Доброволната или принудителната социална изолация пристигат със сериозен пакет психологически дисфункции. Нарушаването на нормалния жизнен ритъм като следствие от кризата оказва трайни последици върху психиката и емоционалното ни функциониране. Събрала съм и съм обобщила данните от няколко научни изследвания.
Прилагам и личния си опит за превенция и стратегии за справяне, защото днес тактиките са за кризисен мениджмънт и намаляване на щетите – социални, психологически, икономически и културно-ценностни. Различията в мненията и нагласите разделят обществото ни за това как да излезем от кризата, размивайки един важен фокус – алтруистичната нагласа води до най-безболезнен изход за отделния човек, а от там – и за цели социални групи. Освен това, подона генерална нагласа има и друго приложение – превенция от предприемачески бърнаут.
Настоящата статия е адресирана именно към личностите, които не се нуждаят от “втвърдяване” на мерките, а от начин да продължават да поддържат алтруистичната самоизолация докато кризата не отмине или докато не намерим друг подход. Знам, че имате за какво да се чувствате благодарни. Използвайте го, за да се съхраните като личности. Отделете си 10 минути, информирайте се и запазете връзка със себе си и близките си!
Pixabay
Като общество, което предприе мерки и ограничи (в рамките на възможностите си) физическия контакт с другите, мога да кажа, че останахме някак свързани и с усещане за заедност. Огромна част от хората успяват да функционират относително пълноценно и с ясно съзнание защо и какво правят.
Алтруизмът и грижата за другите са най-прекият начин да платим най-ниската лична цена и да излезем психически и емоционално цели от сегашната ситуация.
Прилагам и данните от редица изследвания в подкрепа на стратегията “с грижа за другия” като най-ефикасният начин за психическо преодоляване на негативните последици от физическите ограничения. Основният аргумент за подобна интервенция от моя страна е прост – изолацията и дистанцията са официални държавни политики по света и у нас и като личен психолог не е моя задача да ги коментирам, а да помагам на хората да се справят по-ефикасно.
Човекът по време на изолация
Като социални животни преживяваме липсата на физически контакт с околните чрез възприятия за лишения, загуба, отнета свобода и липса на избор. И докато светът не открие възможно най-добро решение за възможно най-голяма група хора, вероятно тенденциите за изолация ще се запазят още ивестно време.
Pixabay
Мерките “физическа дистанция”, “социална изолация” и “карантина” имат дълбока история в човешкото общество и свидетелстват, че хората са си важни. За мен те са истински признак на цивилизованост. Доброволното самоизолиране може да се интепретира като висша съзнателна реакция в полза на другите, като акт на хуманност.
Не е сложно да заобикаляш правилата. Трудното е да намираш мотиви да продължиш да ги спазваш дори когато се колебаеш дали това е най-ефективното решение.
Алтруизмът е призма, която доказано намалява гнева и помага на обществото да не се разделя и настройва срещу определени групи.
Осъзнаване, че ние сме част от другите и “Аз” има нужда от “тях”, за да има и утре “ние”.
Отдръпваме се от другите не само когато те представляват пряка опасност за нас, а и защото ние можем да им навредим несъзнателно. При сегашната ситуация е рано да си вадим изводи дали тази реакция (“дистанция” и “изолация”) са най-удачните – има мнение и на двата полюса. Привестствам факта, че много хора намират мотивация в себе си да осъзнават, че самоизолирайки се доброволно, връщат контрола върху ситуацията и компенсират малките ни ресурси като общество за справяне с пандемията, печелейки за всички ни време.
В този смисъл, важно е да продължим да дебатираме публично различните възможности пред себе си в търсене на единно най-добро решение за всички групи. И отправната точка, че всички имаме право да се чувстваме поравно защитени, следва да не се смесва с темата за справедливостта.
Днес е по-важно да имаме равни възможности и избор.
Pixabay
Затова и фокусът ми е върху осъзнаването на това как алтруистичната нагласа сама по себе си намалява психологическият и емоционалният дискомфорт и спомага за по-лесно преминаване и излизане от кризата.
И това, че го правим осъзнато и доброволно, не променя факта, че не се чувстваме добре в кожата си или затворени продължително между 4 стени.
