Как да помогнем на децата си да регулират своите емоции, когато самите ние сме прегорели? (+ подарък шаблони с инструменти за разпечатване)

• “Как да общувам адекватно с децата си, когато се чувствам емоционално изчерпан/а и прегорял/а?”
• ” Как да помогна за овладяването на конфликтите у дома, когато и аз се опитвам да се справя с гнева и избухването си?”
• “Как да покажа, че ме е грижа, когато всичко ми идва в повече и се чувствам непрекъснато преуморен/а?”.
• “Аз лош родител ли съм?”

Това са само част от въпросите, които достигат до мен при работата ми с емоционално прегорели родители. Имам разбиране колко трудно е да останем от страната на емпатичното овластяване и да учим децата си какъв е смисълът от всичко, което правим или в което вярваме, когато едва събираме себе си в едно цяло и нямаме енергия за нищо. ‘”Уморен/а съм” е състояние-мислене-чувстване, от което човек си тръгва бавно, а това най-често руши най-беззащитната връзка – тази с децата ни.

Липсата на разбиране у децата за по-големите неща в живота ни е само част от проблема. По-сложното е, че те до късна възраст нямат капацитет да проявяват качества като устойчивост при стрес и емоционална саморегулация. Знаем, че не е лесно да чакаме да се научат, но е болезнено когато и ние нямаме сили тук и сега да откликнем на емоционалните им нужди, нали? Развиващите се детски мозъци при стрес биват залени от множество емоции, които ги претоварват и изключват способността им за мислене и логически анализ, а реакциите стават по-скоро импулсивни и силно изострени. Изтощение и неспособност да присъстват тук и сега – и родители, и деца. Защо да отделите време и усилия, тук и сега и да изчетете докрай тази статия-тренинг?

Не изглеждайте безразлични и безчувствени към трудностите и нуждите на децата си.

Защото аз знам, че не сте и оставам до вас, докато се опитвате да приемете колко дисфункионално общувате с най-ценните си хора. За да ви подкрепя в този процес, разработих няколко лични тренинга, с които да си спомняте какво и защо е важно за вас по линия на емпатичното общуване с децата ви и ненасилетсвената комуникация в трудните ви моменти. Установих във времето, че родителите сами посягат към тези инструменти, за да говорят с децата не само за техните, но и за своите лични емоции и се стремят да успеят заедно да работят за по-ведър и сплотен семеен климат.

Показаните техники са майндфулнес и могат да се ползват както поотделно, така и заедно, защото фокусират мисъл, емоция и реакция в положителна посока при кризи. Днес реших да ви направя подарък и освен разяснение към самите тренинги поотделно, ще откриете и шаблони с инструменти за принтиране, които да си свалите и да ползвате за лични цели. Самият дизайн е адаптиран за детските потребности и е мой авторски. Не съм художник, определено, но пък целта тук е мислене в схеми, процеси и ценности, а това е сложна задача при емоционални кризи, не сте ли съгласни?

Надявам се да ви хареса и да ви е удобен този цялостен тренинг от 4 стъпки, за да преминете през етапа с усещане за повече лекота и справяне! Тази статия-тренинг е част от кампанията “Харесай себе си” в помощ на жените лидери. Отделете си 15 минути за четене и се запознайте добре с инструментите, преди да ги въведете в ежедневието си. А ако в края все още усещате, че нещата не са оптимални и умората ви взема превес – пишете ми, за да избистрим посоката заедно в индивидуална среща.

Защо емпатията е трудна при бърнаут?

Независимо по каква причина идва в живота ни, прегарянето носи със себе си общо звучене: състояние на крайно физическо, психическо и емоционално изтощение, което ни прави неустойчиви на нормалния стрес и ни кара да губим усещане за смисъл, полза и компетентност от дейността и личността ни. Възстановяването става бавно, а емоционалният фон е приглушен и притъпен или силно реактивен и бурен и сякаш нищо средно между двете. Не звучи оптимистично в контекста на родителството, знам това.

