също нещо всеки ден, 10-20г. подред може да бъде потискащо и обезсърчаващо и малцина се чувстват комфортно в подобен пашкул. Ученето през целия живот е начин на мислене, светоглед, който ще намира отражение във всяка сфера на съществуването ни. Ще бъдем любопитни и ще се палим от нови неща, ще усвояваме умения и ще бъдем отворени към променящия се свят.
6. Страх да мислим мащабно
Скромното начало е характерно за повечето предприемачи и едва шепа смелчаци се хвърлят към по-голямото. Честно казано, от гледна точка на бизнес моделирането, нещата са еднакви. Различни са мащабите и необходимите ресурси. Но дали планирате свободна практика или ще създавате организация със служители, едно е сигурно – ще трябва да обхванете всички аспекти на бизнеса си.
Мисленето “мащабно” означава да познаваме различните нива на управление, както и собствената си компетентност за управление на всеки отделен процес на всяко ниво. Ако се страхуваме да мислим какво е нужно на бизнеса ни да успее или не можем да видим важните неща, то ще ни бъде трудно да построим здрави основи.
pixabay
Различните теоретични подходи определеят различни стълбове, върху които градим своите начинания. И ако се плашим, че няма да успеем, то скоро сами ще сбъднем пророчеството си. Най-честият проблем е опасението, че някой ще открадне или изкопира бизнеса ни.
И по тази причина се свиваме, скриваме и обслужваме най-близкостоящите си клиенти, които научават за нас “от уста на уста”. Развиваме маркетинг дейност тип “надявам се”, от дивана и се чудим защо бизнесът ни не помръдва.
Урокът за мащаба: ако ни е страх да мислим в големи мащаби, то можем да започнем с умален вариант. Важно е да се научим да разсъждаваме в определени парадигми, а после ще се чувстваме уверени да прилагаме модела си и в по-сериозни задачи. Нали вече знаем, че работи?
7. Страх да поискаме справедливо заплащане
Колко години, усилия и средства инвестирахте, за да стигннете дотук, знаете ли? Направете си тази малка калкулация – приравнете часовете, прекарани в учене, към стандартната заплата за вашия сектор. Всеки час, който сте инвестирали в знания, вместо да работите за друг, може да се монетизира хипотетично за целите на експеримента.
Опитайте се да приравните монетизираната стойност на инвестициите в себе си към цена на час – колко трябва да струва вашият час днес, за да си избиете парите от инвестицията и за колко време ще си възвърнете капитала. Ако сте експерт, то би следвало прогнозната стойност за цена на час в този хипотетичен модел модел да бъде космическа и нереалистична спрямо пазара към момента.
pexels
Или казано иначе, крайната сума следва да е значително по-висока, отколкото можете да поискате реално на пазара.
Безценни ли сте? Браво, това е целта!
Какъв е смисълът от този хипотетичен модел? Да разберете, че всички инвестиции дотук са заради вас самите, а не за да си лепнете етикет “продавам се за … лв./час”. Заплащането отразява баланса между стойността на услугите ви, които вие приемате за справедливи (при все, че знаете, че всяка пазарана цена е несправедлива) и реалното търсене.
Винаги ще има някой, който ще ни плати с усмивка, както и такива, които няма да платят каквито и отстъпки да сме готови да правим. Всичко останало не е ваш проблем, защото на вашия клиент ще му трябват точно толкова време и пари, за да си реши сам проблема – ако иска, нека учи. Клиентът не винги има право – прочетете ето тук защо.
Ако клиент не иска да ви заплати, значи не е вашият клиент и не е способен да ви оцени – не си губете времето. Ще се учудите как ще се обградите с хора, с които цената ще бъде последното, което ще обсъждате. Нали помните, вие сте безцени – ще го знаят и те. Повечето предприемачи изготвят по тази причина индивидуални оферти, спрямо всеки клиент – идеята за “справедливо” заплащане се променя в зависимост от конкретната ситуация.
Урокът за заплащането: Това, че някой не може или не иска да ни заплати възнаграждението, което сами определяме като справедливо, не означава, че не струваме толкова.
8. Страх да делегираме
Pixabay
Да можеш да правиш всичко сам не е повод за гордост от гледната точка на личен бизнес треньор като мен. Това е катастрофа и рецепта за преумора, бърнаут и общо неудовлетворение от живота.
Изобщо не омаловажавам факта, че е невъзможно да бъдем експерти по всичко и че опитът да се превърнем в майстори във всяка област е похвален, но безсмислен.
Не е вярно, че “ако аз не си го пипна сам, няма да сработи”. Дори напротив. Свежият поглед, различният набор от знания, умения, възгледи за живота и цялостно светоусещане (които идват с всеки нов член на екипа), обогатяват всяка една идея. Juls’ Psychology например не съм само аз. Зад мен стоят екип от дизайнери, разработчици, експерти по маркетинг и социални медии.