Променя обаче начина, по който се справяме с ограниченията и стреса, като ги намалява значително. Променя мотивацията да сочим с пръст и да търсим виновни, отговорни и грешки. Най-важното е, че алтруизмът ни учи нещо съществено – фокусираме се върху най-близките социални единици, върху които можем да окажем директна грижа и да ги предпазим от непосредствена опасност.
Може ли науката да помогне да съхраним човечността си?
В науката обичам това, че не дава оценки по смисъла на моралното осъждане, а представя информация под формата на факти. Така всеки се чувства свободен да ги интепретира в полза на ценностите, вярванията и убежденията си, като проява на една от най-базовите човешки свободи – тази на словото. Ще цитирам няколко изследвания и ще обобщя с личен коментар с какво тези данни могат да ни бъдат полезни, за да се самосъхраним и да предпазим близките си.
Pixabay
Психологическата цена, която сега започваме да плащаме, за справянето с кризата, ще ни удари с пълна сила в мига, в който приемем, че кризата е отминала, а нито ние, нито светът, в който ще се върнем, ще бъде това, което сме познавали.
Помогнете си сами, за да се адаптирате адекватно към кризата.
Първата научна статия изучава психологическото влияние на карантината върху човешкото съзнание. Можете да прочетете цялата статия в оригинал ето тук. Разработката проследява различни историчеки сведения за карантина при епидемии и пандемии в опит да се акцентира върху добрите практики с цел намаляване на психологическите последици.
Ето какви са основните заключения, които авторите обобщават, че са ни нужни, за да се справим по-ефикасно с кризата:
- Имаме нужда от информация;
- Имаме нужда от комуникация;
- Имаме нужда от ресурси и запаси;
- Имаме нужда от кратковременна карантина;
- Имаме нужда от свободен избор за доброволна карантина;
- Имаме нужда от фокус върху алтруизма.
Какво означават тези заключения за нас днес?
Pixabay
Като първа мярка авторите на изследването сочат, че имаме нужда от достоверна информация. Не се наемам да очертавам рамките на “невярна” и “фалшива” информация, но моята препоръка е да се следват задължителните официални предписания и препоръки, а информацията да се черпи от официалните канали.
Независимо до колко сме съгласни, е добре да помним, че официалните разпореждания целят равенство и може да навредим и на себе си, и на близките си ако бъдем третирани като нарушители.
Изграждането на лични хипотези, прогнози и предварителни очаквания е начин да се опитваме да си връщаме усещането за контрол, но заради личната си неопитност и глобалната липса на достатъчно данни, е възможно да се претоварим и дори обезсърчим – вероятните изходи са твърде много. Има наистина много предложения за изход, но засега всички те са частични решения и не обхващат всички социални групи равноправно. И ако не ви се налага наистина да прогнозирате толкова дългосрочно, позволете си съзнанието ви да почива от темата “криза” всеки ден.
Не съществува съвършено страдание така, както не съществува съвършено решение.
Pixabay
Казано иначе, дори в състояние на криза имаме поводи да се усмихваме вскеи ден, както ще видите по-долу. Обобщението за останалите мерки е по посока на социалната свързаност и емоционалната подкрепа в опозиция на физическата дистанция.
Препоръките са да се чувстваме достатъчо запасени с нужните за физическото ни съществуване ресурси така, че субективно да усещаме, че домът ни наистина може да ни предпази. Комуникацията с близките, топлото общуване и грижата за околните е мощен начин да не губим мотивация и да понасяме по-добре трайното заседяване у дома и изолираните работни условия.
Фокус върху намаляване на конфликти и семейни кавги също не е излишен. Така създалата се ситуация е предпоставка за повече агресия у дома и на работното място, ескалиращи емоции и различни форми на саморазправа. Особено голям риск има от повишаване на семейното насилие – независимо дали говорим за физическо или форми на психическо такова. Токсичните отношения също могат да влошат общото ни усещане за справяне, затова е нужно да потъсим помощ във всеки момент, в който се почувстваме застрашени.