Все повече хора се обръщат към мен не толкова, за да решаваме бизнес и кариерни въпроси, колкото за да намерят начин да общуват по-пълноценно с близките и колегите си, докато се справят със своето прегаряне и открият смисъл от дейността си. Буквално осъзнават, че всичко ги претоварва и не могат да функционират дори в семеен план.

Ефективното родителство е силно засегнато, тъй като и тук последиците от бурнаута са осезаеми – неспособност да общуваме пълноценно, несиметрични взаимодействия с децата, свръх реакции и упрек към себе си. Кампанията “Харесай себе си” адресира всички аспекти на токсичното отношение към нас, а днешната задача е да говорим за емоциите ни:

Когато си прегорял, най-често убеждението е:

Нямам какво хубаво да дам от себе си.

Какво можем да направим, за да не губим емоционалната връзка с децата си?

На всички ни е ясно, че възрастните хора в живота ни, свидетели на нашия труден период, могат сами да се справят със своите емоции. По-вероятно е, в някаква степен, те да схванат, че се чувстваме неадекватни и неуместни в реакциите си и да се опитат дори да помогнат или поне да създадат пространство помежду ни, за да се възстановим.

При отношенията с децата нещата не стоят съвсем така. Дори да успеем да преорганизираме бита у дома така, че да не сме залети с безсмислена и дренираща домакинска работа, то няма кой да обърне внимание на децата ни от наше име. Техните проблеми и трудности понякога ни идват в повече, а емоционалната им дисрегулация влияе динамично върху нашата и без това изпилена и оголена нервна система.

Решението, което развивам в подход вече над 10 години като бизнес психолог НЕ Е панацея и няма да ви дава успех 10/10 пъти, защото ние НЕ сме роботи и не реагираме механично на средата си.

Това решение обаче поставя задачите на родителството в друга повърхнина, а именно:

Принципът е ясен – ако те схванат поне за малко нашите “ДА”, заради които налагаме ограничения и забрани, то децата ще успяват да не се чувстват зле със себе си, защото знаят, че се провалят да ви слушат и не се контролират. Да, децата рядко истински приписват провалите на родителите си, по-често развиват лоши отношения със себе си.

Как подходът “Как да се справим с трудното” може да ви бъде полезен?

Подходът “Как да се справим с трудното” е лесен за разбиране и от възрастни, и от деца, защото им напомня в конфликтна ситуация кое е най-важното. За да бъде успешен като родителска стратегия обаче насърчавам да се придържате към тези принципи:

1. Опознайте добре самите вие инструментите преди да започнете да изисквате от децата да следват принципите;
2. Започнете да говорите и прилагате техниките първо вие, а след това насърчете децата да опитват;
3. Представете на децата подхода стъпка по стъпка в момент, когато са тихи, спокойни и доволни.
4. Обяснете им защо това е важно за вас и споделете, че и на вас ви е трудно понякога и ги разбирате.
5. Когато децата ви демонстрират емоционална дисрегулация, ползвайте самите шаблони (принтирайте и ламинирайте), за да им помогнете да се успокоят и да намерят думи, с които да обяснят какво е предизвикало реакцията.
6. Не се опитвайте само да моделирате поведението чрез награди и наказания, а вложете енергия да обяснявате смисъла зад всяко нещо, което изисквате от тях – защо това е важно за човека по принцип и във вашия дом.
7. Не се тревожете, ако децата ви са малки, с моите работим по системата след като навършиха 1г, а съвсем наскоро я усъвършенствах дигитално в този вид (днес дъщеря ми е на 8г., а синът ми – на 6). Дори децата да не разбират всичко, те запомнят картинки, цветове, състояния и преживявания , а после по-лесно се ориентират с гледане и подсказване. Важното е вие обаче да знаете какви са ви целите и да се връщате към тях, когато и на вас ви стане твърде трудно и емоционално стресиращо.
8. И все пак, този инструмент е предназначен по-скоро за деца, които вече умеят да четат и сами, познават поне буквите или вече умеят да назовават емоциите си.
9. Работата с физическо копие. Принтирайте, ламинирайте и дръжте на видимо място в общите части на дома ви. Можете и да си го прерисувате, оцветите заедно и адаптирате за вашия дом и свят, насърчавам 🙂
10. Не гонете “перфектно” представяне и дисциплина нито за себе си, нито за децата си, защото конфликтите са важна част от семейната динамика. Използвайте кризите обаче, за да разбирате какво поражда търкания и противоречия и взаимно си сверявайте часовника.
11. Излагайте децата си на позитивни стимули като тези в шаблоните, които да им помагат да разбират, че е нормално понякога да не се справят и това НЕ Е причина да не се харесват и да мислят, че са лоши хора.
12. Овластяването на децата да се развиват и през трудните си емоции им дава сила – те признават смело, когато им е трудно и работят в посока справяне, а не зациклят в самите емоции, които са непредолими в някакъв момент. Това възпитава у тях усещане за справяне и компетентност и ги прави устойчиви на трудни емоции. Ще запазват висока ефективност и продуктивност и ще имат по–ненарушима връзка с личността си по-натам в живота.

