Личен Бизнес Тренинг

Как да не робуваме на своя бизнес – петте принципа на независимия предприемач II

Pixabay

Едва ли ще учудя някого с твърдението си, че предприемачите са хора, които често пренебрегват собствените си нужди. Когато си заложил на карта бъдещето си и това на своето семейство, като че ли нямаш право на грешки. Само че грешки стават и ние някак трябва да се научим да живеем с тях.

Моят начин да помагам в такива моменти човек да не се откаже, се нарича “бизнес психология” и въз основа на важни механизми днес ще ви представя няколко основни принципа, които  можете сами да използвате – просто за да се почувствате по-добре, да разгледате нещата през друга перспектива. 

Интензитетът на работа, стрес и умора надвишава допустимите норми и често е с тенденцията да се превърне в хронично ежедневие. Лечението на този проблем не е лесно, защото започва от личността на самия предприемач. 

Pexels.com

Pexels.com

Трудно ми е да обясня на някого, който приема, че единствен той знае как да свърши нещо, че това съвсем не е така. Не можем да променим даден бизнес модел ако не променим първо навиците си и начина си на мислене.

Ако ви е омръзнало да бъдете роб на собствения си бизнес, то статията е за вас. Ще ви разкажа за един от тренингите, които включвам при работата си с предприемачи – “Петте принципа на независимия предприемач”. 

В първата част на статията се спрях на темите за личността на предприемача, делегирането, автоматизацията и хроничната умора. Втората част обхваща ролите и задачите на предприемача и различна гледна точка на дефиницията за успех.

Трети принцип: Моята роля е малка част от мен

Свикнали сме да се самоопределяме през нещата, които знаем, умеем и сме постигнали? Ако не сте убедени, то направете си теста “Дисекция на Аз-а“, публикуван ето тук и отделете време за себе си.

Потъвайки в определени задачи, част от някаква роля, често забравяме, че тази роля не изчерпва личността ни. Тя е просто част от нея. Пример за това е точно предприемаческата роля. Потапяме се в ангажиментите си покрай изграждането и управлението на бизнес.

Забравяме, че животът е нещо повече.

Спираме дори да мислим какво обичаме да правим в свободното си време, не сме склонни да отделяме време за себе си изобщо. Пренебрегваме своите близки и не инвестираме време в отношенията си. Поддържаме “интимна връзка” с телефона си, взираме се в някакъв монитор денонощно. Всичко е по-спешно и по-важно, защото касае нашия бзинес.

Вярно е, че предприемачеството обема голяма част от енергията ни. Но е вярно и това, че успешните бизнес модели интегрират цялата ни личност, а не части от нея. Какво означава това на практика?

Pexels.com

Pexels.com

Някои предприемачи успяват да имат всичко в живота си.

Умението да въплъщаваме собствените си нужди и тези на близките ни в рамките на същия континуум като нуждите на бизнеса, вероятно е най-комплексното умение. Не съм срещнала досега предприемач, който бързо и лесно да е достигнал до тези прозрения и познания сам, без помощта на бизнес консултант, ментор или колега.

Човек не може да види сам онова, което не може да види сам.

Четвърти принцип: Моите задачи са само мои

Често чакаме неволята да дойде да ни спаси, както гласи нашенската поговорка. Умните предприемачи викат своята неволя под формата на експертно консултиране в моментите, в които осъзнават, че не им достигат знания и умения за решаването на даден проблем.

Не познавам човек, колкото и да е интелигентен, който да знае всичко. И онези, които настояват, че са “всичколози” рядко са експерти в каквато и да е било област. Работата на предприемача е да знае какво е необходимо на бизнес модела и да успява във всеки момент да му го осигурява.

Pixabay

Pixabay

Това могат да бъдат ресурси, време-пари или ноу-хау. Ако предприемачът разбира, че не разбира какво му липсва, то следва да потърси експерти. Тази задача е само и единствено негова и няма кой да му я свърши.

Докато не поискате помощ няма да я получите.

Пети принцип: Успехът е път

Живеем във време, в което като че ли щастието и успехът се превърнаха в идея-фикс. Залагам на различен подход, когато говоря за бизнес и въвличам идеята за успех. Като личен бизнес треньор мога да си позволя да нарека нещо “успех” само от ретроспективна гледна точка.

От позицията на времето можем да кажем, дали дадена стратегия е била успешна. Днес, в настоящия момент, моят инструмент е ефективността – до колко действията реализират стратегията и в каква степен стратегията достига заложените цели.

Смятам, че пътят към успеха включва постоянство, малко и ежедневни крачки и самодисциплина. “Големите” събития в живота ни, които наричаме “успех”, са резултат от безброй “малки” и незабележими дейности, които съпътстват иначе монотонното ни битие.

Фокусът ми е върху непрекъснатото учене, прогресивното развитие и инвестирането в личностното израстване. Реализираната цел сама по себе си не е успех. Като успех възприемам да постигаме целите си без да жертваме излишни ресурси и най-вече – без да жертваме себе си и своя живот, своите мечти и копнежи. и ето така вече разбирате как бизнес психологията се превръща в средство, но и в процес, на промяна на качеството на живота, нали?

Най-важният ресурс за своя успех си ТИ!