Да умееш да делегираш означава да правиш най-прекрасното за своя бизнес – поверяваш онези задачи, в които не си толкова добър на хора, които са брилянтни, умни и нахъсани. Те са точно толкова добри в това, което правят, колкото и вие. Всеки има своя блестящ екип някъде там, въпрос на време е да го поиска и да го сформира. А да умееш да управляваш екипа си и да го насочваш към единна визия – ето това е задачата на ефектвния ТОП-мениджър (независимо дали това сте вие или ще поверите на някого тази задача).
Урокът за делегирането: Успешният предприемач/мениджър умее да поставя хората на правилните места, включително и себе си. Да имаш бизнес изобщо не значи, че знаеш как да управляваш всички процеси и аспекти. Значи, че имаш собствени бизнес и това, че го имаш, не значи, че задължително е успешен и печеливш.
Бизнесът става успешен и печеливш когато всяко нещо е на мястото си.
9. Страх да инвестираме
pexels
Най-умното, което можем да направим, е да осъзнаем, че колкото по-реализирани сме ние като личности, толкова по-висока успеваемост ще имаме и в сферата на бизнес управление.
Всички успешни предприемачи, които познавам, са възприели ученето като начин на живот и изчитат множество наръчници, посещават семинари, слушат уебинари и аудиокниги. Имат си ментори. Имат си стажанти.
Да се заобиколиш с хора, с които да обсъждаш идеите си още преди да си вложил дори стотинка в реализирането им, на практика е безценно. Когато имаш собствен бизнес, ти гориш в това начинание и посвещаваш много от мислите си през деня на бъдещето му. И не само, влагаш чувствата си в нещата, които искаш да се случат.
Да инвестираш време и средства в хора, с които да споделяш и съпреживяваш – това е една добре направена дългосрочна инвестиция. Както се казва, за съвет никой не взима пари, което ни ангажира и ние да отвръщаме със същото.
Инвестирането в собствения ни живот е много по-важно от това дали днес бизнесът ни е печеливш.
Да преследваме сляпо печалбите е също толкова безсмислено, колкото да гоним самоцелно щастието. Много по-значимо е да имаме подкрепата на околните в труден момент, отколкото да осъзнаем, че няма с кого да споделяме успехите си.
Урокът за инвестирането: Инвестирайте в хора, а не в предмети. Винаги ще се намерят желаещи да ви помогнат при нужда със съвет или друг ресурс. Не пренебрегвайте околните, защото сте твърде заети. А ако наистина вечно нямате време, то нещо в системата ви се нуждае от бърз редизайн – потърсете специалист.
pixabay
Казват, че е мъдро да се учиш от грешките – както своите, така и чуждите. Като личен бизнес треньор имам щастието да наблюдавам трансформациите на много и различни личности.
Общите законимирености, които виждате тук, показват, че ние си приличаме повече, отколкото си мислим. Страховете не са чужди дори на успешните предприемачи, а основната разлика е в начина, по който възприемаме страховете си.
Можете да се опитате да се научите да гледате на тревогите си като на подсъзнателна аларма за проблем, който още не сте осмислисли като такъв. Така собствените ви страхове ще спрат да ви саботират и ще ви служат да правите премерени движения.
Не е страшно да изпитваме страх. Страшното е да мислим, че е по-голям от нас и да се оставяме това да определя действията ни. Можем да изпълняваме пророчествата си и в позитивен план – стига да се престрашим да си предскажем успех.
Кой е вашият най-ценен урок, който усвоихте дотук? Ако днес не успявате да се справите със страховете си или чувствате, че сами саботирате успеха си – пишете ми! Осъзнаването на проблема е първата стъпка към неговото решаване.
Научете повече как сами да повишите качеството си на живот, разгледайте и другите статии в Juls’ Psychology:
- В секцията “Бизнес” ще откриете информация как да моделирате бизнеса си.
- Практични решения за бизнес развитие, които да приложте веднага, ще намерите в раздела “Как да…“.
- Ако темата за личностното развитие ви интересува, то за вас е “Аз обичам себе си”.
- Вдъхновение от други успели български предприемачи ще откриете в “Моят път”.
Най-важният ресурс за успеха на всяко начинание сте вие!
Абонирайте се за седмичния бюлетин на Juls’ Psychology и ще получавате последните статии от блога директно на посочен от Вас имейл. Това е единственото съдържание, което ще получавате от мен, при това дискретно – личното ви пространство е неприкосновено. Достатъчно е да потвърдите своето желание за абонамент като кликнете върху линка от първия имейл, който ще получите от мен.
До нови срещи!
Най-важният ресурс за своя успех си ТИ!