Стъпка 1: За силата на “НЕ” и ценните “ДА” у дома

Понякога забравяме, в ритъма на ежедневието си, че докато налагаме едно след друго “НЕ”, децата ни нямат никаква идея защо това “НЕ” е толкова важно, какво стои зад него.

Дисциплината се превръща в битка за контрол и кой ще се наложи пръв.

Съвременното родителство е мека сила, която трансформира и медиира поведението и изисква огромна доза емоционална интелигентност, когнитивна пластичност и емпатия. Как да ги дадем обаче на децата си, когато нямаме сили да обясняваме, а и самите ние като че ли в момента НЕ изпитваме светли чувства.

Общуването с деца изисква потъване и мекота, които прегорелият родител НЕ успява да отдаде.

А това е едно болезнено и травматично изживяване за самия родител, който се чувства зле със себе си и се самоизяжда с упреци и самокритика. Вътрешният му глас се фокусира върху грешките – и неговите, и на децата, и родителите сякаш спират да имат сетива за светлото, полезното и ценното, което искат да изградят у дома.

За тази цел създадох и този личен тренинг , в който ще намерите примерни утвърждения. Целта е да помогнем на децата, като преместваме фокуса им от забраните “НЕ” върху ценностите “ДА”, които искаме да развиваме с тях. Разчитаме на тяхната кооперативност и естествен стремеж да сме добре заедно и ще се учудите, как това работи: през усещането, че им вярваме и че са свободни да избират.

Овластяването помага да развиваме доверие в детето и неговата компетентност.

Как да работите с личния тренинг?

Използвайте го винаги, когато имате нужда да мотивирате свое “НЕ”. Това ще ви помага да не се чувствате лоши и некомпетентни, дори ако детето ви откаже да съдейства (което се случва в повечето случаи, особено ако е изморено, гладно, недоспало или е твърде наранено и афектирано).

Този личен тренинг ви напомня и на вас, че НЕ Е работа на детето да познава Големия свят, а ваша и вие имате силата да му помогнете да научи психологическата цена, която ще плаща и занапред, ако потъпква тези важни човешки ценности.

Децата НЕ могат да предсказват бъдещето, по смисъла как действие А води до резултат Б, но ние можем, относително по-точно. Четенето е от посока “НЕ” към “ДА”, но тук е важното да обясните, например защо на вас ви е важно детето ви да бъде свободна личност или защо да бъдеш мил и възпитан е добра житейска стратегия и нагласа към хората и от какво следва да се откажеш, за да постигнеш целта си. Празнувайте малките и големи успехи да отстоявате заедно ценностите си!

Защо да правите това така?

Най-вероятно детето ни само ще се сблъска с всичко в живота и ние не можем да го предпазим от всички злини, които го чакат. От друга страна, ако има доверие в нас, е по-вероятно да търси информация и съвет от нас преди да реагира импулсивно в бъдещето, а и ще се чувства достатъчно компетентен и свободен човек. Това само по себе си е значим родителски успех, не сте ли съгласни?

Стъпка 2: Защо “Понякога” е толкова труден за прилагане принцип?