Ясното съзнание, че се грижим активно за някого – човек, социална група, организация и дори домашен любимец, позволява да предприемаме ментално и физически активни действия. Така усещаме, че проявяваме достатъчно контрол и не бездействаме. От друга страна, помага ни да осмислим точно колко контрол имаме наистина днес.
Pixabay
Според цитираното изследване, докато чувстваме, че спазването на карантината е с доброволен характер, е по-вероятно да успеем да удължаваме тази мярка дотогава, докато обществото ни приема, че е необходимо.
Повечето хора, дори и да не одобряват всички мерки, все пак се стремят да спазват дистанция и да се самоизолират доброволно. Всеки алтруистичен човек осъзнава, че не може да поеме отговорност да причини вреда другимо.
В заключение на това изследване, акцент се поставя върху ролята на алтруизма като инструмент за намаляване на психологическия дискомфорт. Посланието е, че хората, които се грижат осъзнато за децата, роднините и екипа си и включват в това осъзнаване и мярката “физическа дистанция”, ще имат много по-малки психологически и емоционални проблеми да се справят с кризата.
Алтруизмът е морална практика, това е дълбок и личен избор.
Никой не може да ни задължи да ни е грижа за другите, особено когато се чувстваме лично застрашени. Но изследванията са абсолютно категорични, че в условия на изолация и дистанция, хората, които чувстват морален призив да съхранят и себе си, и другите, спазвайки разделението, плащат най-малка цена в психологически и емоционален план. Нещо повече, след края на кризата се възстановяват много по-бързо и се адаптират по-качествено към промените, защото не усещат дълготрайни негативни ефекти и емоционални травми вследстие принудителната изолация.
Pixabay
Справяме ли се ефективно и имаме ли нужда от промяна?
Следващото изследване, чиито резултати ще цитирам, е проведено от колегите ми в Софийски Университет буквално преди дни. Можете да разгледате детайлно резултатите ето тук. Целта на изследването е да проследи субективните реакции и оценки на общо 1504 души в създалата се ситуация.
Ще обобщя и коментирам най-общите тенденции, за да помогна да се ориентирате кой как се справя и кои са удачните практики, кои са рисковите групи и как да си помогнем. Данните свидетелстват, че хората наистина са склонни да търсят информация от официалните национални и международни източници, което помага субективно да усещаме, че разполагаме с достоверна и навременна информация. Както виждате, социалните мрежи също се приемат за източник на достоверна информация. Използвайте отново алтруистичния подход и си задавайте въпроса –
ако споделя тази информация – повече ще помогна или ще навредя на близките си?
Опирайки се на собствения си морал и с фокус върху грижата за близките е много по-вероятно да проявявате повече внимание какво и как споделяте лично вие в профилите си, помагайки по този начин да се филтрира по-голямата част от общественото информационно пространство.
Ще ви споделя и личната си тактика за тази цел – “ако не мога да кажа нищо мило, запазвам мълчание”. Целта не е да игнорираме проблема, а да позволяваме на умовете си да се отпускат.
Pixabay
Изливането на гняв, несигурност и разочарование може да ви помага субективно да се почувствате по-добре, но има и обратна страна. Превръщайки се в част от проблема за повишаването на общата тревожност, а не от решението за намаляване на субективния обществен стрес, много хора се изолират от нас и ни избягват като “натоварващи”.
Желателно е да не изливаме безсилието и фрустрацията върху близките и децата си и те да не стават свидетел на менталния ни упадък.
Разговорът в защитена среда е много по-продуктивен, тъй като гневът е реакция на страха.
По отношение на алтруистичните прояви се наблюдава тенденция личностите наистина да проявяват загриженост най-вече за високорисковите групи и своите близки. Впечатление прави и тенденцията да оценяваме причините за създалата се криза като форма на нечия умишлена намеса с различни цели и мотиви. Това свидетелства, че не малка част от хората все още търсят “врага” извън очевидния, в стремежа да намерят някой, който да поеме отговорност за тази огромна несправедливост и нарастваща заплаха за близките ни.
