Кризите през последните няколко години ни завъртяха по начин, по който осъзнахме как живеем, кои сме и какво правим или НЕ правим ефективно в личен и професионален план. Много бизнеси се опитват да излязат навън с “главата напред”, което в моя контекст означава, че промяната започва от съзнанието на предприемачите и управляващите мениджъри, че имаме нужда от нова организация на дейност с фокус човешката страна на бизнеса .
Все повече лидери намират отговори на въпросите си в бизнес психологията и вярвам, че това измерение на мислене за бизнеса – от човека към човека – ще съхранява и занапред нашите иновативност, креативност и продуктивност. Посягането към психологически инструменти за по-дълбинна работа от страна на неспециалисти обаче крие сериозни рискове, за които искам днес да си поговорим с цел превенция.
Прилагат се масово инструменти за дълбинен анализ от неспециалисти, които се обучават да работят с по-повърхностни аспекти от човешкия живот, поради което все повече клиенти страдат от непрофесионално отношение и инвазивни интервенции. Травма, нанесена докато човек се възстановява от травма, може да бъде доста болезнено и деформиращо преживяване.
Не съдя никого за изборите, които прави, но за експертите е дискомфортно да виждат повсеместното “ровене” в сложни и дълбинни процеси без адекватна подготовка. Знаеш ли какво ще причиниш с действията си? Ако нямаш идея – не е добре да пипаш. Всичко е тук с причина и ни служи с някаква цел и ако не знаете каква – попитайте преди да променяте. Ако и вие прилагате в практиката си на консултант или треньор инструменти, които не познавате в дълбочина, се надявам тази статия да ви замисли. Защото в края на деня всички оставаме насаме със себе си, знаейки на кого какво сме причинили, в преследване на лични цели.
В моята професия основният етичен наратив е: “Не вреди!”. Тази статия е с информативен характер и е в помощ на всички, които искат да се ориентират в “голямата картина” и да проследят мрачната страна на инструментите за личностно развитие. Бизнес психологията не е джънк храна за душата и тук няма да намерите рецепти, тайни, фокуси и трикове как да произвеждате още и още, когато на тялото и на душата ви им трябва всъщност по-малко и от по-качественото, което животът ви може и най-вероятно се опитва да ви даде.
Не нормализирайте свръхусилията, свръханализа и свръхнапрежението, защото това е формулата за един-единствен “успех” – бърнаут, но вече НЕ като медиен тренд, а като дълбоко и лично преживяване на загуба на духовен смисъл, екзистенциална пустота, нежелание за живеене и отказ от всякакъв тип дейност – физическа, емоционално-социална, ментална и най-вече – духовна. И не, от там също не се връщаме с едно ритрийтче, малко медитация и повече зеленчуци. Не търсете бързи, евтини и лесни решения, освен ако не сте сигурни, че са точните инструменти в правилния момент от квалифицирания експерт. Пътят назад започва с една-единствена мисъл: Не, това НЕ Е нормално и аз разбирам с колко висока цена идва този избор на свобода. Горете, създавайте и творете креативно и иновативно, преобръщайте света и покорявайте мечтите си, но НЕ прегаряйте!
Искрено вярвам, че ако всеки експерт е готов да отстоява публично и с името си позициите, инструментите и методите си, ако методологията му е открита и прозрачна по смисъла на ясно е “какво, защо и как” и ако се извинява за злините, които неволно някога на някого ще причини, светът на приложните науки ще бъде много по-малко поза и значително повече поЛза. Всички статии в Juls’Psychology са теоретико-емпирично издържани и повечето психолози веднага разбират кои теории и модели съм заложила, а аз и го обяснявам (макар и с по-прости думи), както и обучавам кои са мрачните страни и ограниченията на всеки подход.
Вярвам, че намеренията на повечето консултанти са по-скоро искрени в желанието да помогнат, затова се надявам да бъдем щадящи към душите си и истините, с които ще трябва да живеем. А ако сте потребител на услуги в сферата на личностното развитие, тази статия може да се превърне в начин за лична превенция и защита от злоупотреби с доверието, кризите и личността ви ( и да, времето и парите ви също!). Отделете си 15 минути и помислете дали решенията, които давате или получавате, наистина работят за вас и хората около вас!
Не всичко е въпрос на дълбочина
Всеки практик в моето поле знае, че не всяка трудност в живота на човек изисква работа в дълбочина. Така около 60%-70% от клиентелата на експертите “намества” затрудненията си в рамките на 1 до 3 работни срещи, когато личността функционира в нормални граници. За някои аспекти може да трябва малко повече време, например между 5 и 10 срещи. Има и хора, които в години търсят подкрепа по различни поводи, но това е тема на друг разгвор и тук определено насърчавам работа само с доказани експерти в областта и школата си.
Тъй като “път време няма”, днес не планирам да навлизам в темата за работните ни протоколи и защо времето за работа така варира. Но тази тема има отношение към днешния въпрос – колко дълбоко трябва да навлизаме в себе си, за да решаваме важните си въпроси? Знам, че много консултанти се изкушават и посягат към свободните материали в блога ми, както и към инструментите, които пускам свободно, което е и целта и една от задачите на платформата Juls’Psychology.com – да се споделя и обменя знание и опит свободно между хората в различни професии. Знам, че някои хора попрефасонират малко и замазват “вдъхновението” си, като го пробутват за лична методология, което пак е доста ОК по смисъла на “бъди полезен”, стига да има все пак някаква добавена стойност и експертен ъгъл и определена етика.