Когато на децата им стане трудно да регулират емоциите си, те преживяват всичко тук и сега сякаш това състояние ще е така трудно, гневно, уплашено и засрамено завинаги. Това често личи в речта им, когато са разстроени, и в начина, по който говорят за ситуациите си: “всичко”, “винаги”, “всички”, “никой”, “никога”, “нищо” и т.н. За тях наистина в този момент е трудно да си спомнят, че мигът на емоционално претоварване ще утихне и ще отмине, а след това всичко ще е ОК и нещата ще изглеждат по различен начин.

Майндфулнес подходът помага на децата да се учат да мислят в други измерения, като “засега” и “понякога” и следващият ми любим инструмент работи именно заради това, че помага да си признаем правото да ни бъде трудно Понякога.

Как да работите с личния тренинг?

Използвайте личния тренинг, когато имате нужда да помогнете на детето си да изкаже какво се случва вътре в него. Не забравяйте, че когато е афектирано, то изключва способността си да говори. Може да общува дори само с посочване, а вие да четете думички като въпроси какво се случва в момента. Това ще ви помага да учите детето си, че не е лошо или некомпетентно, че не греши, а просто има труден момент понякога.

Този личен тренинг ви напомня и на вас, че детето НЕ винаги е в състояние да осъзнае какво чувства и че най-често признаването на трудна емоция го кара да се усеща гневно и засрамено от личността си, защото се “проваля” и не се въздържа. Мисленето в “Понякога” в некомфортни ситуации помага на всички страни, за да не се слагат етикети върху детето или родителя, а фокусът да е върху помощта за спряване и осъзнаване откъде произтича трудното в детето. Родителят може също да помага на детето си да разбере защо реагира така силно на дребно детско провинение и да търси път назад към връзката и топлотата.

Четенето на думите-състояние при този тренинг е процес и протича така “Понякога съм……гневен/гневна…. И това Е ОК”. Важно е да помагате на детето да конструира тази мисъл, че е Ок понякога да се чувства/бъде/мисли/прави или поне да я чува от вас, за да знае, че е нормално дете, няма нужда да се срамува от слабостите си и е ОК да се чувства понякога трудно, стига да не наранява и околните.

Защо да правите това така?

Най-вероятно детето ви само ще посяга към този лист, за да показва какво става с него и да си търси думите, когато знае, че може и вие му дадете шанс. Този тренинг овластява детето да работи за осъзнаване и през трудните емоции, вместо те да бъдат табутирани като “лошо поведение” при стрес. Често децата страдат, защото родителите се опитват да потиснат трудните им чувства, нали на родителите им е по-сложно да се справят с трудните състояния и дисрегулацията на децата им? Така фокусът се мести от причините за пораждане и начините за справяне към нежеланото поведение. А не това е целта на дисциплината така, както я разбира съвременното трансформиращо родителство:

Зад всяко поведение стои цел и не всяка цел си струва цената, ако носи повече негативи за нас или другите.

Границите на поведение са важни, поставяйте ги с помощта на предходния личен тренинг за “НЕ” и “ДА” ценности. Знаем ли защо нашето добро, умно, възпитано и хармонично дете пак ги нарушава? С тренинга за “Понякога” е по-вероятно да намирате отговорите на личното си ЗАЩО и да чувате ЗАЩО и от детето.

Попитайте детето: Това голям или малък проблем мислиш, че е за теб?

Малките проблеми се решават по-лесно с хумор, опитайте! За Големите обаче ще имаме нужда от още малко инструменти.

стъпка 3: Как да се справите с трудното?

Осъзнаването, че в момента е трудно и за вас, и за детето, е важна крачка, но е само първата такава от редица други. Като цяло родителите, които се кооперират около мисълта, че няма как да има родителство без бъркотия на всяка крачка, значително по-леко понасят самите бъркотии и се фокусират върху наистина ценното в тази си роля.