Усещането за справяне със задачите у дома и грижата за близките свидетлства, че хората, чиито фокус е върху алтруизма, понасят по-леко ограниченията и нарасналите си битови ангажименти около деца, възрастни роднини и партньори. Тук статистиката се криви по пол, тъй като участие за взели предимно жени, а в нашата култура грижата за дома лежи основно върху плещите на дамите. Затова не е и учудващо, че толкова много жени усещат, че държат нещата под контрол, не са прекомерно стресирани, занимават се с грижа за нуждаещите се и дори намират положителни и химористични реакции.
Pixabay
Не е учудващо, че жените изразяват по-открито негативните си емоции, както и фактът, че се справят със ситуацията през тъга. За дамите е по-характерно и това, че се опитват да споделят по-открито психичните си преживявания в сравнение с мъжете.
За мъжете от нашата култура е характерно да скриват вътрешните си преживявания и е допустимо да демонстрират гняв. Прието е да проявяват повече хумор и шеги, като по този начин канализират безсилието и дискомфорта си.
Натискът върху мъжете да скриват емоциите и мислите си води до неефективно справяне, което обаче често остава скрито от най-близките. По-нетипичните за мъжете от нашата култура завишени ангажименти към дома също е по-вероятно да доведят до по-голяма социална дистанция и самоизолация в дома, до повишаване на гнева и фрустрацията. За семействата, в които ролите са разпределени по-стереотипно и дори патриархално, днешната ситуация е особено предизвикателна.
Друга интересна тенденция е по-младите хора да имат най-малко усещане за контрол и най-високи възприятия за заплаха. Това може да се интепретира в посока, че по-младите хора не усещат, че могат да влияят на ситуацията и респективно се усещат изложени на повече рискове от негативни последици. Хората на възраст до 50 години разчитат най-малко на емоционална подкрепа от другите, съсредоточавайки силите в себе си. Не е учудващо, че младите хора най-силно демонстрират негативни емоции като гняв, раздразнение и възмущение. Емоционалните последици от кризата са предимно в посока повишено преживяване на тъга, тревожност, страх, паника, песимизъм и безпомощност.
Pixabay
От друга страна, по-зрелите и опитни хора са по-спокойни, макар реално те да бъдат поставяни в най-рисковите от преки здравни последици групи. Те са по-рискови и по отношение на икономическите последици поради факта, че у нас има и много работещи и отглеждащи внуците си пенсионери. Пак те попадат в рисковите кризисни мерки поради невъзможност след кризата да си набавя сами доходи и ще разчитат на по-младото население да ги издържа след изчерпване на резерва и личните им спестявания.
Въпреки това, хората над 50 години демонстрират повече усещане за контрол, повече свързаност и усещане за принадлежност. Използват по-активно социалните мрежи с цел емоционална подкрепа и справяне с кризата. Справят се със ситуацията с повече приемане, хумор, забавление и фокус върху положителнни преживявания.
Може би имаме нужда да се вслушваме в мъдростта на по-зрелите си близки?
Интерес представлява и фактът, че колкото по-образован и информиран е човек, толкова по-критично наблюдава ситуацията и оценява по-негативно последиците от изолацията. Тенденцията е образованите индивиди да проявяват форми на цинизъм, а цинизмът деперсонализира, дехуманизира и откъсва отделния човек от обществото. Нормално е експертите ни да търсят решения, но може би резултатите, че това е групата с най-трудно приемане на социалните ограничения и най-малко осъзнато търсене на забавление, обясняват донякъде тенденциите да се търсят решения в посока “групиране” и сегментиране на обществото ни.
Фактът, че образованите хора доброволно се изолират от социални интеракции и активно избягват забавляние, свидетелства, че стремежът е разумът да надделява над емоцията и не намират нищо забавно в създалата се ситуация. Но животът не е само черен или бял, нали?
Pixabay
Личната ми препоръка е рационализацията да не се заменя с човешките потребности от емпатия, хумор и свързаност.
Нещо повече, високите прояви на хумор са ефективен начин интелекът да работи без да губим връзка с другите –
нали е нужно да има кой да чуе шегата ни и да се засмее?
Младите хора ще платят по-висока психологическа цена ако не усвоят зрели механизми за справяне и не намират утеха в усещането си за свързаност.