При мен обаче се връщат клиенти, които разпознават в този сайт първоисточника на “вдъхновението” и искат помощ да изплуват от блатото, в което моята работа ги е натикала поради липса на етика, разбиране и познание от страна на токсичния консултант.
Тук искам да благодаря на всички етични колеги, коучове, треньори, обучители и лидери, които дръзват вече 8 години да поемат лична отговорност и които се връщат към мен винаги, когато почувстват, че техните клиенти имат нужда от подкрепа при работа с моите авторски иснтрументи! Заедно сме мека сила!
С цел избягване на конфликти и недоразумения, нека отбележа, че психолозите и психотерапевтите биват обучавани над 10 години за дълбинна работа и контекстуално решаване на проблеми в тази област неслучайно. Знам, че със самото си присъствие онлайн създавам проблеми, а не само решавам такива, така че приемете този материал и като опит да поема лична отговорност, като ви обуча да мислите критично на много нива.
Всички хора са задвижвани от определени принципи, присъщи ни като биологичен вид
Защо нормалните хора имат “ненормални” проблеми? Контекстът, в който изпитваме трудности, влияе толкова силно върху нас, че може да промени обичайните ни стратегии за справяне и да засегне възприятията ни така, че да се усетим неуместни и дори счупени. Реалността ни се криви и губим усещането си за “нормалност”. Понякога е лесно да засечем тази абнормалност в отношенията си с хора или аспекти от живота си. Понякога нещата опират до вътрешните ни конфликти, противоречия, борби и кризи, залегнали дълбоко в личността ни и попадат в полето на неосъзнаваното.
Изплуването от дълбините, през осмисляне, приемане и осъзнаване, може да доведе до трудни емоции и свръханализ, с които ние като експерти сме обучени да се справяме по-ефективно, но хората без опит като че ли по-трудно постигат на собствен ход . За клиента това носи усещане за връщане на контрола и повече лекота, за прогрес и осмисляне на личната история, ако се прави компетентно и етично.
Какво става обаче, когато “правилен” инструмент попадне в “неправилни” ръце?
Когато в процеса на работа се внасят инструменти и техники, които не са релевантни на самия повърхностен въпрос, който ще се решава, но пък e част от нечий маркетинг (“собствен” и уникален метод, “взаимстван” от психологията), рискът за нанасяне на вреда е огромен. Да не говорим за етичната страна на въпроса “Имаме ли право да навлизаме в нечий свят само защото можем и знаем как?”. Никой експерт НЕ провокира дълбинни осъзнавания, за които клиентът в една или друга степен НЕ Е готов, чрез инвазивна интервенция, само защото експертът си мисли, че знае къде е проблемът. Това е фундамент в професионалната ни етика: психологията не полива с лейка хората; за да има интервенция, следва да има осъзнаване и “болка” за лекуване.
Едно е сигурно,
психолозите не оказват насилите върху клиентите си да решават въпроси, за които клиентът няма осъзнаване, че са част от по-голямата му трудност, дори когато ги виждат и могат да ги дефинират като задача за решаване.
Мненията и готовите решения ни убиват
Методологиите, предназначени за дълбинна работа, са различни от тези, които помагат на човек да рационализира и анализира мисленето си по даден по-практичен въпрос. В такива моменти гъвкави и насочващи мисленето инструменти са много подходящи и щадящи, тъй като хората наистина имат нужда от външна подкрепа и малко повече структуриране на мисленето. Знаете, че InnovaCeption например е точно такъв подход за индивидуална работа, както пък Автопойезис 4.0 решава задачи при екипи и организации. И двата подхода балансират именно между по-дълбинни и по-повърхностни задачи и аспекти, само контекстът е различен ( и да, това не е никак пренебрежим факт и диктува курса на интервенция и анализ). Когато можем да сърфираме, образно казано, по даден казус, не дълбаем излишно и обратно – ако трябва копаене навътре, не увиваме в целофанче и не добавяме щипка магически прах.
Има теми, които касаят центъра на личността, ядрото ни, около което в годините структурираме представите за себе си и света си. Психолозите и терапевтите използват инструментите си в структуриран модел (методология) неслучайно. Ние разбираме на принципно ниво откъде е най-добре да подходим към даден клиент, в зависимост от спецификата на личността, историята му и контекста. Знаем и кой инструмент какви недостатъци има, какви “дупки” ще отвори и какъв катарзис би могло се излее в съзнанието на променящия се човек. Знаем дали ефектите на инструмента са в посока свръханализ, дали могат да доведат до поведенчески блокажи или до емоционално претоварване.
Клиентът има нужда от време и сигурност, за да трупа опит със собствената си личнот.
Затова и инструментите се подават с някаква вътрешна логика: целта е да комепнсираме и надграждаме процес, за да може клиентът ни да усеща, че овладява всички нива на решения и в резултат постига повече яснота, фокус и чувство на компетентност.