Следващият тренинг е подходящ, когато детето осмисли, че проблемът е Голям и НЕ може да се справи с чувствата си и бъркотията стане наистина непоносима и за вас. Големите проблеми касаят важните неща като чувство на загуба на лична свобода, липса на уважение, незачитане на мнение или нужди – въобще общовалидните неща, които и нас вадят от релси. Но децата не виждат тази голяма картина, а само малките “НЕ” по пътя си, които за тях са непреодолими.

Тренингът “Как да се справим с трудното” е развит като последователни ситуации в процес, т.е. не е редно да препускаме през картинките/задачките, а е нужно да се спираме на всяка стъпка, докато се уверим, че детето успява да събере фокус и внимание и постигате целта на всяка крачка. В началото, а и за по-малките, е вероятно децата да имат нужда от водене и ще се налага да повтаряте отново и отново. Въоръжете се с търпение и дълбока увереност, че целта тук не е просто детето да се успокои (вие също!), но и да му помогнете като му спечелите време и го спрете да не прави/казва неща, които ще го наранят после и ще го карат да се чувства зле със себе си. Вие можете и да приемете извинение, но те не си прощават така лесно, че са наранили любимите си мама, тати, дечица и животни в дома.

При по-големите деца след време настъпва промяна и когато те запомнят стъпките и знаят коя картинка какво значи, могат само с гледане и/или четене сами да се навигират и да се самоуспокояват успешно. Обикновено е добре, ако децата сами ще работят за самоуспокояване и овладяване на трудни емоции и свръх реакции, те да бъдат в самостоятелно и тихо пространство и да разполагат с всички шаблони едновременно. В този в личен тренинг фокусът е върху овладяване на телесни, емоционални и мисловни преживявания и върху най-важната задача пред детето – да намери решение за реакция, което да не наруши нито връзката с вас, нито със себе си (за което пък помага последния шаблон).

Справянето с трудни емоции е навик, който е добре човек да придобие в детските си години и с времето ще реагира все по-овладяно и смислено на трудните ситуации.

Как да работите с личния тренинг?

Използвайте личния тренинг, когато имате нужда от помощ да успокоите физически детето. Тук целта е да го научим, че успокояването НЕ замества ефективното решаване на проблема, т.е. няма да спрем да говорим ЗАЩО се е почувствало тук и сега зле, а дори напротив –

Този личен тренинг ви напомня и на вас, че НЕ Е работа на детето да си решава само всички проблеми във всеки момент и е добре да обсъжда със семейството си какво на него/нея не му/ѝ допада по здравословен начин.

Инструментът е изключително важен в миговете, в които детето изпитва силен гняв. Тогава е добре да бъде оставено насаме с този шаблон и с очакването то да намери път към себе си и вас, за да откриете после #заедно решение на въпросите, които го тормозят. Ние като родители така или иначе изискваме от децата да се успокоят преди да говорим, за да си спестим викане и крещене, но често това налагане на очакване също става с викове и крясъци от наша страна, а това руши отношенията и определено не работи добре за доверието. Така, вместо да разберем какво тормози детето, се фиксираме в недобрата си комуникация и си слагаме взаимно етикети. Създаваме истински проблеми помежду си.

Защо да правите това така?

Ненасилествената комуникация изисква да поставим разумни и емпатични граници и да овластим детето да предаде посланието си и от какво има нужда БЕЗ да наранява себе си и другите в процеса. А този тренинг е чудесен начин да постигаме целите си едновременно, дори когато емоционалният ни запас и търпението граничат с нулата. Най-малкото, ще си спечелим време и ние самите да се успокоим, без нова доза свръх реакция от наша страна.

Учете заедно езика на разбирателството у дома през важните за вас вълшебни думи и използвайте специален знак като “Трудно ми е”, чрез който детето да ви даде важна обратна връзка: че в момента осъзнава трудни емоции и вече не е толкова важно какво ги е породило, а че знае, че му идва в повече и че се проваля и ви разочарова.

Макар да не им личи,

Децата в повечето случаи нямат проблем с вашата личност, те изпитват трудност да приемат и да се справят със своята.

“Трудно ми е” е зов за помощ, на който дори изцеденият родител инстинктивно се притичва, не сте ли съгласни? Вероятно щом детето овладее емоциите си и се успокои, ще можете да обсъдите защо не му допада онова, което сте казали или поискали да направи и ще намерите среден път БЕЗ излишни кавги, етикети и обиди.