Друг аргумент в посока да бъдем алтруисти е фактът, че семейните хора у нас усещат, че имат по-добър контрол и се справят по-качествено с кризата чрез грижата за децата и близките си. Не е учудващо, че потъването в по-битови занимания помага дните да минават по-забързано, някак с повече осъзнатост и повече транзакции –
аз правя нещо, от което нужда имаш ти, следователно има смисъл от мен и труда ми.
Pixabay
Хората, които разчитат на разширеното си семейство за социална подкрепа, вероятно ще се нуждаят от повече активно действие, споделяне и свързване, за да изпитат емоционална подкрепа и споделени чувства.
У дома си говорим и без думи, познаваме си лицата, мимиките и жестовете и това стига, за да получим емоционалната подкрепа, от която се нуждаем. Онези, които не са семейни, следва сами да бъдат активни в посока търсене на емоционална свързаност.
Общите приказки и шегите не заместват нуждата от дълбок емоционален контакт и емпатично съпреживяване.
Ангажирането с някаква кауза и помощ на застрашени и рискови групи също е начин да си върнем усещането за контрол и справяне. В условията на изолация, хората, които имат непосредствени ангажименти и грижи към семейството си, не успяват да бъдат по-социално активни чрез грижа за въшни за дома индивиди. Вярно е и, че на фона на общата социална обърканост, наше лично задължение е да се погрижим първо за своето семейство така, че да не се налага другите хора да го правят вместо нас. Те трябва да могат да се погрижат за несемейните или рисковите индивиди и да откликват на обществените нужди.
Хората в големите градове наистина разчитат повече на здравия си разум, за да оцелеят. В някаква степен намираме по-малко поводи за положителни емоции, затворени между тесните 4 стени на жилищата и офисите ни. Липсата на открити и дворни пространства ограничава възможностите ни за емоционално насищане и субективна свобода. Факт е и, че ограничената свобода на придвижване в градовете, води до по-голямо усещане за заплаха поради намалени възможности за спазване на физическата дистанция. Наистина се налага да останем у дома ако не искаме да носим отговорност за чуждо страдание.
Pixabay
Хората, които контролират възприятията си, запазват усещането за щастие и радост от живота
В тази ситуация вътрешният конфликт е между възприятие за действие или бездействие. Дефинирам като проблем фактът, че повечето хора разглеждат принудителната изолация като форма на бездействие. Обективно винаги има начин да нарушаваме забраните, тъй като те не са безусловни и подлежат на тълкувания.
Немалко хора продължават да следват буквално разпоредбите не защото ги харесват или приемат безкритично, а защото ги разглеждат като форма на лично действие и споделено поемане на индивидуална отговорност.
Мотивите са алтруистични, възприятята са за форма на личен избор и контрол.
Почти всички изследвания за връзката между субективните възприятия за контрол и тревожността извеждат една и съща тенденция – хората, които намират начин да чувстват, че контролират някаква част от изборите си, са онези, които преживяват по-малко тревожност, повече положителни емоции и по-малко общо състояние на стрес.
Pixabay
Често забравяме причините, поради които си струва да бъдем свободни, щастливи и независими и съм убедена, че по-възрастните хора имат на какво да ни научат в тази посока. По-голямата част от възрастното население у нас е преживявало глад и недоимък. Включете и последиците от природни или случайни бедствия като пожари, земетресения, наводнения и болести и ще осмислите, че “злото” в света ни винаги е съществувало и несправедливости винаго е имало.
Цивилизацията обаче се стреми да гарантира правото на равенство на всеки от нас. И независимо до колко е успешен сегашният опит, по-важното е как възприемаме своя избор за справяне – като “Аз” и заплаха за личната ни свобода от “тях”, “другите” или като алтруистичен избор в посока “ние” и “заедно”.
Мъдростта за живеене идва с опита ни
Хората, които се радват на деца, внуци и правнуци, свеждат причините, поради които си струва да се усмихне човек, до няколко прости неща:
- имаме покрив над главата си;
- ние и близките ни сме относително здрави;
- нахранени и облечени сме;
- умеем да четем и имаме Интернет;
- можем да си сготвим и да поиграем;
- има на кого да се обадим;
- има кой да ни ядосва;
- има кой да ни чуе и познава всяка бръчка на лицето ни;
- има кой да ни държи ръката;
- имаме в какво да вярваме;
- имаме какво да губим.
