Автентичен бранд

Автентичен личен бранд в дигитална среда [Ден 2: Лидерство]

Julika Novkova Personal Brand Training

Здравейте и добре дошли в Ден 2 от инициативата “Автентичен личен бранд в дигитална среда”

Ето какво научихме вчера от личния тренинг, посветен на думите-етикети, които ни съпъстват:Julika Novkova Personal brand leadership

  • думите-подарък ни помагат да се усещаме харесвани и приети не само като професионалисти, но и като личности;
  • думите-бреме са тежест, която често ни саботира във важен момент – ако позволим на отрицателнияt етикет да ни влезе под кожата;
  • думите-промяна са критичните оценки, които обаче сме избрали да служат за личностното ни и професионално израстване.

Защо е толкова важно да осмисляме всички тези думи? Защото те формират както осъзнатата ни, така и подсъзнателната ни оценка за нас самите и ще влияят диреткно или индиректно върху бъдещото ни поведение.

Тук е мястото да решите с кои от всички тези думи ще се разделите и кои ще приемете като част от себе си. Обърнете внимание и коя от трите групи е по-наситена с думи? Това също дава информация за Вас и за тенденциите фокусът и вниманието Ви къде са:

Фокус върху негативното – когато избираме да внимаваме за негативните чужди оценки, това може да е сигнал, че се чувстваме застрашени в средата си. В тези случаи обикновено е нужно да помислим от какво точно ни  е страх. Мислим повече за чуждите реакции и оценки, като отдаваме по-малко значение на личната си за себе си.

Фокус върху позитивното – прекомерният фокус върху позитивното свидетелства отново, че сме чувствителни към чуждата оценка и полагаме усилия да се фокусираме върху хубавите неща, които чуваме за себе си. Често имаме нужда от това да заздравим отношенията със себе си –  може би сме твърде жестоки и самокритични? Може би чрез чуждите похвали и подкрепа се опитваме да намерим причини да се харесваме малко повече?

Фокус върху неутралното – това е бърза писта за растеж, но пък ни откъсва от околния свят и наистина спираме да се влияем от чуждото мнение за нас, независимо дали е в посока похвала или критика. Този избор води до по-голяма дистанция от хората, на които продължаваме да бъдем полезни като професионалисти, но пък не успяваме да се покажем личностно и нерядко се чувстваме самотни като хора.

Каква е “златната комбинация”?

Taking care crying

Pixabay

Живот се живее всякак, така че няма “универсална” формула. За мен обаче най-важно е умението да превключваме между трите типа информация и да ги събираме, за да оставаме свързани със света и хората в него.

Все пак, ние не сме само роботи и машини – имаме душа, мечти, копнежи, а тях най-често свързваме с околните. И ако се страхуваме от другите, ако се срамуваме от себе си, ако нямаме нужда от близките си – то най-често във времето го усещаме като някаква дисфункционалност в отношенията.

Много помага да знаем, че ние не сме съвършени и никой не очаква от нас да бъдем такива. Нещо повече – всички тези думи са си просто една информация. Ако тя е факт – може да ни служи за промяна. Ако е просто становище – можем да изберем как да се чувстваме и колко да ни влияе.

Аз например приемам свободно критика ако е поднесена емпатично и с грижа към мен – имам десетки ментори за най-различни сфери на развитие. Хейърите обаче отстранявам с лекота – да уязвяваш някого на личностна основа не е част от ценностната ми ориентация и не толерирам подобно отношение към себе си – с нищо не го заслужавам. Нагласата ми е, че

Аз не съм своето поведение, но поведението ми съм “Аз” в очите на другите.

Има много причини някой да има някаква оценка за поведението ни, но не следва да я приписва на личността ни.  И начинът, по който ни връща обратна връзка за поведение всъщност помага да осмислим добре ролята на същата тази личност в живота ни. Може би не заслужава чак такова значимо място в живота ни?