Хубаво е да знаеш, че си помогнал на човек да започне да осъзнава, някак ласкае Его-то. А грижа ли те е за болката, която ще изпита този вече страдащ човек от осъзнаването? Знаеш ли как да спреш цунамито от безкрайни нерешени въпроси и вълните от трудни емоции, с които всяко осъзнаване, на всяко ниво, неминуемо ще пристигат? Или това е без значение, след като твоята задача е “да му дадеш акъл” и да му продадеш формулата си, за щастие, успех и пари например? Риторичен въпрос е и съм непримирима, както вече знаете за 8 години, към техниките и фокусите, с които е залят пазара ни за личностно и професионално развитие.
Та, питането ми в тази посока е:
Какво правят необучените неспециалисти с цялото това осъзнаване, което отключват с методологиите на психолозите в душата на нуждаещите се клиенти?
За мрачната страна на осъзнаването и духовните търсения
Духовните търсения по линия на личен смисъл, полза и ценност са изключително интимен път. Светло ни е, когато усещаме, че ние сами избираме как да го извървим този път. Без суета, без клишета, без излишни и напразни обещания. Казват, че в себе си следва да влизаш като в храм – смирен и с оголена от суета, перфекционизъм и самокритика душа.
Мрачната страна на тези наши нужди е, че ни поставят в една изключително уязвима позиция. И когато ти обещават лесен начин, в приятна обстановка, говорят ти със сладки думи и надежда, дори най-критичните сред нас започват да бленуват. Хората обаче не винаги харесват идеята, че вътрешният мир НЕ идва, когато избягаш от нещата, които не харесваш и когато премахнеш онова, което НЕ искаш в себе си. Не идва и ако се фиксираш с маниакална позитивност в някакъв обещан от някого резултат (духовност, достатъчност, мир, покой, щастие, удовлетворение…).
Това са състояния, които всеки постига тихо, сам, в себе си, след като е избрал от какво да се откаже, за да получи тях.
Можеш да получиш просветление и идеи, техники и практики от друг човек, но не можеш да преживееш през чужда история личното си духовно и осмислящо израстване. Колкото и форми на обединени търсения да посетите, от там ще си тръгнете най-вече с усещането, че не сте сами по пътя си, вероятно ще имате повече идеи и повече информация.
Но това не познание, не е опит. Опитът се изгражда с време, усилия, учене за себе си през себе си и най-вече – с избори: да правиш, мислиш и преживяваш нещата по друг начин, бидейки себе си, а не като бягаш от личността си в търсене на своя изкривена и идеализирана “по-по-най-версия”. Хората, които намират духовност по-рядко говорят за нея, защото се фокусират да вливат смисъла си в другите и да бъдат полезни. Както казах, това е интимен път и рядко някой изпитва нужда да крещи в какво е намерил утеха и каква е искрата в душата му.
Има аспекти на тези търсения, като усещането за (само)достатъчност, за липси, за зловреден перфекционизъм и самоизяждаща критика, които човек няма как да изработи по друг начин, освен на дълбинно ниво, в защитен диалог със себе си. Тези състояния са се сформирали толкова рано, че са станали ключови за личността и възприятията. И душата няма как да не преболедува осъзнаването на травмите, липсите и несъвършенствата. Психолозите са един от надеждните инструменти да не се доразпокъсаме в процеса на търсене и осъзнаване, разчекнати между илюзии, магически реализъм, надежди и суровата ни действителност ( а тя винаги ни настига).
Не можем да обещаем, че всеки ще се събере. Има хора, които бродят с години, заклещени в тези трудни състояния, без да знаят как да излязат от такова отношение със себе си. Казват, че ако познаеш мислите си и подредиш ума си, ще подредиш и живота си! Не решаваш един въпрос обаче като повдигаш редица други, без да си наясно, че това ще се случи, както и без да имаш начините да намалиш стреса от самото осъзнаване. Не, ние експертите НЕ знаем какво точно ще се случи, но имаме фокус и очакване, затова гледаме и слушаме другия, а не разчитаме само на опита и решенията в нас.
Най-често решенията за себе си ги намира самият клиент, тихо и вътре в себе си.
Експертите са запознати принципно от какво още евентуално би имал нужда човекът, за да продължи, СЛЕД като започне да осъзнава нещо. Ние насочваме към възможни избори и решения чрез самия процес, като помагаме клиентът да види сам/а системата, решенията, изборите и себе си. Не си служим с готови изречения и не вербализираме дори очевидни решения – нямаме морално право, защото сме мълчаливи огледала, а не съдници кое е правилно и кое – грешно.
Психичните практики с цел интервенция и превенция не дават готови решения, нито мнения и становища. Задача на клиента е да реши своя пъзел, а ние водим процеса по начин, по който да виждаме кога настъпва нова криза и кога вървим в посока разрешаване на кризата. За съжаление, много консултиращи се опитват да дават готови решения и заучени отговори, за да успокоят своите клиенти, а не винаги решението е през успокояване на нещата. Понякога личният път минава именно през трудните емоции и болезнените осъзнавания и те са нормалният начин за справяне. Избягването на трудните чувства и свръханализът имат тежки последици за личността, дългосрочни, а най-очевидните са, че клиентите се парализират и буквално не правят нищо за активна промяна. По-невидимият е загубата на личен духовен смисъл, екзистенциална пустота и липса на лична компетентност.