Pixabay
Ние можем да изберем дали и до колко този кратък списък да ни бъде утеха. Всички се страхуваме от очакваната икономическа криза, но можем да изберем страхът да не доминира ежедневието ни и да не разрушава връките помежду ни.
Всяка форма на опозиция “ние” срещу “те” е сигнал, че обществото ни се разпада и културните ни ценности се изместват в нецивилизовани коловози.
Не е малка утеха да знаем, че евентуално всички ще бъдем засегнати и ще трябва отново заедно да си помогнем да се справим с икономическите и социалните последици. Ако нещо се случи с нас, ще се наложи да разчитаме на другите да се погрижат за дома, близките и децата ни, нали?
За да успеем отново заедно, е нужно да съхраним ценността на това “заедно” в културата и обществото си.
Ето какво можете да направите за своя вътрешен свят така, че да се справяте ефективно психически и емоционално с продължаващата доброволна самоизолация през призмата на алтруизма:
- Грижете се активно за себе си и близките си;
- Вярвайте в своите алтруистични нагласи и мотиви;
- Стремете се да споделяте повече позитивни емоции и избягвайте токсичните разговори;
- Не се съмнявайте в изборите си;
- Търсене решение, което дава равен шанс на всички около вас, дори да не е справедливо за всички;
- Избягвайте да се учвствате застрашени, за да намалите гнева си;
- Давайте коридор в себе си за негативни емоции и мрачни мисли;
- Фокусирайте се върху нещата, които можете да правите свободно и по-малко – върху преките ограничения;
- Разглеждайте нещата като личен избор, а не като наложена забрана;
- Повтаряйте си какво имате у дома и за какво благодарите всеки ден.
Pixabay
Съзнателното оттегляне от близост и общуване и гневът са личен избор, който води до това да преживяваме значително по-стресиращо и негативно самата криза. Нещо повече, очакваме с повече тревожност и несигурност бъдещето си, чувстваме се безсилни, изоставни и застрашени и отделени от другите.
“Ние” става “те” и от общество се превръщаме в сбор от врагове и жертви.
Когато разглеждаме грижата за себе си и другите като основна ценност, нещата стават по-лесни и за нас, и за околните.
Алтруизмът ни подтиква да търсим информация от другите как се чувстват, как се справят и от какво имат нужда.
Изместваме фокуса от себе си върху потребостите на другите. Чувствайте се свободни да избирате как да се справите със създалата се ситуация и премествайте фокуса си винаги, когато имате възможност и ресурси. А когато губите почва под краката си, като всеки жив човек, осмелете се да поговорите и да потърсите помощ – винаги има кой да ви изслуша, утеши и прегърне – дори само виртуално.
Предизвикателството на психолога
Разглеждайки тенденциите си мисля, че младите хора у нас имат нужда да се научат да се справят като връщат ценността на човешкия живот изобщо, а не само своя и този на своите близки, в центъра и смисъла на всичко. Отправям ви голямо предизвикателство, с което се надявам да ви помогна да виждате с очите си онова, което по-възрастното ни население знае и вижда:
Избройте всички негативни последици, които очаквате да ви засегнат пряко или косвено. За всяка отрицателна последица напишете 3 положителни неща, които се случват в момента или очаквате да ви се случат.
Уверявам ви, че дори списъкът с кризисни очаквания да ви се струва безкраен, този с положителните ще бъде в пъти по-осмислящ и изпълващ с усещане за благодарност. В предишната статия ви разказах какво можете да направите, за да се почувствате добре в кожата си у дома, дочетете тук. Днес апелът ми е да съхраните човечността си чрез активна и осъзната потребност от грижа за себе си и другите и благодарност. Съсредоточавайки се върху непосредствените задачи пред себе си и смисъла да бъдете полезни там, където днес, тук и сега, имат нужда от вас, е най-лесният и осмислящ начин да преживеете идващите дни.
Усмихнете се на близките си. Светът ни се променя, променяйте се свободно и вие!
Променяйте се, Адаптирайте. Еволюирайте.
Най-важният ресурс за своя успех си ТИ!