Perspective on life

Pixabay

Репликата, която ми позволи да балансирам себе си между трите типа фокус беше, че колкото и да си добър, все някога ще бъдеш лошият герой в нечий филм. И ето какво научих като личен урок от тази една реплика:

  • мога да бъда полезна като експерт дори когато не съм харесвана като личност;
  •  не заслужавам да уронват личността ми колкото и наранен да е другият;
  • понякога най-искреното “Браво!” ще трябва да си казвам сама.

Ок е да си ОК.

Хубавото е, че и обратното е вярно – ОК е да НЕ си ОК и тогава просто трябва да направим две неща: 1/ да поискаме да положим усилия за промяна и 2/ да поискаме помощ отвън.

За думите, етикетите и самооценката можете да намерите повече ето тук. И ето, вече сме в Ден 2.

Ден 2: Раждаш ли се лидер или ставаш такъв?

Вмъквам темата за лидерството, защото личният бранд работи за нас именно когато другите разпознаят в нас инструмент, с чиято помощ да решават важен личен или професионален въпрос, независимо дали ние ще осигурим услуга, продукт или някаква друга форма на подкрепа.

Смущаващо е да осмисляме, че се налага да се превърнем в лидери, но това е и доста освобождаващо –

не се налага да се правим на нещо, а просто да правим нещо.

Free will or dummy

Pixabay

В единия случай фокусът  е върху образа ни, а в другия – върху действията ни. Има лидери и от двата вида. За мен пак е важна златната среда и обясних защо – макар личността на лидера да НЕ се изчерпва само с поведението му, за околните действията все пак говорят именно за неговата личност.

Поведението е визитната картичка на лидера.

Вярно е, че на някои хора поведенията, приписвани на ефективното лидерство, им се отдават по-лесно. Вярно е също така, че дори хора, които не мислят, че имат лидерски потенциал, всъщност демонстрират ефективно управление след тренинг и обучение.

Така спорът дали лидерите се раждат или възпитават всъщност е спор от типа „яйцето или кокошката“. Затова нека приложим Сократовия метод и се запитаме –

има ли значение дали се раждаш лидер или се научаваш да водиш и да бъдеш добър пример?

От моята гледна точка – няма никакво значение дали и какъв опит има човек като лидер, дали има талант или не, защото лидерството е социална функция. Независимо колко лидерски качества мислим, че имаме, е добре да помним, че:

лидер не се става, защото сам/а си го избрал/а, а защото другите избират теб да ги водиш.

Както казахме, не следва лидерът да натрапва представата за себе си като някакъв идеал, който смята, че олицетворява, а да запазва човешката си уязвимост и доброта и просто да прави ценни неща за околните. Добре е и лидерът да осъзнава, че като всяко човешко същество, се изправя пред своите ограничения.

burnout and tiredness

Pixabay

И ако те са видими за другите така, както са видими силните страни, хората демонстрират към лидерите си едновременно две важни неща: 1/ харесване и 2/ приемане. И докато днес сме все по-устремени към това да бъдем харесвани, често забравяме, че най-важното всъщност е да бъдем приемани.

Защо ли? Защото не сме безгрешни и не е адекватно да изискваме от другите да харесват грешките, проуските и нефункционалното ни поведение. Хубаво е обаче да знаем, че хората могат да бъдат толерантни и да ни приемат като едно завършено, несъвършено цяло.

Така култивираме у себе си покой, усещане за благодарност и мир със себе си и човешките си слабости. 

Какво е синергичен подход за изграждане на личен бранд през призмата на лидерството?

  • Метод за оценка на обективните личностни черти на лидерите;
  • Метод за оценка на обективните контекстуални потребности;
  • Инструмент за измерване на субективните възприятия на лидера за себе си;
  • Инструмент за измерване на субективните възприятия на околните за лидера;
Innovative thinking

Pixabay

Както виждате, когато анализираме контекста, в който ще се развива даден лидер и оценим неговите силни и слаби страни, става доста лесно да приемем, че ние можем спокойно да паснем перфектно в средата си дори когато не сме съвършени като личности.