При дълбинната работа няма начин да няма стрес, безсилие и безпомощност в някаква степен и на някакъв етап. Така са устроени умовете и телата ни.
Осъзнаването едновременно ти дава и ти отнема мощ.
Спасяваш чие Его – своето или на клиента си?
Работя с толкова много хора, които се възстановяват от насложени чужди убеждения как следва да развият живота и личността си, защото според токсичните им консултанти “другите така го правят и успяват”. Някак не става ясно с какво някой е по-различен и защо при него “тайната” не е сработила и липсва обещания “успех”. Може би нещо на клиента не му е наред наистина? Може би е счупен и му трябва поправяне? Ето с такива мисли и дисфункционални убеждения ме намират хората, с които работим заедно. Продали са им надежда за щастие, платили са с парченце от душата си.
Питат ме дали са нормални.
Чувтсват се глупави и некомпетентни, че са били подведени и манипулирани, дори откровено лъгани. Съвременната индустрия за личностно израстване е гротеска в по-голямата си степен по смисъла на етичното и свободната воля. Наслагва убеждението, че е достатъчно просто да направиш 1-2 неща, за да промениш нещо в тялото, психиката, личността и бизнеса си, еднократно и това ще ти даде дългосрочни решения и то за цял живот. Стигат ти един-два курса, за да решиш всичките си проблеми във всичките си сфери. Нужни са 1-2 “тайни рецепти” за щастие и успех, проработили при десетки други, за да се почувстваш нормален, успял и заслужаващ уважение и харесване човек.
Вероятно, докато четете тези редове, и вие се усмихвате иронично, защото осъзнавате колко нереалистично и налудничаво звучи всичко това. И се замислете само за миг – това е една цяла, огромна индустрия, която обяснява какви са нещата от живота и как ако следваме “правилата”, “формулата” и “тайната”, ще стигнем до своя щастлив край, точно както десетки други преди нас. Дали?
Принципно, това би могло да е така, при определени външни и вътрешни условия и с доза късмет. Дали всички винаги изпълняваме тези условия, за да работят очаквано иначе простите принципи, еднакво успешно за всички ни, непрекъснато, завинаги? Ето до какво води генерализиращото мислене – до недостижим идеал и маниакална илюзия за контрол на резултата. Само че хората не са набор от общи принципи, а от субективни възприятия за реалността и ние нямаме реален контрол върху резултатите, а само ограничено влияние да фасилитираме процесите.
Ние сме прекалено сложна, ограничена и органична система, за да поддържаме реда и хармонията в себе си само с помощта на шепа инструменти; имаме нужда от лична и персонализирана система, която да пасва на нашия свят, тяло и личност.
Защо да не купуваме “готови” решения, а да си забъркаме сами свои отговори?
Не е нужно да рушиш себе си, за да чупиш табута и да бориш стереотипи по пътя към развитието си. Мисля си, че повечето етични експерти ще ви кажат, че онова, в което вярваме днес, може да не е решението на нашето “утре”. Токсичните консултанти по личностно и кариерно развитие обаче масово пренебрегват значимостта на този факт, обяснявайки, че ако следваме дословно стъпки в процес, който най-вероятно и те не разбират в дълбочина, нито осмислят дълбинните му отражения и негативние последици върху вашата изстрадала личност, ще стигнете там, където те обещават. На финала ви чакат онези непреходни човешки ценности, към които всички се стремим и за които никой никога не е намерил универсална панацея – щастие, любов, харесване, приемане, удовлетворение, слава, радост и т.н.
Казвам ли, че не е добре да четете, да учите и да се развивате? Не, разбира се!
Моля ви да бъдете по-критични, когато консумирате нечие съдържание и да се борите срещу идеята, че отсрещната страна ви познава и знае как да ви реши проблемите.
Типичен пример е в моята практика хората да идват с надеждата да им помогна да си върнат радостта, смисъла и любовта към себе си, тялото, дейността, околните и професията си. Много се чувстват разочаровани, че не съм като другите магьосници на пазара, но с малко време и разговор разбират, че може би в моя подход има и доза логика и смисъл.
Няма как да обещая това, което някой очаква, нито пък давам надежда, че ще се случи нещо конкретно. Но мога да вярвам истински в човека, силата и вярата му, докато му помагам да прескача през малките камъни в реката на живота си, в търсене какво му пречи или не му достига да стигне там, където иска. Понякога промяната започва през възприятията и работата навлиза навътре, в човека, в коренчето му, а понякога сърфираме по повърхността през кариерни, социални и организационни въпроси например. В работата със специалисти ние научаваме да се самоутешаваме и намираме подкрепа и отговори първо в себе си.
Щом научиш ти кой си, променяш и разбиранията за себе си, света и трудностите си.
Какво става обаче, когато започнем да кривим интервенцията по посока на дълбинни аспекти, а не е нужно, или пък инициираме по-дълбинна работа, без да сме подготвени за катарзиса на човека срещу себе си, защото сме се вдъхновили да ползваме психологически инструменти, без да работим в мрежа с експерти, без супервизия и без нужната квалификация? Какво правим с цунамито от негативни преживявания със себе си, което залива телата, умовете и душите на променящия се човек отсреща?