Разбира се, тук също влизат в сила вълшебните думи и поемането на лична отговорност за действията и решенията. Когато детето разбира, че просто му е било твърде трудно, другият път може да поиска помощ преди да ескалират нещата и преди да има бурна реакция. Достатъчно е да напомняме, че вълшебните думи у дома са за това – да поискаме помощ и да направим нещата добре и за нас, и за другите. А това ще помогне на детето да се справи с разочарованието от себе си, поне частично. За по-добра и ненарушима връзка със себе си е и последният етап, в който си имаме отделен инструмент.

Стъпка 4: Как да култивираме в детето “Харесвам себе си”- нагласа?

Последната стъпка от личния тренинг за справяне с трудни емоции е много важна, защото след като човек признае, че изпитва хаос и не се владее, след като се е опитал да се успокои, най-често е успял да каже или направи нещо междувременно, заради което се чувства неприятно със собствената си личност по-късно.

Ние предаваме това отношение към себе си и на децата си, а и често не забелязваме как те сами в хода на развитието го култивират.

Как да работите с личния тренинг?

Използвайте го винаги, когато имате нужда да обясните на детето си каква е разликата между “Аз съм” и “Аз правя”. Говорете си за хармонията в нас и за факта, че колкото и да се стараем, и в най-добрите ни намерения може да има частичка нараняващо и обидно за друг, както и че в най-мрачните ни постъпки се корени светла лична нужда и ценност. Символът Ин- Ян тук работи добре и децата с лекота приемат, че НЕ са лоши, а в постъпките им се коренят лоши последици – за тях и за другите, едновременно.

Тук помага да се връщаме към първия тренинг, обяснявайки отново кога, защо и какво е важно във вашия свят и към какво се стремите, а те и занапред ще разбират значимите идеи, като например, че

За да бъдеш свободен, не е нужно да доказваш на никого нищо

и това осъзнаване ще ги пази като хора в неясното бъдеще, което ги очаква. Ще прави връзката им с личността им по-силна и ненарушима и ще им помага да вадят токсичните хора от живота си.

Този личен тренинг ви напомня и на вас, че НЕ Е работа на детето да познава Големите човешки ценности, за да намира ценност и смисъл в собствената си малка, нежна и крехка вселена. Ние можем да показваме ценността на същността на децата ни и да ги учим, че не нужно да правят каквото и да било, за да бъдат ценени и обичани такива, каквито са. Достатъчно е да харесват да бъдат себе си, дори в трудните мигове и да избират така, че накрая да не бъдат наранени от собствената си свобода и избори.

Защо да правите това така?

Няма да ви учудя, ако споделя, че повечето хора имат трудности самите те да мислят така цветно, нежно и любящо за себе си. Научени сме да се самоизяждаме с критика и високи очаквания към себе си и да се самонаказваме за пропуски и грешки, дори за незначителни, при това твърде сурово и ожесточено. А когато към това добавите и формата на цинизъм, която съпътства прегарянето, то можете да си представите как звучи родителят в света на детето си – сякаш не го харесва тук и сега, постоянно е разочарован от отрочето си и няма желание да взаимодейства с него/нея.

Този шаблон на мен ми е важен, защото позволява на детето да вижда нагледно, че има право да се обича и харесва дори в моментите, когато чувства, че ви е наранило и дори се бои, че е загубило вашата любов. Трудно е да си щастлив със себе си, когато най-ценните ти хора бълват яростни думи към теб, разбирам го, но пък е важно самосъхраняващо умение. И на нас като родители шаблонът напомня, че в трудните мигове етикетите НЕ помагат, но пък правото да сме различни НЕ Е причина да не харесваме другия, нали? Думата “компромис” някак идва тук на дневен ред и е добре да дадем свобода на детето ни да харесва дори неща, които ние не непременно ценим или харесваме, БЕЗ то да усеща, че губи нашата обич и уважение.