Хората имат нужда от нас такива, каквито сме.

Лидерите имат задачата да водят, да предпазват от грешки другите и това няма как да се случи, ако сме твърде перфектни, за да грешим, нали?

Нито пък ако не сме способни да понесем малко негативна информация за себе си и поведението ни.

Нито пък ако не се научим да живеем, приемайки спокойно, че хейт винаги ще има – особено когато водиш и си “видим” за другите онлайн или офлайн.

Защо не е нужно да сме идеални хора, за да бъдем идеални лидери?

  • Защото, за да си лидер, трябва другите да те изберат;
  • Защото не можеш сам да се провъзгласиш за ролеви модел;
  • Защото трябва да сме достатъчно ефективни, контекстуални и нужни, а не перфектни.

Всичко това е онази основа, без която „воденето“ изобщо не възниква като процес. Оставям Ви статия, която е насочена към изграждане на дигитална комуникация за малкия бизнес, но принципите са приложими и ако просто създавате полезно съдържание онлайн, вижте тук.

Когато говорим за професионално развитие, независимо дали става дума за собствен бизнес или кариера, можем да си зададем въпроси така, че наистина да знаем защо хората ни следват и дали сме се превърнали в бизнес лидер.

Тъмната страна на признатото лидерство

Fear of change

Pixabay

Преди да преминем към личния тренинг, искам да повдигна завесата около една тема табу, а именно правото на бизнес лидерите да бъдат уязвими.

Все по-често работя с бизнес лидери на ТОП позиции, които се чувстват деперсонализирани, тъй като не издържат в годините на натиска да бъдат ролеви модел за блестящ успех, лъскав живот, материално богаство, социален имидж, перфектен мениджмънт, пазарно лидерство и т.н., и т.н.

Темата “психично здраве на бизнес лидерите” налага да се преборим със стереотипа, че лидерите НЕ могат да бъдат уязвими, че следва да са свръх продуктивни, безгрешни и блестящи във всичко. А ако лидерите демонстрират и своите човешки слабости, то това смъква от техния ореол на “истински лидер“.

И тъй като не съм ничий съдник, няма да ви уча дали и как да се представяте като лидер. Но ще се радвам да знам, че съм предпазила поне една личност, която се стреми към публино признат успех, от това да усеща, че губи себе си в служба на фалшиви ценности и натрапени образи в битката да бъде избрана за лидер.

Личен тренинг ” Синергично Лидерство – лична сила и уязвимост”

Днешният личен тренинг ще Ви помогне да осмислите в каква степен хората Ви избират за лидер и модел за подражание в бизнеса или офиса. Отново препоръчвам писане върху лист хартия.

Julika Novkova Psychologist Online

Julika Novkova, PhD Psychologist Online

И тук няма верен или грешен начин, просто се отпуснете и помислете:

1/ Кои Ваши силни страни хората уважават и ценят най-много, какво правите добре в личен и бизнес план;

2/ Кои Ваши слаби страни другите приемат спокойно и без критика  и за кои поведения демонстрират толерантност;

3/ Какви нужди имат другите, които се старете да удовлетворявате с дейността, продуктите и/или услугите си?

4/ Как се променя животът/работата на хората след взаимодействие с Вас?

Ето, вече знаете, че

бизнес лидерите са съвършени инструменти в кожата на несъвършени хора.

Трансформирайте начините, по които отдавате стойност. Бъдете ефективни комуникатори. Бъдете достатъчно творени към промяната, новото и различното.

Какво усещате, че Ви липсва, за да постигнете целта си?

Променяйте. Адаптирайте. Еволюирате.

До утре!

Най-важният ресурс за своя успех си ТИ!

You Might Also Like