За вредата от разединяването на мислите, емоциите и поведението на човека
Токсичните консултанти оказват натиск клиентите им да правят неща, които хората не чувстват и не мислят, че са правилни. Психолозите търсят причините, поради които хората възприемат така нещата БЕЗ да оказват натиск за правене.
Както споделих и по-горе, много токсични консултанти на пазара се фокусират върху най-видимите аспекти, свързани с началните етапи на дадена трансформация, а именно – продуктите от мисленето и яхват вълната на моментното осъзнаване и емоционално обнадеждаване. Нормално е първите промени да се виждат и усещат именно там, тъй като всяка промяна започва с форма на осъзнаване и мислене за промяна. Вдъхновяващ момент, докато не ни се натрупат тонове трудни емоции, нерешени въпроси и нова доза осъзнаване за липсващи начини, ресурси, познания, умения, инструменти, условия и личен опит за вземане на адекватно решение за промяна. Провал ли съм? Още един горчив въпрос, който достига до мен. Има ли универсална утеха за това питане?
Непрофесионалистите може и да ви помогнат да постигнете някакво ниво на осъзнаване, това е вярно и нужно по линията на собственото ви развитие, но е вероятно и да ви причинят повече страдание, защото вярват че контролират резултата от дейността си, а не забелязват какво в процеса се обърква, какво при вас не работи “по книга” ( и да, това Е правило, а не изключение в процеса). Нямат нужната подготовка да следят самия процес и вас в процеса. Нямат качествени методи да фасилитират процеса. Те просто се поддават на убеждението, че знаят какво правят и се стремят да ви прекарат като лодкар от единия бряг на реката до другия така, както си мислят, че могат, без да осмислят дали точно това ви е нужно тук и сега, както ще обясня по-долу. Измамна илюзия е това обаче, чиято цена плащате вие, с личността и същността си!
Щеше да е лесно и практично да ни се дават “бързи решения”, ако бяхме роботи, ако животът имаше познаваем и общовалиден смисъл, ред и логика, ако всички бяхме правени по калъп, ако емоциите не вземаха превес и ако наистина разбирахме причинно-следствените връзки, по които вселената вътре и извън нас работи. Тъй като, от човешка гледна точка, нищо от това не е общовалиден факт, на нас хората и занапред ще ни се налага да търсим отговори на вечните въпроси сами, а малкото помощ, която получаваме отвън, и занапред ще е само частично добро решение и то само краткосрочно – ако имаме късмет и ако положим усилия да го накараме това решение да работи за нас.
Чувате ли многото “ако”-та? Още един добър маркер за нивото на експертиза – опитните консултанти работят с вероятностни модели, а не с детерминизъм, както токсичните консултанти.
Няма как и на всички въпроси правилният отговор да е “прави”, понякога се искат още неща като “осмисли”,”приеми”, “преживей”, “чувствай”, “НЕ прави”, “промени”, “бягай” и “бъди”.
Всички тези неща описват състояния, с характерни чувства, мисли и типични реакции, които доминират етапа и задачата на коректния експерт е да ви влива от състояние в състояние нежно, с мека сила и гъвкави възприятия дали сте ОК и от какво още имате нужда.
Казах, ви, вие сте твърде сложна и многопластова система, за да може с 2-3 изречения и препоръки за действие да стигате винаги от точка А до точка Б по права линия. И ако виждате само къса и права отсечка, ако всичко е лесно, ясно и предсказуемо във всеки момент, то най-вероятно или вие не се развивате, или пътят пред вас не е вашият. Не бива да ви липсват криви, върхове и спадове, нормалните състояния варират от “леко” до “трудно” и обратно непрекъснато.
Всички пътища следва да водят към вашия личен Рим
Една от негативните последици, с които най-често ми се налага да се боря след неправилно и неетично водени консултации за личностно и професионално развитие, са когнитивните изкривявания, погрешните убеждения и личните предразъдъци на самия токсичен консултант, които са били натресени на клиента в процеса на т.нар. “трансформация”. Такава със сигурност има, не на всяка цена в желаната от клиента посока, за съжаление. Виждаме ги като откровено чужди и нелогични “тела” в съзнанието и душата на клиентите, които те за известен период са се опитвали да погълнат и да се насилят да правят така, както рецептата за успех на въпросния консултант е диктувала. Изглеждат като грозни кръпки върху вътрешната логика на личността. Оставят белези, когато премине дискомфорта.
Прави ми впечатление, че повечето консултанти, които не работят в тандем с психолози (да, много хора НЕ поемат рискове и ме наемат, за да НЕ навредят, ако стане твърде трудно и непродуктивно и за двете страни, но и за да си свършат работата по по-повърхностните задачи, за които всъщност са наети) са убедени, че действие 1 води до резултат 1, а действие 2 – до резултат 2. Това схематично следване на някакъв уж изпитан дизайн, е откровено погрешно и зловредно, защото се оказва натиск върху клиента да направи 1000 пъти едно и също нещо с обещанието, че това е достатъчното условие да се постигне очаквания резултат. А ние знаем, че интелектът не работи така – ако няколко пъти достигне до един и същи резултат, той се стреми да промени как решава въпроса.