По-лесно е да обичаш всичко в детето си, когато започнеш да обичаш всичко в себе си.

Как да се справите с гнева, умората и безсилието си?

Надявам се днешната статия-тренинг в 4 стъпки да ви е била полезна и знам, че ще отнеме време и усилия да я накарате да работи за вас! Ако чувствате, че ви идва твърде много цялата тази информация и сте убедени, че няма да се справите с внедряването у дома, може би е време да поговорим в лична среща как да подобрим нещата първо за вас, а после и за отношенията ви с близките.

По-долу ще намерите още ресурси в Juls’ Psychology, за да си помогнете да възстановите връзката със себе си, да повишите своята продуктивност и ефективност, да излезете от токсичните отношения и да откриете отново смисъл от себе си през дейността си. Пишете ми какво ви вълнува и към какво се стремите!

Най-четените статии в Juls’Psychology:

1. Кои сме ние – дисекция на Аз-а: това е статия-тренинг за лично ползване за миговете, в които губите връзка със себе си и не успявате да намерите посока за лично или професионално развитие. Особено подходяща е при изграждане на личен дигитален бранд;
2. Защо е толкова трудно да обичаме себе си? – статия-тренинг за миговете, в които не чувствате, че личността ви е достатъчна и не се усещате добре в кожата си. Позволете си да се усетите достатъчни!
3. Достатъчно ефективни ли сме в живота и бизнеса си? – статия-тренинг, с която да поработите върху своите възприятия за продуктивност и ефективност, за да намалите своя токсичен перфекционизъм и да се щадите повече!
4. Да се опитваме или да правим – кое е по-продуктивно? – статия-тренинг, която да ви фокусира върху значението на това да не спираме да се опитваме и да преодоляваме страха си от провал, загуба и лично несправяне;
5. Искам или трябва – как разглеждаме живота си? – статия-тренинг, посветена на умението да си връщаме усещането за контрол през приемане, преживяване, осмисляне и доверие в себе си.
6. Защо не постигаме целите си? – статия-тренинг, посветена на ефективното целеполагане, за да не прегаряте в преследване на неподходящи и неавтентични цели;
7. Автентичен Аз и личен бранд за бизнес лидери – цикъл от 8 статии-тренинги в помощ на бизнес лидерите, които започват да градят своя бранд образ, за да се усещат автентични, смислени и полезни като личност.
8. Кампанията “Майндфулнес техники за превенция от предприемачески бърнуат” – цикъл от статии-тренинги за превенция на предприемачески бърнаут.
9. Майндфулнес подходът “Пътят на тишината” (Как да се справим с гнева си): статия-тренинг, разглеждаща как да си помогнем за овлядяване на гневните реакции и да подобряваме отношенията със себе си и околните с помощта на дишане и майндфулнес.
10. Кампанията “Харесай себе си” – колаборация с няколко бранда в помощ на изграждането на автентичен образ на тялото в подкрепа на жените лидери и тяхната позитивна връзка със своя Аз-образ.
11. Как да се освободиш от усещането за затвор и да стартираш отначало? – статия-тренинг за моментите, в които сякаш липсват очевидни решения, а реалността напомня по-скоро на задушаващ затвор, отколкото на свобода и лекота.

Всички статии, тренинги и есета, са мои авторски разработки и са плод на приложния ми опит в сферата на личностната, социалната, организационната и икономическата психология. Като бизнес психолог се стремя да овластявам своите клиенти и техните близки с информация, разбиране и инструменти. Целта е заедно да свалим стигмата от нуждата да говорим с експерти, от това да споделим своята слабост и да доверим своята уязвимост. Повече за мен ще откриете в статията “За мен”.

Не се отказвайте да търсите начин да се чувствате “достатъчно”, да се харесвате целите такива, каквито сте, да имате цели и мечти. Вярвайте, че има смисъл от вас и че можете да бъдете полезни.

Вярвам, че някой ви обича такива – несъвършени и завършени и има нужда точно от вас, тук и сега.

Клиентите на Juls’ Psychology споделят:

Споделени истории за хора и пътища:

Най-важният ресурс за своя успех си ТИ!