И ако случайно финалът се окаже на неочаквано за консултанта място, отговорността е изцяло на клиента. В професионалната етика всеки практик, който се стреми да не вреди, споделя отговорността с клиента в процеса, а целта е обща: добруването на клиента. Така, когато знаем, че поради някаква причина ние не сме най-доброто решение, от което човекът има нужда тук и сега, просто го пренасочваме, за да получи адекватна грижа. Работим в мрежа, работим под супервизия и минаваме личен опит през определен период от време, за да си изправяме собствените огледала и да не кривим процесите си, до колкото това е възможно, а да запазим известно ниво на обективност. Говорим открито с какво не сме се справили и какво ни е затруднило, получаваме нови гледни точки и учим нови техники, инструменти и похвати. На нас добруването на клиента ни е по-важно от нараненото ни и уязвимо Его.
Изкуството да носиш отговорност
Хората са уникални творци на реалност, но самата физическа реалност не се влияе от волевия контрол на хората, до колкото ни е известно, макар да има спекулации по темата. Всеки опитен психолог научава, че дори действие 1 има милиарди изходи – защото колкото хора съществуват, толкова възможни реакции има, следователно толкова вариации на точка 1, в която се озоваваме.
И все пак, ние сме обучени да класифицираме тези реакции по определени характеристики и на база огромни масиви данни, трупани с десетилетия в областта, да помагаме на човек да остане в процеса, т.е. извършваме чрез инструментите си микро-корекции на възприятията БЕЗ да оказваме натиск или насилие да правим, мислим или чувстваме реалността по определен начин.
Човекът се учи да прави само неща, които възприема, чувства и мисли като правилен избор за себе си. Даваме на човека шанс да види фактите (на база научни данни) и да открие своя верен избор. Не коментираме личността, историите и случките по смисъла на клюкарстване и ненужно разпитване и не диктуваме очаквани решения.
Комуникацията се усеща като споделяне, слушане, виждане и чуване – още един начин да се ориентирате, че консултиращият НЕ Е вашият точен човек: дава решение преди да е чул цялата история така, че вие да се чувствате отразени адекватно.
Друга характерна черта на токсичния консултант, която виждам ясно след немърлива работа, е личностният отпечатък, който присъствието е оставило върху клиента. В процеса клиенът толкова малко е виждал и чувствал себе си и толкова много “чуждо” е абсорбирал, че е поразмил границите между себе си и другия и това го мъчи. Клиентът се е стремил да се хареса на консултанта си до степен, в която личните му нужди и възприятия някак са се претопили около чуждите очаквания и “истините” за личността му, които консултантът така любезно е върнал под формата на т.нар. “обратна връзка”.
За мен това си е чисто и просто авторово безсилие на самия консултант, който почти винаги, когато липсва очакван резултат и очевидна причина защо това се случва, започва да обяснява отсъстващия успех със самата личност на клиента. Етикетиране и допускания, ограничаващи съждения и понякога абсурдно неточни умозаключения за човека.
Тъжното е, че дори да изтласкаме и намалим впоследствие менталното значение на подобно влияние, емоционалните и преживелищните травми остават и ни подбутват неосъзнато понякога с години. С други думи, вместо да ти реши проблема, псевдо-магьосникът направо го задълбочава със собствената си некомпетентност, неразбиране и незнание, за които обаче е твърде малко наясно. Най-слабата аргументация е тази, която касае самата личност.
Забавното е, че личностната психология започва именно с разбирането колко уникален е твоят свят и че неминуемо твоят мироглед и опит не подлежат на универсална категоризация по смисъла на свободната ти воля. Казано по-просто, най-ествественото нещо е личността ти да криви и чупи процеса, затова и се искат чифт очи и уши, които да го нормализират обратно. Е, само с вдъхновение и кухи мотивационни фрази НЕ става дългосрочна трансформация в качествен план, макар това да има някаква подемна мощ и да вдъхва понякога кураж за старт.
Всеки може да бъде описван през някакви личностни типологии, но те НЕ изчерпват личността изцяло, защото ние сме свободни винаги да изберем нова своя същност и да направим нещо ново и различно.
Това “наместване” на процеса обаче става като задържаме вниманието и фокуса върху системата и отделните елементи, осигурявайки на човека пространство за осъзнаване. Коментираме и всички засегнати нива: през самоанализ на елементите, на самата система и на възможните минали и бъдещи избори. Фокусът е върху съзнанието и преживяването на клиента, който насочва процеса си на лична трансформация в защитена и безопасна среда, която пък ние като експерти създаваме. Няма фокуси, няма трикчета, няма тайни стъпки. Яснота, логика, последователност, форма на предсказуемост и познаваемост.
Клиентът сам избира къде да стигне, как да мине през даден етап и как да се справи с дадени състояния.
Ние само помагаме личността да не спира и НЕ убеждаваме коя е логичната следваща стъпка. Изобщо не подтикваме към действия, ако липсва изкристализирала готовност за действия. Нали помните, няма едно-единствено действие 1, което да ни доведе до резултат 1.
Ние не сме счупени, за да ни “поправят” с готови решения.
За да видиш нещата в нова светлина, имаш нужда от тих ум и балансирани телесни преживявания. Това обаче няма как да стане ако свръханализираме и сме пренатегнати отвътре. Ако дълго време прекараме в това състояние, наистина може да се усетим счупени, защото е по-вероятно да не успяваме да функционираме адекватно и продуктивно.
Представете си процеса на личностна трансформация обаче така: психолозите НЕ са монтьори, които поправят хората, защото хората НЕ са счупени, нито имат нужда от поправяне. Ние имаме нужда от подкрепа и разбиране, че понякога не можем или не знаем как да продължим, тъй като животът е сложен, обременяващ и несправедлив.
Понякога е твърде трудно да бъде толкова трудно и това е ОК.
Сякаш е по-лесно е да се справяме със своите несъвършенства тогава, когато сме щастливи, чувстваме се обичани, харесвани и приети. Но за съвремието ни на Запад тези мигове се превръщат в изключения – докато не положим усилия да спрем и не променим обичайното си “трудно” съществуване.
Кризите се усещат през форма на НЕ-Аз и отчуждаване от себе си. Парализирани сме от мисли и емоции, които не можем да подредим, а това претоварва мозъка ни и той отказва да взима решения. Без решение и без план за действие ние най-често НЕ действаме рационално. Замръзваме, бягаме или се борим импулсивно и инстинктивно. Човек започва да осъзнава, че неговото “превозно средство” (синергията между тяло, душа, ум, ценности, отношения, поведения, навици и прочие елементи на вътрешната му система) не работи за него, а сякаш съществува отделно и има собствена воля ( което в определен органичен смисъл е така). Загуба на контрол и личен смисъл, умора и изтощение. Безпътица.
При мен личността се учи как сама да променя и надгражда себе си, да изучава отделните си елементи, да се грижи за тях и сама да разбира кога нещо не е в ред. Време, усилия и опит със себе си.
Когато ядрената ни синергия “ум-душа-тяло” е нарушена, имаме нужда от информация, инструменти и подкрепа, за да създадем своята безотказна система. Имаме нужда от нова гледна точка, за да превъзмогнем зациклянето и застоя си. Ние сме система в системата (биология, химия, вериги от енергия, материя, психика и още какво ли не) и крехко съзнание, върху което всичко това се крепи.
Неправилното отношение към нас няма как да води до трайно подобряване, дори да усетим временно облекчение на трудните емоции. Да, споделянето на трудностите е важна първа крачка, но без правилните инструменти, не е възможно да прескочим сами ограниченията на съзнанията си (прочетете повече за това тук), нито да преодолеем тежестта на осъзнаването си.
Всеки инструмент на пазара може да доведе до осъзнаване, но преживяването на това осъзнаване става по-леко в присъствието на друг човек и е добре да сте убедени, че дугият разбира ролята и задачите си, както и че има опит в процеса. Поемете лична отговорност за добруването си и се доверявайте на интуицията си за етиката на човека срещу себе си.
Има ли “доживотна” работеща програма за трансформация?
Да, нарича се “учене през целия живот и гъвкава адаптация” и това е процес. И не, няма “готова” програма за личностно, бизнес или спортно развитие, която да надбяга собствените ни мисловни модели и ментални навици, незрелите ни механизми за справяне с трудни емоции и липсата на психическа устойчивост и да ни служи вярно завинаги. Няма и какво, освен нас самите, да ни предпази от тежката психологическа цена, с която липсата на етика на пазара за личностно развитие, идва в живота ни. Може импулсивно да се втурваме към някакво решение, но не е добре да го интегрираме без грам критичен (само)анализ.
Ако знаеш какво работи за теб по принцип на телесно, психическо и емоционално ниво, всяка програма ще започне да работи за теб за определен период от време. От друга страна, ако се опитваш да опростиш нещата по начин, който пренебрегва важен аспект от личността и живота ти, само за да паснеш на рамките на програмата си и ако следваш стъпките без саморефлексия, то неминуемо кризите ще се задълбочават и програмата ще спре да те движи напред. Ще започне да те тегли надолу.
Ако беше лесно човек да се сформира като личност, ако имаше “правилни” калъпи, то всички щяхме да се раждаме с придружаващи инструкции за употреба на личността си.
Уникалните ни възприятия идват с горчива страна – да сме неразбрани, самотни и отчуждени. Затова и осъзнаването на себе си извън шума на другите е важно и нужно, като силно препоръчвам да се случва в защитена, щадяща, топла, емпатична и алтруистична среда. И докато за някои аспекти на света ни не се очаква да ни заболи от истината, то за други, особено по темата “личност”, е по-вероятно страданието да ни залее като мътна вълна.
Всички усещаме липсите си и всички изпитваме трудни емоции с тях. Знам, че отнема време, усилия и опит да се научим да съжителстваме с тях без злобна самокритика. Шокът от едно осъзнаване може да бъде толкова голям и дълбинен, че да ни отнеме години да се възстановим дори с професионална подкрепа. Никой никога не е застрахован и затова се радвам, че сте стигнали дотук в този материал, който е форма на превенция през овластяване и знание.
Изберете свободата да бъдете уязвими, да грешите, да не знаете, да сте тревожни и уплашени и вярвайте, че това е нормално състояние, което ви служи да запретнете ръкави и да сложите света си в ред.
Искрено се надявам с днешната статия да съм ви провокирала да се замислите колко сложни, многопластови и комплексни създания сте. Не разчитайте на чуждата етика, че ще ви опази и мислете какви “готови решения” си купувате. Имайте си и план “Б” и изисквайте експертът до вас да спечели доверието ви през чуване, слушане, уместност на коментарите и адекватна реакция на слабостите ви. Ако изглежда твърде хубаво, за да е истина, най-вероятно НЕ е истина. Подходете към задачата си за консумиране на съдържание така, както децата правят, когато им предложат нова храна:
Ако не изглежда добре и не мирише добре – не е годно за консумация в този му вид. Намерете си по-добра “рецепта”, а най-добре си го сгответе сами!
А ако вие консултирате, управлявате или обучавате хора, но не умеете да се справяте с дълбинните човешки аспекти, то работете в екип с професионалисти и не залагайте на интуиция психичното здраве на клиентите/колегите/партньорите си. Можете да се свържете с мен за въпроси по индивидуални обучения и супервизия ето тук.
Вярвам, че ще се отнасяте с повече разбиране и приемане към себе си и ще се грижите да попадате в добри ръце, защото животът и душата ви са безценни, независимо от коя страна на барикадата “личностно и професионално консултиране” се намирате!
Променяйте. Адаптирайте. Еволюирайте.
Най-четените статии в Juls’Psychology:
- Кои сме ние – дисекция на Аз-а: това е статия-тренинг за лично ползване за миговете, в които губите връзка със себе си и не успявате да намерите посока за лично или професионално развитие. Особено подходяща е при изграждане на личен дигитален бранд;
- Защо е толкова трудно да обичаме себе си? – статия-тренинг за миговете, в които не чувствате, че личността ви е достатъчна и не се усещате добре в кожата си. Позволете си да се усетите достатъчни!
- Достатъчно ефективни ли сме в живота и бизнеса си? – статия-тренинг, с която да поработите върху своите възприятия за продуктивност и ефективност, за да намалите своя токсичен перфекционизъм и да се щадите повече!
- Да се опитваме или да правим – кое е по-продуктивно? – статия-тренинг, която да ви фокусира върху значението на това да не спираме да се опитваме и да преодоляваме страха си от провал, загуба и лично несправяне;
- Искам или трябва – как разглеждаме живота си? – статия-тренинг, посветена на умението да си връщаме усещането за контрол през приемане, преживяване, осмисляне и доверие в себе си.
- Защо не постигаме целите си? – статия-тренинг, посветена на ефективното целеполагане, за да не прегаряте в преследване на неподходящи и неавтентични цели;
- Автентичен Аз и личен бранд за бизнес лидери – цикъл от 8 статии-тренинги в помощ на бизнес лидерите, които започват да градят своя бранд образ, за да се усещат автентични, смислени и полезни като личност.
- Кампанията “Майндфулнес техники за превенция от предприемачески бърнуат” – цикъл от статии-тренинги за превенция на предприемачески бърнаут.
- Майндфулнес подходът “Пътят на тишината” (Как да се справим с гнева си): статия-тренинг, разглеждаща как да си помогнем за овлядяване на гневните реакции и да подобряваме отношенията със себе си и околните с помощта на дишане и майндфулнес.
- Кампанията “Харесай себе си” – колаборация с няколко бранда в помощ на изграждането на автентичен образ на тялото в подкрепа на жените лидери и тяхната позитивна връзка със своя Аз-образ.
- Как да се освободиш от усещането за затвор и да стартираш отначало? – статия-тренинг за моментите, в които сякаш липсват очевидни решения, а реалността напомня по-скоро на задушаващ затвор, отколкото на свобода и лекота.
Всички статии, тренинги и есета, са мои авторски разработки и са плод на приложния ми опит в сферата на личностната, социалната, организационната и икономическата психология. Като бизнес психолог се стремя да овластявам своите клиенти и техните близки с информация, разбиране и инструменти. Целта е заедно да свалим стигмата от нуждата да говорим с експерти, от това да споделим своята слабост и да доверим своята уязвимост.
Ако не разбирате кой, защо, какво и как планира да прави, дайте си време и помислете критично. И помнете, че човешкото взаимодействие при консултирането е като влюбването от пръв поглед – неподправена химия, близост, базово доверие, надежда, обич и топлота. Без фалш, думи, убеждаване, натиск, обещания, маркетингови апели и най-вече – без да ви продават “по-по-най-версия” на вас самите.
Не се отказвайте да търсите начин да се чувствате “достатъчно”, да се харесвате целите такива, каквито сте, да имате цели и мечти. Вярвайте, че има смисъл от вас и че можете да бъдете полезни.
Вярвам, че днес някой ви обича такива, несъвършени и завършени, макар и с липси и има нужда точно от вас, тук и сега.
Клиентите на Juls’ Psychology споделят:
Споделени истории за хора и пътища:
Най-важният ресурс за своя успех си ТИ!
